Случвало ли ви се е някога, да знаете как да направите нещата и да не можете?

Случвало ли ви се е да знаете как да направите нещата, да можете да ги направите, а да не искате? И по каква причина не искате - ЗАЩОТО ТРЯБВАТ УСИЛИЯ И ЛИШЕНИЯ, ЗА ДА СЕ ПОСТИГНЕ ЦЕЛТА ИЛИ ЗАЩОТО ПРОСТО ВИ МЪРЗИ?


Тук не говоря за това, че искате да направите нещо, но не знаете как да го направите.


Тук говоря за натрупано познание, за работещи и доказани решения. За неща, които СА ПРЕД ОЧИТЕ НИ, НО НЯМАМЕ ОЧИ ДА ГИ ВИДИМ И СЪРЦЕ И ДУША, ЗА ДА ГИ НАПРАВИМ. Все нещо ни се изплъзва. Все някакви оправдания...



На такова познание аз казвам, погубено познание. Всеки трябва да прецени сам за себе си, неговото познание има ли шанс да не бъде погубено познание. Защото всяко познание, без практическа реализация е съмнително познание, теория, предположение, без кой знае какъв смисъл както за личността, така и за живота.

Аз лично съм запознат с версията "Знам повече, отколкото мога". Време е за "Мога повече, отколкото знам". Стига да имаме мир със себе си и наличие на благородна цел, която да преследваме. А както знаете, НЯМА ПО-БЛАГОРОДНА ЦЕЛ ОТ ТАЗИ, ФИЗИЧЕСКИ И ДУХОВНО ДА ПОСТИГНЕШ СИМИЛИУМА, СИНХРОНА, БАЛАНСА С ПРИРОДАТА - СЪС  СЕБЕ СИ, С ОКОЛНИТЕ, С ГОРАТА, С РЕКАТА, ТА ДОРИ И С ОФИСА, В КОЙТО РАБОТИШ, НА СТРОИТЕЛНАТА ПЛОЩАДКА, В АВТОБУСА, КОЙТО УПРАВЛЯВАШ, ГРАДИНАТА, КОЯТО КОСИШ ИЛИ АПЛИКАЦИЯТА, КОЯТО ИЗРАБОТВАШ ЗА НЯКОЙ КЛИЕНТ. Някои му казват "нирвана". Няма значение как се казва, важното е да се осъществи, но не умирайки, А ЖИВЕЕЙКИ.

ЗНАНИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ. ТАКА НЯКАК СИ Е ПО-ХУБАВО И ИНТЕРЕСНО. ОТСТРАНЯВАНЕТО НА ПРЕЧКИТЕ, КОИТО САМИ СИ ПОСТАВЯМЕ Е НАЧАЛОТО..."В НАЧАЛОТО БЕШЕ СЛОВОТО". ЧЕСТО ДАВАМЕ ОБЕЩАНИЯ...ЧРЕЗ СЛОВОТО. А ОБЕЩАНИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВАТ.

Стъпка по стъпка или може би не?
Учили са ни, внушавали са ни да постигаме целите и желанията си стъпка по стъпка, като прохождащо дете в непознаваем свят. Светът винаги ще остава непознаваем докрай. И все ще бъдем за нещо и някога на нивото на прощъпулника. Добре е, удобно е, оправдателно дори да бъдем в някаква степен като децата. Цитираме и библейския му смисъл с различни тълкувания. Опирайки се , но излизайки от хомеопатичния смисъл, разбирам от Вас , че бих могла да нарека нирваната трети симилиум, след първият на единство на личността със собствената си природа, вторият – със заобикалящите го природа и социум, но същевременно и изконни с него. Непрекъснато пристъпваме за постигане на първия и втория. И стъпките са безчетни. Но когато спрем със стъпките и слеем същността си с единството, вече няма първо, второ, трето… Няма последователност, няма надграждане, няма табу. Част сме от единството, като велико усещане и безмълвно вселенско знание където тази част се е разтворила и загубила индивидуалността си, но запазила свободната си воля, когато пожелае да се върне към своята индивидуалност и да я променя, за да прави единството по- съвършено…