Представете си следната ситуация.

ИМА МИЛИАРДИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ. КОЙ ГЛУПАВ БИЗНЕСМЕН ЩЕ СЕ СЪСРЕДОТОЧАВА ДА МИСЛИ НОВИ ПРОДУКТИ И УСЛУГИ ИЛИ ДА УСЪВЪРШЕНСТВА СТАРИТЕ, ДА ЗАВЛАДЯВА НОВИ ПАЗАРИ ИЛИ ДА ОРГАНИЗИРА НОВИ ПРОИЗВОДСТВА, ВМЕСТО ДА СЕ КОНЦЕНТРИРА НА ПОЛУЧАВАНЕТО НА ГОТОВИ ПАРИ.

НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ С КАКВИ СРЕДСТВА И МЕТОДИ, С КАКВИ НАТРУФЕНИ ПРОГРАМИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ ТАМ КАКТО СЕ КАЗВА. ВАЖНОТО Е ДА СТИГНЕШ ДО ПАРИТЕ.

Първо, намираш консултантска фирма, която да ти уреди документацията. Знаеш, че бюрократите социалисти в това са силни. Едно документче да не е като хората и няма парички. А паричките за консултантите? Те са между 7 и 10% от стойността на обекта. А ако не успееш? Прецакан си. При 1 милион проект, увиснал си с поне 70 хиляди на минус. В същото време си загубил и времето си. Имайки това предвид, познавам компании, които имат политика да не участват в проекти по такова усвояване на средства, просто защото тези проекти ги отклоняват от естествената им дейност, а в повечето случаи, това е свързано и с политически намеси в самите проекти, резултатите от които обикновенно пречат на бизнеса като цяло.

Но много опитват и успяват. Уверени в своите връзки и възможностите на връзките и познанията на консултантите, в социалистическите трикове по усвояването.

Историята показва, че никоя друга сила, освен частния интерес, не може да прави ефективна икономика. Последните данни, показват, че ЕС сериозно изостава в своята конкурентноспособност от САЩ. Всички тези политически неправилни решения в енергийната област например, доведе до значително поскъпване на енергията и то с пъти повече, отколкото в САЩ. За Европа този показател е 5 пъти по-скъпа енергия от САЩ.

Да не говорим за социалистическата практика на субсидиране на куцо, кьораво и сакато и отнемане на възможността на пазара да определи, кой и в каква степен да съществува на пазара. Банки, индустриални фаблики за производство на коли и машини, до туристическия бранш, зависи от държавните помощи. За земеделието не коментирам, защото там субсидирането е изведено в ранг на официална европейска политика от десетилетия. Следствие на това, цените на храните в страни извън ЕС са значително по-ниски от тези в ЕС. Каквито и приказки да се изприказват в случая, това се дължи на държавната намеса в икономиката.

В резултат, имаме това, което имаме. Европа загуби конкурентноспособността си спрямо Америка. За Китай, Индонезия, Малайзия, Южна Корея и Тайван изобщо не споменавам. Там състезанието отдавна е изгубено.

Какво може да се направи ли? Какво друго, освен постоянна агитация в полза на пазара и ограничаване на социалистическите мераци на политическите лидери.