А какво е "социалистическа програма"?

Това е образно казано, бъркаш в кацата с общия мед и гребеш - колкото повече, толкова повече, както е казал Мечо Пух. Ето затова.

Икономиката не е толкова производителна, че да издържа милиони хора, които не работят, дори и тогава, когато към работещите са включени и пишман работещите - онези, които са на държавната софра. И въпреки тях,  в България работещите са по-малко от неработещите. Ето това е социализма. Създава неработещи и незаинтересовани от работа хора. Едните са стари, другите са болни, третите са деца, четвъртите са тарикати, петите са хептен тарикати и така....

В Америка е същата работа. Неработещите са повече от работещите. И въпреки значително по-високата производителност на американците от нас, българите и там държавата финансира чрез заеми социалистически програми - безплатна храна за 50 000 000 американци, здравно обслужване за сметка на обществени фондове, излишна държавна администрация, ненормални военни разходи, програми за финансиране на много държави по света във военната област и политическо представителство навсякъде по света. Ето така се трупат дългове, които управляващите Америка разчитат да бъдат покрити за сметка на притежателите на долари, обезценявайки все повече и повече американската валута. Тоест, за сметка на инфлацията. Засега тази социалистическа програма работи, но не се знае докога. Резултатът - над 100 000 000 души получават или помощи от бюджета или отстъпки от данъците, десетки милиони не работят, А В СЪЩОТО ВРЕМЕ, ОБЕКТИ ЗАТВАРЯТ, ЗАРАДИ ЛИПСАТА НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ.

Не стига, че расте държавната задлъжнялост, заради социалистическите програми, но и расте и задлъжнялостта изобщо. Нуриел Рубини дава за пример 2008г., когато общата задлъжнялост в света беше стигнала 100 000 000 000 000 - сто трилиона долара, а сега вече е над 300 000 000 000 000 - триста трилиона. Ако тогава е имало криза, какво ще ни се случи сега? Цунами, може би? Като че ли християнската религия е превзела реалната икономика. Хората чакат някой да им прости дълговете така, както се случва периодично в богатите на петрол емирства, кралства и т.н. в Арабия, например в Бахрейн.

Други държави и народи са много по-прецизни в харчовете, въпреки огромния държавен сектор в икономиката и въпреки огромната бюрокрация, например Норвегия, която има суверенен фонд за над 1 трилион долара, но там няма евтин бензин, газ, енергия...Всичко е скъпо. Защото са разбрали, че чрез патернализъм доникъде няма да стигнат и че ресурсите са ценени тогава, КОГАТО СА СКЪПИ. КОЛКОТО Е ПО-СКЪПО, ТОЛКОВА ДЪРЖАВАТА Е ПО-РАЗВИТА. Така че, социализмът в Норвегия е много по-добър от социализма в България или в Щатите. Защото просто е по-ефективен. Затова Щатите показват едно разсипническо отношение към околната среда. В България също сме едни разсипници. На такова ниско ниво на доходи, харчим като за световно - всякакви ресурси. И мърсим, цапаме наоколо и не ни пука. Специфика на българската душа - ние нямаме държава. ТЕ имат държава и така е още от турско...

Норвежците обичат и харесват държавата си и вместо да критикуват и недоволстват, просто работят - методично и ефективно. И не си играят на патернализъм. За втори път използвам тази дума в тази статия. Нещата се ценят тогава, когато са скъпи. Ние мрънкаме и се оплакваме. Гледаме, че правителството ни краде, гледаме, че общината ни краде и нищо не правим. Свиваме се в черупката си и гледаме като Андрешко да отсрочим гилотината, която ни готви властта. И разчитаме на подаянията на същата тази власт. Разчитаме тя да преразпределя малкото пари, които ние изкарваме на много хора. Които пък се изтарикатяват по този начин и на практика отказват да работят. Отказват да полагат усилия. Ето така се появява дефицитът в бюджета. Политиците купуват гласовете на бедните и пройдохите, защото те имат праово да определят политиката на страната. На тях не им пука нито за факта, че дефицитът обезкуражава предприемчивите, не им пука, че корупцията прецаква цялата икономика и разваля морала и не им пука, че те са част от цялата тази развала, чакайки наготово пари от данъкоплатците.

Дефицитът на бюджета е като диетата. Трудно е да си на диета. Страшно трудно. Но диетата дава здраве в дългосрочен план, така, както суфицитът дава предимство на всяка една икономика, при равни други случаи. Трудно е да се ограничиш в потреблението, дори и това да е в името на здравето, но един народ и едно управление, ако искат моралът да има предимство пред развалата, трябва да си даде сметка дали да харчи пари, взети назаем или просто напечатани и инфлаирани пари.