Сега за другата функция на банките - разплащанията.

Защо трябва да имам сметка в някоя банка, за да платя на някой свой клиент? Кому е  нужно всичко това? На мафията наречена банки и на мафията, наречена централна банка. Няма никаква нужда да се разплащаме чрез банките. Имам няколко публикации на тази тема и затова не смятам да влизам в дълбочина. Само ще маркирам някои неудобства, които възникнаха за фирми и граждани, във връзка с фалита на КТБ:

1. Представете си една фирма, има 10 милиона по разплащателна сметка, защото този месец трябва да плати на доставчици, трябва да осъществи инвестиционен проект или трябва да плати на работници и служители. Банката фалира, а тези пари не са гарантирани от фонда за гарантиране на влоговете, защото надвишават размера от 100 хиляди лева. Какво може да направи фирмата в случая, за да си ограничи риска. Не може да извади тези пари от банката и да се разплаща в брой, защото МИНИСТЕРСТВОТО ЗА ФИНАНСИТЕ Е ЗАБРАНИЛО РАЗПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ЗА СУМИ НАД 10 ХИЛЯДИ ЛЕВА - ПРИМЕРНО. Значи както се казва, няма мърдане или ако мърдаш, все повече ти влиза отзад. КАКВА ВИНА НОСИ ФИРМАТА, ЧЕ БАНКАТА Е ФАЛИРАЛА? НИКАКВА. НЯКОИ МОГАТ ДА КАЖАТ, ЧЕ ФИРМАТА Е ТРЯБВАЛО ДА ПРЕЦЕНИ РИСКА И ДА ОТВОРИ НЯКОЛКО СМЕТКИ В НЯКОЛКО БАНКИ. Но това могат да го кажат само хора, които никога не са управлявали фирми. Така може да се процедира с депозитите - колкото повече депозити в повече банки, толкова по-сигурно. Какво излиза тогава - самата система за гаранции обезпечава съществуването на банките - каква тъпотия, но е факт. В заключение - всяка една фирма трябва да получи гаранция, че ще има винаги достъп до разплащателната си сметка и никакъв фалит на никаква банка не може да й попречи да ползва парите си така, както намери за добре. Затова дадох идеята за разплащателната агенция, където всяка фирма или физическо лице могат да държат колкото си искат пари, без да получават лихва по тях, а като плащат такса за всяка една транзакция. Така няма да се притесняват, че някой банка щяла да фалира.