Не мога да си обясня, защо централните банки по света допуснаха, хора на по 25 години, които не са видяли никакъв зор в живота си, не са натрупали нито опит, нито пари, не са „падали” и не са „ставали”, да получат „правото” да живеят в ново жилище, да го оборудват, да си купят нова кола и да ходят на почивки, защото са се претрепали от работа още от началото на живота си?

И после защо имало криза! Кой от всички тези, които сега не могат да плащат, е участвал със собствени пари в проекта, наречен покупка на жилище и покупка на кола и с колко? И да е имало такива случаи, размерът на собственото участие е било значително по-малко от размера на кредитите, които са взети за тези придобивки.

На всички ни се иска да пътуваме бързо, да използваме средства, с които не разполагаме, да притежаваме собствено жилище и т.н. Но трябва да знаем, че целият този процес в ресторанта, наречен „живот”, протича по следния начин: Сядаш, поръчваш, консумираш, плащаш. Защо си мислим, че като седнем и като поръчаме – някой друг трябва да ни плати сметката?

И започват едни обяснения – ама аз съм коректен, искам да работя, възпитан съм да си плащам дълговете, ама видите ли, фирмата ми фалира, сега има проблем с намирането на работа и аз не мога да си плащам дълговете.

Ако от една страна хората са заслепени от собствената си алчност и надценяват многократно възможностите си, все едно пишат СВ за пред работодател, то къде бяха политиците и централните банкери, на които им плащаме заплати да свеждат рисковете до минимум? Къде бяха те, когато банките кредитираха преобладаващо един отрасъл на икономиката – строителството и стояха безучастно, когато същите тези банкери, водени от алчността, бяха съгласни да пласират своята „ликвидност”, като раздават кредити и на куцо, кьораво и сакато, само и само активите да растат и приходите от лихви – също? Не стига, че всеки, който имаше работа имаше и възможности да получи кредити, но и банките започнаха да препродават издадените от тях облигации, на база на отпуснати заеми. И стана една, мътна и кървава...Едни и същи облигации сменяха собственика си едно след друго, в желанието за бързи печалби. Образно казано, "номерата", които са познати повече на западните банкери, търгувайки с деривативните задбалансови позиции, опции, фючърси и т.н., които обикновено в нашите банки са за сметка на поет от клиентите риск, лека полека "деморализираха" балансите на банките, като наложиха същите лоши практики, каквито познават задбалансовите записвания - започна се една спекулативна търговия с ипотечни облигации.
Също като деривативите - купуваш опция за определено количество картофи, например, и ако някой успее да събере всички закупени опции за картофи по света, те многократно ще надвишават реалното производство и предлагане. Тоест налице си е откровен хазарт и измама. Някакво банково казино. Всичко обаче се обърка, когато освен задбалансовите записвания, започнаха да се манипулират и балансовите такива.