1. Хора, които нямат работа, бедни са и не могат да си платят пътя до София. Кога друг път ще им се отвори шанс да се разходят по жълтите павета безплатно. Че може и някой сандвич на аванта да измуфтят.
2. Това са пенсионери, които много обичат да се връзват на приказките за социалната държава, за партията майка, която мисли за тях, за приказките на комунистическите проповедници, че общественото било по-справедливо от частното. Това са хора, на които същата тази комунистическа сган открадна милиардите от социалните  фондове, че сега се налага, ние, работещите да ги издържаме;
3. Това са цигани, които продават гласа си за кюфтета и кило брашно или онези турци от малцинствата, на които бюджетът ще даде 90 милиона лева, че да сеят и произвеждат от онази отрова - тютюна;
4. Това са платените клакьори на тези партии, които са организирали хората, които работят за тях - те са хиляди и могат да напълнят всеки площад;
5. Това не на последно място са онези заблудени партийни членове, които много ми приличат на запалените християни, които като им задам някакъв въпрос, свързан с противоречиви текстове от Библията и те ми казват, че проблемът ми бил в това, че не вярвам. Тези партийни членове също са хиляди и те по някакъв начин са се облагодетелствали и се облагодетелстват в момента от това, че партията им е на власт.

Жалкото е, че тези хора определят в някаква степен политиката на страната. И резултатите са повече от ясни - беднотия и простотия съжителстват върху тази благословена от бога земя, наречена България.