БСП и ДПС събраха в София хора, които иначе няма да дойдат до столицата, защото живеят на социални помощи от същите тези партии.

ГЕРБ събра хиляди хора на площата в Пловдив - онези, които не че харесват управлението на ГЕРБ, но приемат това на ДПС и БСП като по-лошо. Тоест избрали са по-малката злина.


И БСП и ДПС и ГЕРБ и НДСВ и така наречените "десни партии" /те са толкова десни, колкото аз съм швед от Малмьо/ са тотално компрометирани. Десетилетия управляват България, но никоя от тези партии не се реши да прави реформи и следствие на това, страната ни е на койрука на Европа - бедна, корумпирана и нещастна.

Ако имам все още малко вяра, че тук нещата могат да се оправят, тази вяра се крепи на онези 3 000 000 потенциални гласоподаватели, които не се явиха да гласуват нито на последните парламентарни избори, нито на президетските избори, защото не харесват статуквото. Онези, които гласуваха масово са бедните и простите хора и пенсионерите и тези, които имат пряк интерес от съществуващите политически сили.

Елитът на България не гласува. Жалкото е, че в сега действащият политически модел, няма възможност този елит да се включи в "политическия" бизнес, освен ако...


...не се появи критична маса хора, които да се обединят около идеята за създаването на "Партия на свободата", която да работи за следните цели:

1. Основна цел е установяване на икономическа и политическа свобода, която означава, България за няколко години да оглави международните класации за свобода на икономиката, медиите и политическия живот. Постепенно ограничаване на прякото влияние на държавата в икономиката, първо с намаление на хората, които получават заплата от държавата от 600 000 както е сега на не повече от 100 000 души. Създаване на министерство за борба с монополите, като министърът се избира и освобождава чрез пряк народен вот; Премахване на всички разрешителни за правене на бизнес. Всеки, който спазва определени от обществото правила, може да прави какъвто си иска бизнес, без да иска разрешение от правителството. Държавата и общините да престанат да участват пряко в икономиката под формата на дялови участия във фирми или открито притежание на фирми, които произвеждат и предлагат стоки или услуги;
2. Коренна промяна във формирането и разпределението на бюджетните средства. Общините да имат право да задържат 50% от всички данъци и такси, които плащат гражданите и фирмите. Половината от тези средства ще бъдат предназначени за участие в изграждането на значими инфраструктурни обекти, ако общината е част от голяма агломерация /по примера на София/, а останалите 50% ще отиват в централния бюджет, за издръжка на държавната администрация, централизираните органи на власт, правораздаване, ФБР, армия и за национални инфраструктурни проекти. Така всеки от нас ще знае, че работи първо за собствения си квартал и община, а след това за държавата. Преориентиране на субсидиите към ученици и студенти, които показват много добър или отличен успех, а не както е сега - едно към гьотьоре, в зависимост от броя на учениците и студентите. Обществото повече не може да си позволи да плаща пари, за да могат училищата и университетите да произвеждат двойкаджии. В същото време необходима е и промяна на системата за обучение, защото сегашната система не заслужава нито парите, нито времето, което губи обществото. Когато училището и университета започнат да произвеждат такива специалисти, които няма да има нужда да ги обучаваме допълнително, като постъпят на работа, тогава ще са си свършили работата добре. Ние работодателите, имаме нужда някой нас да ни научи как да правим нещата по-добре, а не ние да обучаваме допълнително един човек, който е бил 16 години обучаван от държавата. Постепенно отпадане на субсидиите, които бюджетът сега дава за здраве, образование, социално подпомагане, пенсии и субсидиране на бизнес начинания;
3. Коренна промяна в системата на образованието, която включва значително засилване на ролята на държавата във възпитанието и образованието на децата, на основата на обществено приети програми за физическо, духовно, интелектуално и практическо обучение на всички хора от е1 до 25 години. Децата ни трябва да са първо физически здрави, духовно уравновесени, с познания, които им помагат в живота и да са на "ти" с технологиите и кореспонденцията с други култури. Типичен пример в това отношение са народите на Швейцария, Сингапур, Ирландия, Канада, Австралия и Нова Зеландия. За постигането на тази цел не се изискват допълнителни финансови ресурси, поне в началото. Необходимо е да се сменят само остарелите програми с нови, родителите по-активно да участват в живота на училищата, където учат децата им, а учителите да положат повече усилия да вдъхновяват учениците за постигането на добри резултати.
4. Коренна промяна на системата за социално подпомагане и осигуряване. Ако човек стои без работа, той е или неинициативен или не е достатъчно образован или е черноглед и всеки работодател, който го види, ще гледа да се оттърве колкото се може по-бързо от него, или е мързелив или е болен. Значи като изключим последното, ако обществото даде на един млад човек добро образование и възпитание, ако той има цели в живота си и се бори за тяхното постигане, вероятността да остане без работа е нищожна. Значи, ако имаме добро образование и възпитание, не би трябвало да има безработни хора. Тоест обществото трябва да подпомага само доказали се болни хора, които не могат да се грижат за себе си, както и да поеме грижата за подрастващото поколение до навършване на пълнолетие. Това не означава, че на тях ще им бъде отказана възможността да се трудят. Точно обратното - младите трябва да работят - най-малкото което могат да направят, е да поддържат учебните заведения в изряден вид, да ги почистват и да извършват освежаване със собствен труд.. Всички останали да се грижат сами за себе си и да помагат на държавата да се грижи за болните и за децата. Не трябва да има пенсионна система, различна от тази, при която всеки сам осигурява старините си. Всичко друго води до незаинтересованост и до прецакване на системата от тарикати и мързеливци.
5. Коренна промяна на системата на здравеопазване. Сега ние даваме по 5 милиарда лева за здравеопазване. НЕ, НЕ ДАВАМЕ ПАРИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ДАВАМЕ ПАРИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ, СЛЕД КАТО СМЕ ЗАГУБИЛИ ЗДРАВЕТО СИ. АКО ДАВАХМЕ ПАРИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ЩЯХА ДА НИ СТИГНАТ И 1 МИЛИАРД ЛЕВА, ЩЯХМЕ ДА СМЕ ПО-ЗДРАВИ И ДА ЖИВЕЕМ ПО-ДЪЛГО.
6. Коренна промяна на системата на вътрешен ред, сигурност и раздаване на справедливост. Всички централизирани структури трябва да се реформират и да преминат на местно подчинение - полиция, съд, прокуратура, като ръководителите на тези ведомства да се избират пряко от гласоподавателите, а така също и пряко да ги сменят, когато не си вършат работата. Най-слабите оценки България получава именно, когато оценява работата на МВР, съда и прокуратурата. Ако това се подобри чрез децентрализация, цялостната система в страната ще се подобри. Когато хората по места си избират ръководителите на тези ведомства, вероятността за корупция рязко ще намалеят, ще се увеличи сигурността, а това е основният критерий, който привлича богати инвеститори от цял свят. Това е по-силен критерий от ниските данъци;
7. Други - следва текст.