Исках да се докосна до ръководителите на народа, за да видя дали имат енергия. Не съм се водил от мотивите, дали ми харесват те като личности. Просто исках да усетя силата им.


При всяко ръкостискване можете да усетите енергията на всеки един от тях. Можете да усетите къде тя е по-голяма и къде по-малка.


Можете след това да анализирате, защо и при безизразно ръкостискане и при енергично ръкостискане, може в крайна сметка един лидер да е достатъчно неефективен.


Няма да описвам какво съм почувствал при ръкостискането с тези известни мъже. Само мога да кажа, че някои от тях са довели процеса до такъв автоматизъм, че веднага се усеща защо го правят - защото така трябва. Всичко при тях е толкова фалшиво. Нищо не трепва.

Преди време, покойният Майкъл Джаксън избягваше толкова много физическите контакти, защото разстроената в него ВАТА го караше да бъде предпазлив и ревнив към своето собствено АЗ.

При политиците обаче не е така. Те трябва да се ръкостискат. Толкова, че не е необходимо да тренират силата на ръцете си. Те постоянно би трябвало да тренират, правейки ръкостискания. Защото всяко ръкостискане е предаване и получаване на енергия. Всяко ръкостискане, ако се направи както трябва, печели привърженици. А ако не - печели презрение.


ЗА ЖАЛОСТ, ВСЯКО ЕДНО РЪКОСТИСКАНЕ С ТЕЗИ ХОРА МОГА ДА ОПРЕДЕЛЯ, КАТО ПРЕДАВАНЕ НА ЕНЕРГИЯ ОТ МОЯ СТРАНА КЪМ ТЯХ. МОЖЕ БИ С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ПЕТЪР СТОЯНОВ. ПРИ ВСИЧКИ ДРУГИ ИМАШЕ ПО-ГОЛЯМА МЕХАНИКА В ТОВА "УПРАЖНЕНИЕ", ОТКОЛКОТО СЪМ СВИКНАЛ ДА КОНСТАТИРАМ.