Така в исторически план, държавната организация става все по-опасна както за народът или народите, които са формирали съответната държава, така и за останалите народи и държави. 
Държавата, малко по малко излиза извън контрол. Уж съществуват някакви граници, в които един народ може да контролира държавата си, но повечето изследователи казват, че всъщност, държавата контролира в повечето случаи своите народи. Или това е като някакъв цикъл - държавата мачка народът или народите си и в един момент, вътрешните сили на тези народи надделяват и променят в някаква степен държавата си /разбирай управлението/.

Както и да е, в повечето случаи съществува отчуждение на отделния гражданин или индивид от своята държава, тъй като този гражданин или индивид има пряк достъп до управлението само в секундата, в която пуска своята бюлетина в урната. Става дума за така наречени пишман демокрации, където властва представителната демокрация, ако изобщо има такава демокрация.


В другите случаи, обикновеният гражданин е по-скоро задължен на държавата си, отколкото тя на него.


Когато държавата предприеме мерки срещу обикновения гражданин, тя харчи неговите пари, за да докаже неговата вина. Обратната позиция обаче е загубена кауза - гражданинът да търси своите права пред държавата. Общото с първия случай е в това, че гражданинът пак харчи своите пари. А държавата сякаш се превъплъщава в нещо друго, в някакво чудовище, въпреки, че всички знаем, че няма чудовища. Срещу теб застава нещо, което е формирано от хора, но като че ли хора няма и отговорността се прехвърля върху нещо общо, нещо размито, нещо митично. И колкото този механизъм е по-централизиран, толкова тази митичност става все по-голяма и все по-голяма. Като резултат на това почти обожествяване, обикновеният гражданин обикновено свиква "да няма претенции към държавата си" и приема този факт като предварително определено състояние, дадено свише, нещо от бога, неизменно и непроменимо...


И така, докато на така наречената критична маса, не й пукне на к-ра, както се казва в една интелигентна приказка за упражняване на властта и цикълът започва отново.


Следва текст.