Достатъчността на властта е също така спорно понятие, като всичко друго на този свят. За един достатъчността на властта е "достатъчна", за друг не е, а на трети му е все тази.

Когато различни философи са разсъждавали за държавата, за нейното място и роля в обществения живот, никога не се е стигало до единство на мнението, имайки предвид богатата и спорна история на нейното съществуване, а така също и на механизмите, които я движат в различни посоки и последиците, които почти винаги имат разнопосочни тълкувания. Всеки си има позиция и гледна точка.


Но кое е това обединяващото, около което да се обединят много хора? Когато има настроения срещу държавата, много хора могат да поддържат тези, които в повечето случаи не разбират. Например, за мажоритарния вот. Хората са толкова незапознати с тази материя и не могат да видят гората, взирайки се в дърветата. Милиони хора подкрепиха референдума на Слави, в частта за мажоритарния вот, без да знаят за какво става дума. Ей така, от инат. Защото досега никой не ги е питал за нищо и сега им се е паднало да станат интересни. Това също е част от напъните да въведем нещо като демокрация по тези земи. Все отнякъде трябва да се тръгне. Аз също гласувах "за", но знаейки за какво става дума и въпреки, че основните въпроси за развитието на нашата държава, доколкото я чувстваме като наша, нямат никаква връзка с формата на избирателната система. Всяка една система, която излъчва най-достойния е мажоритарна система. Излиза някой, гласуваш за или против него и ако той е събрал най-много гласове, той става шефът. Простичко е. Така гражданите на Атина са избрали Перикъл, най-известният ръководител на Атина, гениален оратор и пълководец и накрая по зла ирония на съдбата, народът масово мре от чума, затворен зад стените на града, обграден от враговете му. Ето как, един велик човек, може да вкара в капан тези, които са оценили качествата му. Такъв им е бил късметът на атиняните - да станат известни и силни с прилаганата за пръв път в света демокрация и да загинат като общество, победени от чумата, тъй като демокрацията е била безсилна по това време пред нея.

Демокрацията е преди всичко чистота - чистота на всеки един от нас - духовна и физическа. Болни хора не могат да лекуват други хора, така, както болни хора не могат да направят силна държава. Демокрацията е сборен елемент на демокрацията във всеки един от нас. Ако нямаме "достатъчно" демокрация във всеки един от нас, ще имаме нужда от повече държава. Ще имаме нужда не само някой да ни каже какви са правилата на играта, а и да ни каже, какво да правим, как да го правим, с кого да го правим, кога да го правим, че да е изгодно за тези, които незнайно кой е оторизирал с власт. Имаме нужда от достатъчно държава тогава, когато сме изправени пред външни опасности, дай боже никога да не ни се случват. Нямаме нужда от държава, за да озаптим разбеснели се отделни индивиди в нашия квартал или населено място. Достатъчността тогава на държавата ще бъде нашата достатъчност като личности, които да вземат решения, от които пряко да зависи сигурността на околната среда, средата, в която живеем всеки ден - домът, в който живеем, улицата, училището на детето ни, работното ни място...Когато решим този казус и ние станем, образно казано, държавата, от която имаме нужда на тези дребни и малки на пръв поглед позиции, тогава можем да помислим и за държавата, като обединение на всички тези дребни позиции на национален мащаб. Оръжието, което сега имаме, сякаш някой му е вдъхнал живот и то се е насочило към нас. Този живот сме му вдъхнали ние, българсият народ. Ние сме създали това невидимо чудовище, алчно за парите ни и ограничаващо свободите ни. Ние сме дали прекалено голяма достатъчност на това чудовище и отнесени от егоистичните ни чисто лични подбуди да се възползваме от трохите на неговата трапеза, паднали на земята, сме способни да изтрием много от себеподобните си от тази земя, без да ни мигне окото. Ако нямаме чистота вътре в себе си, в мислите си, в тялото си, в действията си, ако не търсим плюса, а се съсредоточаваме в минуса на човека, който е най-близо до нас - хората от дома, в който живеем, в кооперацията, където е домът ни, съседите и жителите на квартала и т.н., винаги ще имаме нужда от чудовище, на което да подарим свободата си, за да ни помогне да решим проблемите си. Но както всички знаят, това никога няма да стане и въпреки това, продължаваме да разчитаме на чудовището, да да оправим живота си.