Хонг Конг има 60 депутати и главен управител. Там живеят повече хора, отколкото в България. Защо ни са тогава 240 депутати? Все още няма равно и пряко избирателно право, такова каквото съществува у нас. Но какво от това? Може да имат някои политически ограничения, но икономиката им е свободна и затова са богати. 



В бъдеще, или Китай ще заприлича на Хонг Конг или Хонг Конг ще заприлича на Китай.
А ние на кого ще приличаме?

Данните за Хонг Конг са за 2017г.


Външни резерви -               430 милиарда американски долара.
Балансови излишъци -       5,2% от БВП
Ръст на БВП                        3,8%
Публичен дълг /дълг на правителството/ 0,1% от БВП
Няма ДДС
Данък върху печалбите -   16,5%
Данък върху доходите на гражданите - 15%


Това са икономическите данни на една държава, която се води от чисто капиталистически принцип в своето развитие. Прогресът е в обратна пропорция от социализма и комунизма. Там, където има много администрация, там няма достатъчно свобода на бизнеса. Там, където държавата "участва" в преразпределителни процеси, надхвърлящи 20% от БВП, там икономиката се задушава от чиновниците и напредъкът е под въпрос.

Колкото и чиновниците са повече и преразпределят по-голямата част от богатството на едно общество, толкова повече намаляват стимулите на хората да работят, произвеждат и създават. Колкото повече държавата се меси в пазара на труда, като определя минимални ставки и ангажира за свои дейности служители, които в противен случай биха участвали в пазара на труда, толкова трудът като основна ценност става все по-недооценен, защото съзидателния труд отстъпва на "сигурната" работна позиция, гарантирана от държавата. Не ви ли звучи познато това? Не бяхми ли почти всички ние, които сме живели при социализма, работници и служители на държавата? И какво постигнахме? Някакви временни успехи. А след това? Никоя социалистическа система не може да се приспособи към изменящите се обстоятелства по света. Само пазарната икономика може да прави това. Капитализмът създава блага, а социализмът - средства за разрушения.

Свободната икономика на Хонг Конг ни показва пътя. Дали ще го извървим, зависи от нас самите и от нашите управители. С корумпирано правителство и корумпирани местни власти, с неработеща система за вътрешен ред и сигурност и съмнителни съдебни решения, надали като общество ще преуспеем в бъдеще. Топим се и физически и духовно. Властта е твърде заета със себе си, за да прави това, за което й плащаме. Нужна е нова власт. Навремето, комунистите в Русия са издигнали лозунга "Вся власт советам". Сега трябва да издигнем лозунга - "Всичката власт на народа", защото такова чудо досега не сме виждали. Съветите в Русия нямаха нищо общо с народа. И затова всичко пропадна. Рано или късно, власт, отделена от народа пропада. А заедно с него пропада и държавата и народа.

Бедността в Хонг Конг е около 20%, в Сингапур около 26. Това е много над нивото в ЕС.

Може ли да ми кажете, къде сте видели бедни в Хонг Конг, за да мога при следващото си пътуване там, да отида и да ги видя. Ей така, от любопитство.
То вече за България трудно може да се говори за бедни. Бедни могат да бъдат само тези, които са болни или престарели или мързеливите, които не искат да работят. Също така бедни могат да бъдат и тъпите, които не искат да учат. Битката за кадърните хора в България със всяка година все повече се ожесточава. Тук има лекари и програмисти, които получават повече пари от немските лекари и програмисти. Бедни са хората в Гана, които работят за 2 долара на ден. Бедни са в Банградеш, където най-високата дневна надница на убийствен труд по рязане на кораби в продължение на 10 часа се оценява на 7 долара на ден. В тези държави и да работиш и да не работиш, пак си беден. Вярно, относително, но пак си беден. Да, продавачът на дестилирана вода в Колун, от който купувах вода със стекове, може и да е беден, на фона на това, което изкарва един брокер в Ситито. Всъщност, първо трябваше да уточним понятията. Признавам, грешката е моя.