Както вече казахме в предходната статия, частните структури не правят електронни търгове за доставка на хардуер, софтуер и услуги, защото икономиката ни е политизирана.


Представете си, че сте собственик на голяма фирма. Голяма фирма според българското законодателство са тези фирми, които имат над 97 милиона лева годишен оборот. Но това е формално. Политизираната икономика засяга всички фирми, независимо от оборота им. За пример вземаме обаче голямата фирма, защото колкото е по-голяма една фирма, толкова по-политизирана става за нея икономическата среда, в която съществува.

Първо си помислете. Когато приватизираха банките, защо не направиха открита процедура за продажба на банки, а всяка сделка се договаряше и нагласяваше според много фактори? Защото когато сделките са открити, ще постъпят повече пари в бюджета, но няма да постъпят пари в личните джобове. Това означава политизирана икономика и политизирана сделка. Да, говоря за корупционната икономика, която всъщност е политизираната икономика. Така, ако една банка се е продала преди 20 години за 100 милиона долара, трябва да знаете, че не това е била истинската цена на сделката. Защо ли? Защото нямаше пазарно договаряне. А пазарното договаряне означава да се отиде на публичен търг за покупката на нещото - било то някаква вещ или институция. Когато има свободно догаваряне, може да се стигне до с пъти по-висока цена от това, което получихме за българските банки. Същото важи и за Нефтохим Бургас. Ако се беше стигнал до открит търг, без политически вмешателства, дали сделката нямаше да бъде осъществена на сума значително по-висока от 130-те милиона долара, които взехме за този обект? Но тъй като не е имало справедлив търг, никой не знае колко би била пазарната цена на обекта. 

Та да се върнем на въпроса. Собственикът на голямата фирма има политически обвръзки. Приемам го като факт, без спорове и без отклонения. Няма в България силна икономическа фигура, без тя да е станата такава, без политическа намеса. Изключение може би правят някои по-малки фирми от сферата на ИТ бизнеса.

И така, представете си, че управлявате такава фирма. Трябва да продадете нещо на някое държавно или общинско ведомство. Вместо да отидете на една честна игра, веднага започвате да търсите връзки, за да получите технологическо предимство. Иначе отпадане от играта. Всъщност, това се е случило с моя приятел, който отказва да работи с държавата и общините, защото с тях няма честна игра - няма честен търг, на който да спечели по-добрият. Но други участват. Те поемат ангажименти, техните стоки и услуги се купуват. Тук става дума за милиарди левове обороти. Милиарди. Тези милиарди са значителна част от БВП на страната и те се плащат от обществените фондове. Но има и други милиарди, които са сделки между частни субекти и СЪЩО СА ПОЛИТИЗИРАНИ, БЕЗ ДОРИ И НЯКОЙ ДА ПРЕДПОЛАГА ЗА ТОВА. Представете си, че собственикът на 100 фирми, които функционират в България, трябва да избере ръководители на тези фирми. Да не си мислите, че той търси най-добрият, който да му прави бизнес. С малки изключения, схемата е следната. Той познава еди кой си, който има еди какво си влияние, което може да му помогне да реализира продукцията си. Този има синче, което иска да се изявява и ако не е пълен некадърник, него го правят началник на една от  тези фирми. Както разбирате, функционирането на тези фирми вече става политически определено. Има си доставчици има си клиенти и бизнесът си върви. Всеки е задължен с нещо на всеки. ТОВА Е НОВАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ИКОНОМИКА, КЪДЕТО НЕ ПАЗАРЪК РЕШАВА, А ВРЪЗКИТЕ И ОНЕЗИ ПРИЛИЧАЩИ НА СВИНСКИ ЧЕРВА, ОПЛЕТЕНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, КОИТО НАСЛЕДИХМЕ ОТ СОЦИАЛИЗМА.

ЗАТОВА НЯМА ЕЛЕКТРОННИ ТЪРГОВЕ. ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА НУЖНИ НА НИКОГО В ТАЗИ ДЪРЖАВА. ЗАЩОТО В ИКОНОМИКАТА НА ВРЪЗКИТЕ, ЧЕСТНОСТТА НА ИГРАТА Е ПОСЛЕДНОТО НЕЩО, КОЕТО ВЪЛНУВА УЧАСТНИЦИТЕ. ВСЕКИ ИСКА ДА ПОЛУЧИ НЯКАКВО НЕПАЗАРНО ПРЕДИМСТВО И СЕ БОРИ СЪС ЗЪБИ И НОКТИ ДА ГО ПОЛУЧИ. ВМЕСТО ДА СЕ БОРИ ЗА ДОВЕРИЕТО НА КЛИЕНТИТЕ, ТОЙ СЕ БОРИ ДА НАМЕРИ НЯКОЙ, НА КОГОТО ДА ДАДЕ ЕДНИ ПАРИ И КОЙТО ДА МУ УРЕДИ СЪОТВЕТНАТА СДЕЛКА. ИКОНОМИКА НА ВРЪЗКИТЕ. СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ИКОНОМИКА.