Най-големият риск в определянето на понятието "справедливост" има тогава, когато то се разглежда в икономически аспект.

Комунистите предлагат на обществото своите морални представи за справедливост, като насочват обществената енергия към това, да се открадне със сила онова, което по-богатите имат в повече, от по-несъстоятелните, като определят този акт, като акт на СПРАВЕДЛИВОСТ. Нещастникът Маркс например, в "Към критика на политическата икономия", директно пише за това, че ще дойде време, когато "експроприаторите ще бъдат експроприирани".

Както казах, нещастникът Маркс изхожда от постулата, че капитализмът е състояние на нечестно забогатяване. Бих се съгласил с него, ако наистина богатият човек е натрупал състоянието си чрез използване на властта на държавата или служители на държавата.

Но комунистите са малко затруднени, когато става дума за хора, които са доказали, че са натрупали състоянието си, спазвайки законите на съответната страна и предлагайки продукт или услуга на света. Такива като Джеф Безос, Марк Цукърбърг или Бил Гейтс, нямат много основание за притеснение, как са направили парите си. Същото важи и за Илон Мъск, Пол Алън или покойният Стив Джобс.
Ако погледнем към други части на света, например Русия, там и кьорав да си, се вижда, че на пръстите на едната ръка се броят мултимилионерите и милиардерите, които са направили пари, без да са се възползвали от услугите на чиновници и политици и без да са участвали в схеми за разграбване на обществено имущество като преки приватизатори или като участници в обществени поръчки, по завишени цени.

Как да се постъпва при тези два различни подхода. Комунистическата наука не ни дава точен отговор. Ако наистина тя иска да постъпи справедливо, би трябвало да каже, че 5% от богатите хора на Америка плащат 60% от данъците и би трябвало да попита тези, които не са богати, КАКВО ИМ Е ПОПРЕЧИЛО И ТЕ ДА СА БОГАТИ. За Русия и такива страни като България, знаем как стоят нещата. Ако не си близко до властта, си далеко от богатството. Но в Америка не можеш да обвиняваш толкова открито властите, че са ти попречили да бъдеш богат.

Както виждате, претенциите за справедливост в икономиката или икономическата област обикновено визират РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БОГАТИТЕ В ПОЛЗА НА ПО-МАЛКО ИМОТНИТЕ. Всяка една революция, от нидерландската, до френската, става заради обвързани политико-икономически процеси. И всяка една революция обещава на по-малко състоятелните, да ограбят по-състоятелните. Това е ново проявление на едновремешните войни, целта на които е бил грабежът. Хуни, монголи, татари и всякаква такава сган, която я мързи да работи и разчита на труда на покорени народи се е издържала именно от разрушението, а не от съзиданието. Справедливостта при тях е понятие да имат правото да откраднат чуждото, дори и с цената на човешки живот.

Следва това статия.