Купувате си хляб. Вземате един хляб и плащате 1 лев. Тук цената е определена на лев, на база на собствено проучване и възползвайки се от закръглението, за улеснение на читателя.

Мислите ли, че цената е СПРАВЕДЛИВА?

Магазинерът получава някаква отстъпка от цената или си слага надценка върху едровата цена, за да има и той сметка от това икономическо упраждение.

Превозвачът също си слага някаква надценка.

Търговецът на едро, ако в същото време не е и превозвач, също си слага надценка.

Фурнаджията - също трябва да печели, иначе няма смисъл да работи.

Собственикът на мелница и продавач на брашно - същата работа.


Собственикът на складовете за зърно и превозвачът до мелницата - също.

Фермерът - също.

Рентиерът на земята - също.

Накрая се формира някаква обща цена, която е зависима от всички тези разходи, но и от търсенето и предлагането. На всички им изглежда, че цената е формирана справедливо. Никой в схемата не получава инструкции, за това, на каква цена да купува и на каква да продава, естествено, ако няма насилие или политически шантажи.

Но пак, цената е несправедлива, защото е субсидирана и никой всъщност, не може да каже, каква е справедливата цена, ЗАЩОТО НИКОГА НЕ СЕ СТИГА ДО ИДЕЯТА, ТАЗИ ЦЕНА ДА СЕ ФОРМИРА САМО ОТ ПАЗАРНИ ФАКТОРИ.

Ако имаме затворена икономика, субсидията може съществено да повлияе на цената на крайния продукт, например, хлябът. Но при една отворена икономика, когато субсидираното зърно може да бъде изнесено за Йордания, Египет или било и коя държава да е, цената на крайния продукт намира някакво равновесно състояние, което в крайна сметка ще излезе същото, като цената на несубсидиран продукт. Защо тогава ги даваме субсидиите? Още повече, че справките на ЕС, във връзка конкретно със субсидирането на селското стопанство за българия показват, че 5 % от фермерите получават 85 % от субсидиите. Всъщност, обществото помага на богатите да станат още по-богати и социализмът в уродливия му вид, да продължава да съществува.