В дългосрочен план, НАЙ-ВАЖНИЯТ СЕКТОР ЗА постигането на благоденстващо общество е ОБРАЗОВАНИЕТО!
Образователната ни система продължава да „пътува” в грешна посока, като съсипва физическия и духовния потенциал на нацията. „Съсипва” е най-точната дума. Като се започне от детската градина, чак до завършване на университета – на какво учеше системата нас и след това и нашите деца?
1. 1. На геометрия и висша математика, която използват само 1 % от всички нас
2. 2. На безкрайни химични уравнения, които също използват 1 % от всички нас
3. 3. На сложните физични процеси в природата
4. 4. На минали събития в човешката история
5. 5. На научаване на куп ненужни факти
Само си помислете – хипотенузи, тангенс, котангенс, синус, косинус, интегрално смятане, теория на вероятностите, разпадане на уран 235, аксиоми, теореми… Кому е нужно всичко това, ако човек е земеделски производител, съдържател на хотел, магазинер, работник в сервиз за поправка на коли, спортист, артист, художник, икономист, учител, лекар, барман, сервитьор, готвач, строителен работник и т.н.? Толкова много енергия отива за научаването на неща, които почти никой след това не използва в живота си. Светът не се нуждае от всичкото това знание. Човешката глава има някакъв потенциал и ако се запълни с толкова излишна информация, няма да остане място за по-важните неща. В цялото това напъване да учим по тази тъпа програма наистина пропускаме да учим за много по-важни неща, от които зависи качеството на живота ни в бъдеще. Училището в голяма степен пропусна и продължава да пропуска да учи децата ни на това:
1. 1. Какво представлява човешкия организъм, как функционира, от какви органи и системи е съставен, какво трябва да правим и какво не, за да бъдем физически и духовно по-добре. За какво ни е да знаем как се разпада урана, след като не знаем за какво ни служи далака, например? Учим химия и биология, но пропускаме нещо много по важно – БИОХИМИЯ. За какво ни е да знаем какво е клетката, след като не знаем как „работи” тя, след като я натъпчем с консерванти? Как, с какво, колко и кога да се храним;
2. 2. Какъв спорт да упражняваме. Ако накараш човек с Вата отклонения /той си е жив скелет/ да хвърля медицински топки или човек с Кафа отклонения /та той си е едно малко слонче/, да играе на халки, смятайте, че нищо не сте направили – просто сте „утрепали” всичко в тези хора и сте ги смачкали окончателно;
3. 3. Да учим децата, че свободата е нещо, което трябва да отстояваме всеки ден и всеки миг. Да ги научим да се преборят със страховете си, с фобиите си, както и да ги поощрим да се борят за мечтите си. Да ги научим, че положените усилия за тяхното усъвършенстване рано или късно ще дадат плодове и че те трябва да изпитват радост от полагането на усилия. Страната ни няма нужда от мързеливци и тарикати, които да вегетират на гърба на данъкоплатците;
4. 4. Как да общуваме помежду си така, че и ние и другите, с които общуваме да имаме сработване, полза, синхрон, търпимост и толерантност. Как да се впишем в различни колективи. Как да уважаваме и себе си и другите;
5. 5. Как да постъпваме в ситуации, които могат да възникнат в населено място или сред природата – ток, облъчвания, радиация, превозни средства, природни стихии;
6. 6. Как да пазим и съхраняваме околната среда;
7. 7. Едновременно изучаване на родния език и един основен световен език с едно и също натоварване;
8. 8. Мащабно изучаване на информационните технологии още от детските градини;
9. 9. Логика и разсъждения, които спомагат за намиране на ефективни решения, които могат да направят живота ни по-добър и по-лесен.
10. 10.Как да участваме по-ефективно в обществения живот на страната, за да имаме усещането, че нашият глас е важен за нейното развитие.
ДА СТЕ ЧУЛИ ТАКОВА НЕЩО ДА СЕ УЧИ В УЧИЛИЩЕ?
С този „материал”, който бълва българското училище, по поръчение на Министерството на образованието, какво очаквате да постигнат в живота тези деца? Някои успяват да се пласират в по-богатите държави, но това е въпреки „усилията” на българското училище. Другите попълват редиците на физически и духовно болния ни народ.
Така по-голямата част от народа ни става лесна плячка на различни манипуланти – производители и търговци на храни и медикаменти, политици и чиновници. ИЛИ МОЖЕ БИ ТЪКМО ЗАТОВА НИЕ И СЛЕД НАС, ДЕЦАТА НИ, СМЕ БИЛИ ПОДГОТВЕНИ ДА БЪДЕМ.
ХОРА, ЛЕСНИ ЗА ОБРАБОТКА, НЕОСВЕДОМЕНИ, С ЛОШИ ЗДРАВНИ, СОЦИАЛНИ И ТРУДОВИ НАВИЦИ.
Та това е продуктът на българското образование, за което всяка година отделяме десет цифрена сума. Плащаме за скъп… боклук.