Заглавието и заградените със скоби изречения са цитати от статия в агенция „Крос”, от 29.02.2012.

Защо ви казвам, че живеем в тъпа държава. Само чуйте версиите:

„Младежът е бил премазан, а не прегазен, сочи автотехническата експертиза. Станимир Карапетков бе категоричен, че Симеон Йосифов е видял Ангел, а не както той е казал в свидетелските си показания, че е нямал видимост. За първи път днес стана ясно, че Йосифов е дал показания, в които казва, че очите му били напръскани с нещо и не видял, че блъска човек. На предишните заседания по гледане на мярката му адвокатът на Йосифов Стефан Левашки заяви, че той е мислел, че блъска куче.”

Разбрахме че очите на водача са били НАПРЪСКАНИ С НЕЩО И ТОЙ НЕ Е ВИЖДАЛ. ПРЕДИ ТОВА Е МИСЛИЛ, ЧЕ Е БЛЪСНАЛ КУЧЕ. УТРЕ МОЖЕ ДА КАЖЕ, ЧЕ КОНДОР Е РАЗПЕРИЛ КРИЛА ПРЕД ПРЕДНОТО СТЪКЛО, КОЕТО МУ Е ПОПРЕЧИЛО ДА ВИДИ КЪДЕ ВОЗИ.

И СЪДЪТ ВЯРВА НА ВСИЧКО ТОВА, ПРИ ТОЛКОВА МНОГО БЕЗПОРНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И ТОЛКОВА МНОГО СВИДЕТЕЛИ!!!

НЕКА ГО ВКАРАТ ДОЖИВОТ В ЗАТВОРА, КЪДЕТО СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ПРОГЛЕДНЕ И ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА ВИЖДА НЕЩАТА ПО-ЯСНО, ТАМ ДА МУ СЕ ОСИГУРИ РАБОТА, ОТ КОЯТО ДА СЕ ИЗКАРВАТ ПАРИ, КАТО ПОЛОВИНАТА ДА ДАВАТ НА ПОСТРАДАЛОТО СЕМЕЙСТВО, А ДРУГАТА ПОЛОВИНА ДА ОТИВА ЗА НЕГОВАТА ИЗДРЪЖКА.

КАКВО ОЧАКВАТ БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИИ? ЦЕЛИЯТ СЪСТАВ НА СЪДА ДА Е СВИДЕТЕЛ НА ПРЕГАЗВАНЕТО, ЧЕ ДА СА СИГУРНИ, ДАЛИ СА ОТСЪДИЛИ ПРАВИЛНО? Ега ти и историята.

Частни кредитори, под натиска на Меркел и Саркози са отписали 54 % от гръцкия дълг.

Сега гръцкото правителство „натиска” банките да отпишат приблизително 30% от дълга на домакинствата и фирмите към тях. И това е при положение, че лошите заеми в Гърция са по-малък процент от кредитите, в сравнение с България. Нещо пак гърците излязоха по-умни от всички.

Опрощението е морална категория, която има място във всяка една религия и е освен въпрос на икономика и на морал.

От друга страна, какъв ще бъде дисциплиниращият ефект за всички останали, ако дълговете на гърците се отпишат, както се говори в размер на 30 %. При приблизително 250 000 000 000 евро дългове на гърците към банките, 30% означава редукция на дълга в размер на 75 000 000 000 евро, което означава, че някой трябва да се откаже от тези планирани приходи. А това са банките и финансовите институции.

Разбирам да се отсрочи дълг, дори, когато става дума за 20 годишни заеми, да се предоговорят примерно за 30 години, да се предоговорят условията, които да доведат до намаляване на лихвата по дълга или да се търсят други начини за облекчение на кредитополучателите, особено на тези семейства, в чиито редици се появяват безработни, следствие на икономическата криза, но да се опрощават дългове в такива размери, това не е добра икономическа практика, особено, като се има предвид положението, в което се намират и други държави от Съюза. Испания, Италия, Португалия и Унгария също са в деликатна ситуация. Дори държави като Франция и Великобритания не са защитени от дългови проблеми.

Само си помислете, ако банковата система поддържа адекватност на капитала около и под 8%, за какво опрощаване на заеми става дума? Заеми могат да опрощават банки в България, където чисто административните мерки на БНБ доведоха дотам, че банковата система е високо капитализирана /спрямо развитите страни от Съюза/, като нивото на средната капитализация у нас е над 14 %.

Докато в другите страни не е така и банките не мога да поемат такъв удар в балансите си.

Ако се опрощават дългове има и друг проблем, морален. От една страна, Христос казва да прощаваме на длъжниците си. Ама докога, колко пъти и в какъв размер. Учителят не е отговорил на тези въпроси и деликатно ни е оставил на нас да си блъскаме главите за оптималното решение.

Историята постоянно ни дава примери, когато кредиторите са прекарани, а не длъжниците. Длъжниците или са облагодетелствани от инфлацията или от такива „жестове” за опрощение. В същото време, милиони хора да си дали парите на банките, в очакване да получат доход, докато други милиони са получили техните пари и имат претенции да не ги върнат и то не само главниците, но и лихвите.

Тъй като банките са посредници в случая, ако са притиснати от държавата, а те няма как да останат независими, заради командните системи, които съществуват навсякъде по света, те ще намалят парите за лихви, които трябва да дадат на хората, от които са получили пари и така нейните депозитори ще бъдат ощетени. Всъщност НИКОЙ НЕ ПИТА ДЕПОЗАНТИТЕ НА БАНКИТЕ, ДАЛИ СА СЪГЛАСНИ ДА СЕ ОПРОСТЯТ ДЪЛГОВЕТЕ НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ.

Решенията в това направления се вземат първо от ДЪРЖАВАТА, която има множество лостове за натиск върху частните институции и може да им извива ръцете както и когато си поиска и второ, последващото изпълнение на това решение се формализира и от банките, които трябва да изпълнят държавната воля и да опростят дълговете на кредитополучателите си, като прехвърлят после този проблем върху депозантите.

Така че, прекарани отново са депозатните и облагодетелствани са кредитополучателите, които в годините на измислен разцвет са изконсумирали спестяванията на дебиторите и сега бягат от отговорност за своите действия.

И не стига, че ще се опрощават дълговете на домакинствата, но ще се опрощават и дългове и на фирмите.

То като се замисли човек, ако необслужваните заеми на гърците са към 40 000 000 000 евро, това представлява по-нисък процент необслужвани заеми от този в България. И ще получат ОПРОЩЕНИЕ.

Меркел и Саркози принудиха частни инвеститори да се откажат от 53 % от вземанията си, за да спасят Гърция от фалит. И ако това не е комунизъм! В замяна искат реформи, която гърците така и няма да направят, като се има предвид, колко са чувствителни на тема някой да ги прекара. Тези, които крадат най-много, от тях най-трудно можеш да откраднеш.

Всички полагат някакво усилие, но като че ли само едно може да се открои най-много. Това e министерството на регионалното развитие и благоустройството.

В някаква степен и Томислав Дончев може да се каже, че е успешен, като се има предвид значителното усвояване на средства по оперативните програми спрямо предходните години. Естествено, че и други имат заслуги, но увеличаването на усвоените пари съвпадна с неговото назначение.

И другите полагат някакви усилия, въпреки гафовете. Нона се опитва да реализира проекти за пречиствателни станции, след издънката в Пирин и Витоша.

Московски се мъчи с това електронно правителство, като грешен дявол, защото предшественикът му нищо не направи по този въпрос в продължение на повече от две години.

Миро прави някакви усилия да ни опази от производители и търговци, които ни пробутват боклуци, но засега нито стоките са станали по-качествени, нито по-евтини, нито по-сигурни за нас потребителите.

В МВР нищо съществено. Няма да има регуларните 5-6 отвличания, но битовата престъпност не намалява и недоволството на гражданите от ефективността от работата на МВР продължава да е на значително високо ниво.

Стефан Константинов пък не знае, че заместниците му играят контра, като защитават корпоративни интереси и пласират лекарства с пъти по-скъпо от съседните страни и ако не беше една телевизия да раздуха случая, така и щяхме да продължаваме да си живеем – в здравната мъгла, създадена от чиновниците в подопечното му министерство. С което показва, че не си е свършил работата.

Социалният Тотю е раздиран от комунистически разбирания, теснопартийни интереси и нареждането от висшестоящият му началник, да търси краткосрочни решения за реализирането на дългосрочни цели. Социално продължаваме да сме гола вода и по гърба кал.

Веждито, ако може да вземе пари да доизгради някой музей или театър и това е успех, на фона на кризата, ама нямаме информация, дали толкова говорения културен туризъм, дали се е поразвил малко повече, от времето, когато бате Стефчо беше министър или продължава да се пие едно и също уиски в същият този кабинет в същото това министерство. Пък приходите от културния туризъм – кучета ги яли.

Трайчо и той като че ли не си е на мястото. Голям го вадеше, какъв излезе? Икономиката ни не е нито по-развита, нито по-свободна. Точно обратното – в България по-трудно се прави бизнес, дори от времето на комунизма и социализма и шуробаджанащината на Станишев и сие. Изпаднахме надолу в класациите по свобода на бизнеса дори след Македония, което си е срам за нас.

Какво да кажа за Свилен? Имаме зала, ама децата ни не спортуват, защото тази зала не е предназначена за тях. Училищен спорт няма, ама многофункционална зала имаме. Много важно, че в нея има концерти, карат мотори и пее Том от добрата стара Англия.

Игнатов направи някои промени в закона за образованието, но същностно си останахме в кюпа на изостаналите в това отношение държави. Не сме мръднали изобщо. Държавата дава пари на институците и после се крие зад закона за автономията на вузовете. Те пък си правят далавери за сметка на данъкоплатеца и раздават дипломи като за световно. Магаре да вържеш, ще изкара. После бизнесът недоволства, че няма кадри и трябва да обучат наново всички, които завършват университетите. Учителите продължават да са сигурни за работата си и също толкова неефективни. Децата ни продължават да искат огънче от учителите, които им го дават без особено притеснение. И така нататък.

Ковачева наследи едно министерство от сегашния вицепрезидент, което на практика запомнихме само със скандали, лобистки назначения, раздадени бонуси в края на годината за „добре свършена работа” и продължаващи критики от страна на ЕС за това, че съдебната ни система е корумпирана, не работи ефективно и трябва нещо да се промени. Нищо не е станало след нейното назначение, освен това, че посети Софийския затвор и поиска повече пари от данъкоплатците, за да могат затворниците да се чувстват като хора, а надзирателите да получат повече пари за труда си.

Единствено строителното министерство „мърда” по-съществено. Независимо от всички приказки „Люлин” тръгна, влизането в София вече не е толкова проблематично. Е има и проблеми, отвориха се дупки в новото трасе, надявам се да ги поправят. Нали има гаранция. Дупки има и по магистралата за Пловдив, че и големи и дълбоки. Също се надявам да ги запълнят. А министърката обеща, че през 2013 година е предвидена цялостна рехабилитация на трасето. Сега гледам, че възелът след Стара Загора по посока на Димитровград е направен както трябва. Къде с проблем, къде не, но все пак продължава строителството на магистралата за Бургас. Върви процес на планиране на трасето и търгове за изграждане на отсечката от Диканя до Благоевград. Макар и с много шум, върши се някаква работа, което не може да се отрече. В голяма степен усвояваме в това направление пари от ЕС, с наше кофинансиране. Марица също е в ход. Вчера видях как изглежда новото ж.п. трасе Пловдив –Първомай. Направено е както трябва. Поне така изглежда. Та думата ми е, строи се в условията на криза. Вярно е, че бюджетът дава част от парите и това тежи на данъкоплатците, но основните пари, поне така ни казват идват от ЕС и това си е добра сделка за нас.

Жалко, че тази зима строителното министерство малко се поизложи с поддръжката на пътищата – нещо снегът ли дойде много, организацията ли е лоша, някой трябваше да направи повече пари, като минаваше със снегорините с вдигнати гребла, за да спестят нафта – не знам каква е причината, но се надявам това да не се повтаря.

Като цяло координацията на държавната и общинската машина продължава да е в плачевно състояне. Това може да се разбере, като отидете на едно гише и ви поискат справка, която трябва да им дадете от съседното министерство. Да не говорим за безхаберието в управлението на водните ресурси. Там са набъркани толкова институции, че накрая не се разбира кой е отговорен, ако нещо стане с някой язовир. Тоест администрацията ни все още не е реформирана. Много бумажщина, малко електронизация, много бюрокрация. Има много за работене и си мисля, че темповете на работа на нашето правителство са много слаби. Премиерът ни ходи по строежите, защото няма с друго с какво да се похвали. Понякога казва, че България е страната с най-ниските данъци в Европа.

Ама това си е за оплакване, като се вижда, че дори и в този случай не можем да привлечем инвеститори. Значи казваме на света: „Нашата бюрокрация е отвратителна, корумпирана и не само, че не върши работа, но пречи на другите да вършат работа. Затова, за да компенсираме този „малък” недостатък, елате и се опитайте да правите бизнес и ако оцелеете или ако по някаква случайност, без помощта на държавата, спечелите някакви пари, обещаваме ви, че няма да ви вземем чрез данъците голяма част от тях.

Тези приказки явно не хващат дикиш. Трябва да измислим други или просто да си свършим работата както трябва.

Не за Бойко Борисов, сега пиша за Бойко Станкушев.

Гледах един материал на Люба Кулезич, по някаква телевизия, когато зададоха на Бойко въпрос, дали не е в конфликт на интереси, след като той е член на УС на БНТ, а жена му също изпълнява някакви функции там – програмен директор или нещо подобно /извинявай Боряна, че те споменавам/, и той чистосърдечно отговори, че НЯМА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.

ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО. ОТКАКТО СТАНА ЧЛЕН НА УС, НИТО ЗДРАСТИ КАЗВАШ, НИТО ВДИГАШ ТЕЛЕФОНА. УКРОТИ СЕ И НЕ ПЛЮЕШ ПРОТИВ ВЛАСТТА. ЗАПОЧНА И ДА ЛЪЖЕШ. И СИ ВЯРВАШ. СЕГА МУ Е ВРЕМЕТО, КАКТО Е КАЗАЛ ПОЕТЪТ. ДЕРЗАЙ.

Четох днес едно изявление на Главния секретар на МВР. Не мога да отрека, че казва неща, които трудно могат да бъдат оборени. Няма такива магистрални грабежи, каквито имаше преди години, отвличания също. Жертвите по пътя са на равнището на 1963г., при положение, че сега има многократно повече автомобили, макар, че може да се спори, дали и други фактори не са повлияли за тази положителна статистика, освен усилията на МВР.

Друго искам да кажа. Лично секретарят ми изглежда свестен човек. Има хубаво излъчване. Личи си, че е ченге и то от добрите. Самото му лице излъчва увереност и сила. Харесва ми. Дори знам, че и това негово изказване е направено по нареждане на ПР агентите на МВР, защото добрият полицай обикновено не знае много да говори, а обществото се нуждае да чуе МНОГО НЕЩА ОТ МВР, НО НЕ ОТ УСТАТА НА МИНИСТЪРА.

Приказката ми е за това, че даже и полицаи като Калин Георгиев, няма да могат да направят нещо много съществено, ако работят в тази разкапана система, която представлява МВР. Вярно, че личностният фактор е много силен, но по-силен е факторът УЧАСТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ПРОЦЕСА НА ОПАЗВАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ РЕД И СИГУРНОСТ.

Калин Георгиев може да бъде един чудесен ръководител на българското ФБР, докато всички други функции за охрана и опазване на обществения ред могат да се поемат от кварталната полиция, която се избира и назначава и освобождава с референдум от живущите в квартала по всяко време на годината, стига да има достатъчно желаещи за промяна. Тогава почти напълно ще изчезне битовата ни престъпност и улиците ни ще станат по-сигурни. Полицаите ще се страхуват ако не свършат работата си, защото гражданите ще гласуват против тях и те ще си загубят работата.

Какво си мислите, че се се случи, ако в 3 часа сутринта потропате на полицейска кола, в която спят и хъркат двама полицаи? Нищо няма да се случи, защото те не зависят от вашия глас и затова хъркат и спят. Те са назначени от някой началник, който е свършил услуга на свои близки и така всичко е навързано. Полицаите не треперят толкова за защита на общия интерес, а се интересуват от мнението на техните началници. Мнението им не се формира на база на обществения натиск. То се базира на натиска на някой друг началник, на който те трябва да се подмазват. И именно поради това, че въпреки Калин Георгиев, който е безспорен професионалист, българската полиция е слабо ефективна и доверието към нея е толкова слабо. И никакви ПР акции няма да повишат съществено доверието, докато не се промени самата система – изцяло и от дъно и докато Суверенът не започне да избира пряко местния шериф, както и да го сменя по всяко време, ако той не си върши работата.

КОЙ УМОПОБЪРКАН КОМУНИСТИЧЕСКИ МОЗЪК Е КАЗАЛ КОЙ, КОГА, ЗАЩО И КАК ДА СЕ ПЕНСИОНИРА?

Не трябва ли това право на личен избор да е наше право, а не право на правителството, което да ни вкара в някакви шаблони?

Не ме е яд за друго, а за това, че чилийци, евреи, естонци, ирландци, корейци и да не изброявам повече от половината от народите по света, са по-умни от нас, по-предприемчиви и по-организирани. Намерили са начин да поставят пранги на тъпите си държавни органи и да ги накарат да работят за тях, а не както е при нас – против нас.

КАКВО ИМ ПРЕЧИ НА НАШИТЕ ТЪПИ ПОЛИТИЦИ, ВМЕСТО ДА ИЗМИСЛЯТ КАКВИ ЛИ НЕ ГЛУПОСТИ, ДА ВЗЕМАТ ПРИМЕР ОТ ЕФЕКТИВНО ДЕЙСТВАЩИ СИСТЕМИ В ДРУГИ ДЪРЖАВИ. Ето няколко примера:

Естонският модел на електронно правителство е един от най-добрите в света. Какво ни пречи да платим 30-40 милиона долара на разработчиците на тази система и да я приложим и у нас? И двойно повече да платим, пак ще сме на далавера, след като досега сме дали повече от 500 милиона долара за административна реформа и такава не видяхме.

Какво ни пречи да приложим чилийския модел на пенсионна система. Така ще има най-после справедливост и ще престанем с комунизираната ни пенсионна система, която поражда толкова много противоречия и която деформира междуличностните отношения и убива желанието ни за труд и спестяване? Няма да има субсидии за емигрантите, няма и да ги ощетява. Няма да има субсидии за циганите. Тоест ще бъде достатъчно неутрална и приносът на всеки един от нас за обществото ще бъде достатъчно видим и обвързан с това, което получаваме в замяна.

Друг е въпросът, че философски погледнато, всеки трябва да има някаква работа, която да осмисля живота му. Дори и пенсионерите трябва да работят – иначе мислят и правят глупости. Стоят пред телевизорите и чакат поредния турски сериал. Дори и те се изучиха. Не гледат вече „Дързост и красота, защото там интригата е малко на по-високо ниво. Искат поредната балканска интрига, която после да обсъждат със себеподобните си. Там отива енергията на българския пенсионер. Дори и на БСП не вярва толкова, колкото вярва на турските сериали и на рекламите на Софарма.

Омръзна ми някой друг да решава вместо нас. Толкова важни фигури в държавата, а всички ние стоим безучастно отстрани и гледаме политическия цирк, който се разиграва пред нас.

Лично на мен ще ми трябват 3 минути да активирам електронния си подпис и да гласувам на сайта на Централната избирателна комисия, дали Коларов да си ходи или не. АКО ИМА ИЗОБЩО ТАКЪВ САЙТ и ако Бойко разреши. Бащицата засега не дава...

И аз съм попадал в аналогична ситуация. Тези, които искат да променят системата срещат невероятен отпор и не само в държавните и общинските институции. Частните институции /фирмите/ не са по-различни от държавните. Направо са си лика прилика. Нали са от едно котило.

Вижте коментарите на Премиера, копирани от „Дневник” 25.02.2012г:

“Разговарях с него и му казах, че не можем да сменим хората, с които той не желае да работи, тъй като има президентска квота, квота на Народното събрание”, обясни позицията си министър-председателят. Според него Коларов се е опитал да му извие ръцете. “Мислел е, че ще положа огромни усилия за един месец да разместя всички хора в тази комисия, за да го запазя”, коментира премиерът. Той подчерта, че до 30 дни ще има нов закон, който ще определи и новите членове на комисията. Коларов трябвало да изчака. “Имам принцип - който иска да работи за оставката си, не трябва да му се пречи да си отиде”, заяви Борисов.

В дебата за напускането на шефа на комисията се включи и президентът Росен Плевнелиев. Той не скри изненадата си, че Коларов го е обвинил в липса на подкрепа от страна на държавната институция. “Напротив, точно обратното е”, каза държавният глава.

Кой е крив и кой е прав? Премиерът е за оставката, щом я е подписал. Президентът също е против Коларов, като каза, че комисията има подкрепата на държавните институции. Премиерът казва, че не може да смени хората, защото били от квотата на парламента и президента. Не можете или не искате г-н Премиер. Президентът е ваш, народното събрание – също. Какво ви пречи? Наивни обяснения за деца.

Могат да се направят два глобални извода:

ПЪРВИЯТ – Кой е избрал Коларов за тази работа? Ако човекът не става, значи хората, които са го предложили и избрали, нека да получат своето порицание от обществото, защото не са си свършили работата. А това е Премиерът, защото не може да се избере човек на такава длъжност, без изборът да е парафиран от него.

ВТОРИЯТ – А ако Коларов е прав и цялата върхушка наистина не иска да се реформира? Какви са мотивите, за да бъде сменен? Смешно е мотивът да бъде: „Имам принцип, след като някой работи за оставката си, веднага му я давам”. Наистина такова обяснение може да се дава на АБОРИГЕНИТЕ, ама не върви да се дава на нас.

Как изглежда всичко отстрани?  Направили са грешка, като са избрали честен човек за тази работа. Не са му позволили да си избере екип, скрити зад закон, който самите те са измислили, за да контролират агенцията. Или направо са му казали в очите: „Не е важно какви резултати ще постигнеш, важното е ние да имаме по-добър контрол върху това, което правиш, защото можеш да засегнеш нашите интереси”. И му слагат някакви клатикурльовци в управителния съвет, от квотата на президента, от квотата на парламента и т.н.

Аз вярвам на оценките на Коларов, направени от чужденците. Те нямат тази зависимост и обвързаност като при нас – всички сме оплетени като свински черва. Е, има и изключение, например, когато лобито на Голдман издейства на Милен Велчев приза за най-добър финансов министър, ама това е друга приказка.

Гледах един репортаж за работата на „бакшишите” в Боровец. ДАИ спира няколко таксита. Някои возят без пуснат апарат. Обясненията са толкова прозрачни – ами сега взех клиента, забравих да пусна апарата и т.н.

Ако колата се вдигне с паяк и се постави на общински паркинг, който да се плати от съответния „бакшиш”, в рамките на 1 месец и той няма да работи през този месец, дали следващият път ще забрави да пусне апарата?

Друг бакшиш поиска 10 лева в рамките на комплекса, а разстоянията там рядко надхвърлят 1 километър.

Трябва да се приеме правилото, че „бакшишът” няма право да отказва превоз на клиент, независимо от това какво е разстоянието. Просто клиентът влиза и казва – искам да ме стоварите на 100 метра оттук. „Бакшишът” да няма право да му отказва превоз. Ако откаже – право в наказателния паркинг за 1 месец. Само така ще се оправят. А ако се хване жълта кола, с обозначителни табели за такси и няма апарат – конфискация на колата, без право на обжалване, само с доказателствен материал – цифрови снимки и подпис от свидетел. Стига сме си играли на демократи. „Бакшишите” ни излагат пред чужденците по много лош начин и това трябва да престане.

Каква е тази защита на потребителите? Нямаме лаборатория за изследване на храни!!! Страхотна защита имаме. Хлябът е боядисан с утайка от кафе, в саламите има само обрезки от складовете на Запад, с наближаващ срок на употреба, продават ни напитки, в които има цялата менделеева таблица, изкуствено синтезирана и овкусена до неузнаваемост, млякото не съдържа прясно мляко, а хлябът ни с обем на пазарска чанта, тежи колкото сандвич. Цените на горивата се вдигат още при първите сигнали за повишаване на международните цени на нефта, а се свалят след като са минали повече от 3 месеца, от достигането на най-ниските нива на международните пазари. Цените на топлото и тока така и никой не можа да разбере как се формират. Сега напоследък се разбра, че медицинската мафия в министерството на здравеопазването, касата и болниците са правили така, че да източват обществени средства, като облагодетелстват определени производители, на които се гарантират високи цени и затова цените на българските лекарства /ако това изобщо са лекарства/ са по-скъпи от същите тези илачи, купувани от нашите комшии от Турция и Сърбия.

А харчовете от бюджета – в края на годината, най-неработещата институция – съдебната система си взе тлъсти бонуси, без санкция от нас, суверена, тези, които им даваме парите. Подобно е положението с цялата държавна администрация. Тези пари са взети от нас, потребителите, които отново и отново не бяхме защитени.  

И на всичкото това му викат, че правата на потребителите били гарантирани. Явно, че и за потребители вече не ставаме. То кога ли сме ставали?

Инструмент за въздействие – чрез акциз върху цените на отделни стоки. Тези стоки не са ценообразуващ фактор и не би трябвало да доведат по поскъпване на живота. Отрицателният ефект може да бъде, увеличаване в някаква степен на безработицата /всички тези фирми, които ни тъпчат с подсладени и подсолени брашнени изделия/ естествено, че няма да могат да произвеждат толкова продукция и трябва да редуцират производството си. Не е възможно в същото време те да пренасочат производството си в друг хранителен сектор, защото се очаква общ спад на потреблението на излишни калории. Ако не намерят външни пазари, за да продават боклуците си, те са обречени на ограничаване на бизнеса. А както е известно, трудно е бизнес, който е произвеждал вафли, да започне да произвежда компютри. Но каквото и да се случи, здравето е по-важно от печалбата, безработицата и всякакви икономически показатели. Без сътресения няма да мине. Нито за производителите, нито за бюджета, поне за някакъв междинен период от време.

Постепенно вдигане на цената на захарта, поне до нивата на цената на меда. Това е идеалната перспектива. Не може по-лошото и по-вредното да е по-евтино, от по-естественото и по-полезното. Така се стимулира консумацията на захар, за сметка на консумацията на мед. Това означава захар на цена от 10 лева за кило.

Постепенно вдигане на цената на всички подсладители, получени следствие на преработка – независимо от това дали захари се извличат от картофи, тръстика или се прави по химичен начин, какъвто е случаят с различните Е-та от категорията 949, 950, 951 и т.н.  

Постепенно вдигане на цената на солта,  поне до ниво, два пъти по-скъпа от захарта или около 20 лева за килограм.

Сега в почти всички продукти има сол. И разбираемо. Тя е твърде евтина и на практика ние ядем сол за 10-15 лева, когато си купуваме шпек. Така и така ни я предлагат на тази цена, защо и производителите да не я купуват на тази цена.

Знае се, че натриевият хлорид е неорганична материя и солта е един от главните виновници за сърдечно-съдовите заболявания. Тя задържа вода в клетката на организма и за да се отмие иска още и още вода. А оттам и до хипертонията има само една крачка. Да не говорим и за пристрастяването. Човек не може да се пристрасти към ядене на мед и ябълки, но може да се пристрасти към приемането на захар и сол.

Постепенно вдигане на цената на всички видове консерванти, до нива, коит обезмислят тяхното добавяне в хранителните продукти. Консерванти могат да се използват само в краен случай, когато военновременните резерви изискват това. В мирно време нямаме нужда от храна, която да не се разваля в продължение от 1 година. Всяка храна, която не се разваля в рамките на няколко дни е тъпкана с консерванти. Това трябва да престане.

Постепенно вдигане на цената на рафинирания хляб, до достигане на нива поне до нивото от два пъти по скъп от пълнозърнестия хляб.

Постепенно вдигане на цената на всички продукти от брашно, различни от хляб /солети, бисквити, вафли и различни залъгалки/. Сега умни производители, продават на нас тъпите потребители хляб на цена от 10 до 30 лева на килограм и следствие на тези продажби имат достатъчно пари, за да ни заливат с реклами, които да поддържат тези продажби, за сметка на здравето и парите ни. Нямаме нужда от тези продукти. Те не са важни за нашето здраве, а ни ощетяват не само здравословно, но и икономически. Та как е възможно едни солети, които са 80 грама, да струват повече от един хляб, който тежи 800 грама? И тъй като цената на солетите и на всички такива „залъгалки” не влияят пряко върху стандарта на живота, тя може да бъде многократно по-висока.

И въпреки този ценови шок, да се облагат допълнително стоките, които съдържат сол, захар и консерванти. Примерно, една двулитрова кока кола може да поскъпне от 2 лева, примерно на 3 лева и това да се стори приемливо за голяма част от потребителите. Цената трябва да стигне психологическите нива на цигарите или това означава да се стигне онази граница, която би отказала от консумация част от потребителите, да не насърчава прекалено много други, които биха правили контрабанда с тези стоки и би увеличило разходите на държавата за контрол над този процес.  Достатъчно е да се събират на границите по 100 лева глоба за всеки килограм от тези стоки, като самите митничари ще получават 30% от глобите и така всичко ще си дойде на мястото.

Постепенно вдигане на цените на стоките, които са по неестествен начин газирани.

Така, на някои стоки ще се повишат цените заради повишените цени на захарта, солта и консервантите. В същото време, тези стоки ще бъдат обложени с допълнителен акциз, защото са от типа на т.н. „залъгалки”.

Проблем би възникнал и при движението на стоките вътре в съюза, но предвид ефектите за здравето, дори и членството ни в Съюза не е по-важно.

Ако направим тази крачка, успехите на Финландия в областта на общественото здраве и намаляване на сърдечно-съдовите заболявания в границите на 80%, ще бъдат малки на фона на онова, което ще се случи у нас. Въпросът е дали има политическа воля за тези промени, като се има предвид, до каква степен политиците ни са обвързани с различни лобита.

Да не говорим за финансовия резултат – държавата ще се сдобие с допълнителен ресурс, който може да го инвестира в бъдещето на страната, преди всичко в налагането на добри практики в областта на производството на храни и напитки, физическото възпитание на населението и здравната просвета.

Сега сме в плачевно състояние – нямаме една надеждна лаборатория за анализ на храните. Преди седмица държавата ни праща проби за изследване в Хамбург, което е ужасно нелепо и тъпо нещо. Няма добри практики в областта на общественото хранене, без надежден и цялостен контрол върху това, което българинът слага на трапезата си. А ние една лаборатория нямаме. Само си представете какво ядем! Преди време слагаха тоалетна хартия в каймата, сега пък слагат отпадъчно кафе в хляба, за да му придадат цвят и да го продават като черен хляб. Пием химизирано вино и ядем натъпкани с химикали зеленчуци. Всичко това трябва да спре и няма кой друг, освен държавата да свърши тази работа, да не вземем ние да я свършим, че тогава ще стане лошо. Има Тархир, тогава, когато няма държава на място.

Но на помощ трябва да дойде и Иван Хаджийски, та да каже как аджеба стана всичко това.


Такова крадене падна и продължава да пада. „На всеки километър”, че и на по-къси дистанции. Краде се като за световно. Всички политици са в кюпа и всички са отишли там заради далаверата. А ние тъпанарите, като ни омръзне едни да ни крадат, даваме възможност на други да ни крадат и така животът си минава. Крадат парите ни, крадат времето ни, крадат надеждите ни за добро бъдеще, крадат живота ни...

И не можем да проумеем с простите си кратуни, че трябва да искаме и да отстояваме с цената на много усилия от наша страна, СМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА. ИНАЧЕ НИЩО ДОБРО НЕ НИ ЧАКА. САМО СМЯНА НА КАРАУЛА НА ЕДНИ КРАДЦИ С ДРУГИ.