Преди повече от 15 години, видях в един супермаркет от веригат Лидл, в Германия, как хората връщат използвани шишета от пластмаса. Пускат шишето вътре и получават 10 цента, ако добре си спомням.

Това трябва да стане колкото се може по-бързо в България. Сега минавам покрай нашата кофа с боклук. Вътре големи бутилки от по 10 литра и малки шишета от 1,5 литра. Трябва да има система това да не се случва.

Второ - трябва да се промени и политиката за приемане и обработка на пластмасата изобщо. Сега няма никаква икономическа сметка, лицензираните фирми да изкупуват пластмаса. И тя масово се търкаля по незаконните сметища. Щайги от плодове и всякакви други пластмаси, се въргалят по сметищата.


Трето - същото се отнася и за хартията. Какво е това - изкупна цена от 1 стотинка на килограм. Преди 25 години стотици клошари в София събираха и издаваха хартия в пунктовете. Какво се случи оттогава, че хората да загубят интерес от тази дейност? Кой ще събира и издава хартия, ако ти плащат по 1 стотинка на килограм? И затова, хартията се изхвърля в кофите за боклук. Давам ви пример - един малък кашон в ново състояние, струва около 2,5 лева. Ако се наложи да го изхвърлите, няма да получите и 1 стотинка за него. Няма как материалът, от който е изграден този кашон, да струва 300 пъти по евтино от крайната цена. Защото картонът си е картон, било когато е нов или когато е използван 3 пъти и след това се изхвърля. В същото време, ако направите проверка в завода за кашони, ще разберете, че цената на картона е поне 15% от себестойността на продукта.

Четвърто - същото е и със стъклото. Кофите за боклук съдържат стъклени отпадъци. А не трябва.

Изобщо политиката за рециклиране на отпадъци в България се нуждае от сериозна промяна. Промяна, която да направи страната ни по-чиста и подредена.

 

Отваряте страниците на министерството и какво да видите. Снимка с много успешни спортисти. Защо е това?

Това министерство какво е или на какво е - на младежта или на спорта, защото като гледам заглавната страница, ТОВА Е МИНИСТРЕСТВО НА СПОРТА.


А милионите други младежи с тях какво правим? Те здрави ли са, живи ли са, как я карат? Министерството с какво друго се занимава, освен с ЕЛИТНИЯ СПОРТ.


Ако е така, нека да се прекръстят в Министерство на спорта. Поне ще бъде по-честно.



Ако е така, защо няма министерство на СТАРИТЕ ХОРА? Някой за тях ще се погрижи ли или тях кучетата ги яли?

А ще има ли министрерство на хората от средна възраст.


Има пари, за да плащат млади хора да тичат по стадионите, а няма пари да оправят старческите домове, където възрастни хора умират в лайната си. Що за общество сме?

 Стотици милиони левове дадени за нищо. За едно нищо.
Казвам ви го в качеството си и на бивш професионален спортист. За какво е цялата тази медийна изява и шум?
Пускаш ТВ и гледаш. Ивайло Петков дава интервю. Те хората едва говорят, толкова им е капацитетът, че няма повече накъде, ама постоянно са на екраните.
Сега как тимът щял да играе срещу Аякс. Ама Аякс били голяма работа и щяло да бъде трудно, но те щели да дадат всичко от себе си, за да победят. Този щял да ритне топката така, онзи щял да я ритне по друг начин.

След срещата пък дават обяснения, как били ритнали топката така, че тя да мине покрай вратата, а не във вратата. Хиляди празни приказки. Тези хора НЕ СЪЗДАВАТ БВП или ако го правят, нека да не ни ги навират постоянно под носа.

Започнах да мразя художествената гимнастика. Честно. То не са предавания, то не са интервюта. Млади момичета, които трябва да раждат деца, тренират гимнастика. Всички трябвало да тренират. Да, съгласен съм. Всяко младо момиче трябва да тренира гимнастика, но за хармоничното си развитие като млада жена в бъдеще, а не да стане световна шампионка. 

Спортът е велик, когато младите се оформят като тяло и психика. Няма спор за това. Но заливането ни с цялата тази информация за професионалните постижения на спортистите, лично на мен ми идва в повече.

Нека да кажем какво е важно в случая и какво не.

За мен не е важно, че Иван преплувал 20 километра. Браво на Иван и толкова. Ама то са едни интервюта, едни въпроси, как се чувствал Иван на 15-тия километър, след това как се чувствал на 16-тия километър и така нататък и така нататък. За мен е важно да знам, КОЛКО ДАНЪЦИ Е ПЛАТИЛ ИВАН НА ДЪРЖАВАТА И КАКВО ДРУГО Е НАПРАВИЛ ЗА ОБЩЕСТВОТО. Но първо искам да знам, дали Иван е бил субсидиран с моите данъци, защото ако е така, все ми е тази, дали плаща данъци или не. Това са моите пари и той плаща данъци от моите пари, но лично на мен не ми е продал нито стока, нито услуга. Нищо. Един гол к-р.

Преди години ни прогърмяха ушите за това, Гонзо на колко метра можел да ритне топката. Страшна работа, голямо нещо. Вместо да решаваме глобални проблеми на страната си и да се занимаваме с личните си неща, цялата нация попълваше анкета, Гонзо на 80 метра ли можел да ритне топката или на 100.

Нека простичко да го кажа: НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА, КОЙ НА КОЛКО МЕТРА МОЖЕ ДА ИЗПЛЮЕ КОСТИЛКА ОТ ЧЕРЕША ИЛИ ДА ИЗВЪРШИ ДРУГА ПОДОБНА ГЛУПОСТ. От това България надали ще стане по-богата и нашият живот надали ще стане по-успешен. Та толкова за активния спорт.

Още повече, че лапа стотици милиони левове. От нашите, трудно спечелени пари. В същото време, няма детски градини за децата в София, улиците ни са прашни, тротоари няма, въздухът ни е замърсен, малките населени места загиват, топим се като народ.

Няма да станем по-добре, като произвеждаме олимпийски и световни шампиони. Вече минахме по този път. Имахме повече шампиони от Швейцария, но не заживяхме като в Швейцария. Нито сме подредени като швейцария. КОЕТО ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЯМА ФАЙДА ОТ ОЛИМПИЙСКИТЕ И СВЕТОВНИ ШАМПИОНИ. Имаме файда от здрава нация, а не от нация, която произвежда шампиони, а в същото време, болниците пълни с народ.

Ако управляващите не знаят как да оправят тази ситуация, аз знам. Да питат. Ще ги консултирам безплатно.

 Не разбирам липсата на такива съоръжения. Спомням си, как преди 20 години ходехме с децата да се забавляваме в София ленд. Не разбрах какво всъщност тогава се случи. Защо всичко отиде по дяволите?

Имаше толкова много хора. Билетите бяха по 12 лева, ако не се лъжа. Пред съоръженията имаше опашка - млади и не чак толкова млади, се редяхме и се забавлявахме. Не беше еднократно посещение. Ходихме няколко пъти. Видяхме хора от Македония, Румъния. 
И изведнъж всичко отиде по дяволите.
Мисля си, какво пречи да се реализира една такава инвестиция. Ако не може да бъде в града, където земята е скъпа, не може ли някъде в близост до града, там, където има комуникация - примерът с Мадрид, Париж...
Толкова ли няма в България богати гора, които да инвестират в едно такова съоръжение?
Спомням си анкети, които правех с хора от преди много години, в които някои твърдяха, че отиват в Париж, предимно за да посетят Дисни. Бяха семейства с деца на възраст за детска градина, и малките класове на училището и искаха да направят екскурзия само заради тях. Защо това да не може да стане в София?
Като се огледам обаче наоколо, не виждам такива съоръжения да има в околните държави. Дори и мегалополис като Истанбул, няма. Чудна работа. Ако не мога да си отговоря точно на някои въпроси, свързани с политика или бизнес, чувствам се леко неудовлетворен. В САЩ има десетки и десетки писти, на които можеш да караш автомобил срещу заплащане. Има десетки и десетки развлекателни паркове, където можеш да отидеш да се забавляваш. В Европа е съвсем различно.

Затова, ако някой знае повече по въпроса, моля, коментирайте. Ще ми бъде интересно да прочета вашето мнение по въпроса.

 https://www.actualno.com/polls/pollid/49775?showanswer=1

МОЧА - Монумент на окупационната червена армия. Така нареченият Паметник на съветската армия.

Вижте анкетата - близо 50 000 са гласували за премахването, а по-малко от 2000 са гласували против премахването.

Но паметникът си стои. Значи онези няма и 2000 гласа "тежат" повече от гласовете на 50 000 души! Ето това е липса на демокрация. Това е социализъм и централизирана държава, която взема решения, които нямат нищо общо с нагласите на обществото.


Това е защото няма перманентна пряка демокрация. Тогава командват шумкарите, ченгетата, пройдохите и мафията.

 https://www.actualno.com/polls/pollid/49771?showanswer=1

Много пъти са ме питали, дали народът е готов за перманентна пряка демокрация. Аз винаги отговарям, НЕКА ДА ГО НАПРАВИМ, ДОКАТО НЕ Е СТАНАЛО ПРЕКАЛЕНО КЪСНО. Ще ви дам пример - финансовата самостоятелност на общините и населените места е много добро нещо и аз слушам тези приказки десетилетия наред. Само си представете обаче, че едно западнало населено място с 15 души пенсионери, получи финансова самостоятелност. Това населено място отдавна е станало нежизнено и иска ПОДКРЕПА ОТ ОБЩЕСТВОТО, ЗА ДА ФУНКЦИОНИРА. То вече не може да съществува без централна помощ. За това говоря. За да не стигнем в политически план до такава ситуация, че не само перманентната пряка демокрация, но каквато и да е демокрация, да е неприложима.


Вижте на линка, как са гласували хората на въпроса на Актуално, какво да се прави със съдиите и прокурорите в Стара Загора, замесени в случая с Дебора. ОГРОМНОТО МНОЗИНСТВО ОТ ХОРАТА ГЛАСУВАТ, ТЕ ДА БЪДАТ РАЗКАРАНИ ИЛИ ТОЧНИЯТ ТЕРМИН Е "ИЗХВЪРЛЕНИ" ОТ СИСТЕМАТА.


ПЕРМАНЕНТНАТА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ ДАВА ТОЧНО ТАЗИ ВЛАСТ. СУВЕРЕНЪТ ДА ИЗХВЪРЛИ ВСЕКИ, КОЙТО ПОИСКА, БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО ДА ДАВА КАКВИТО И ОБЯСНЕНИЯ НА КОГОТО И ДА Е.

Гледам го за втори или трети път. Гледам как е протекъл животът на тези хора.

Учители по професия. Тя е била учител по математика, а той по история и физкултура. Имали са 5 деца - 4-ма сина и 2 дъщери. Имали са голяма къща в Гурмазово, в близост до София, ако не се лъжа.
Решили да правят бизнес. Продали са къщата, раздали са парите на децата, а те са преминали така да се каже през живота по интересен начин. Били са в Испания, Швеция, гледали са животни, гъби, а сега са единствените жители на планинско село.

Толкова пари са минали през тях, а сега живеят в наистина скромни, да не кажа мизерни условия. Но важното според тях е, че са на спокойствие и не искат хора да виждат. Но понякога се качват на колата и слизат при хората, защото ще изкрейзят.

Нещо ми напомня на Свети Иван Рилски. Отишъл човекът в пустошта в Рила, за да намери себе си, но по някое време му станало скучно, та слязъл сред хората, за да им дава акъл, как да си подредят живота.

Та от всичко онова, което гледам от това предаване, обобщавам и моите впечатления от живота, досега. Какво ни липсва на нас, българите или по-скоро, на нас, хората?

1. Липсва ни здравна култура - държим се така, все едно това дадено ни от Всевишния тяло, не е наше. Почти нищо не знаем за него и не знаем да го "коландрим", како се казва, да го ползваме оптимално. Не знаем какво да ядем, каво да пием, не знаем как е устроено и как функционира. Абе, нищо не знаем. Разчитаме на други да знаят и искаме други да "копаят нашата градина". Приемаме го, че това не е нашата специалност и с това се оправдаваме. Оправдаваме наивността си, грешните си решения...;
2. Липсва ни финансова култура. Уж сме учили математика, но тази математика като че ли е друга математика от онази, от която имаме нужда. На практика нямаме финансова култура. Учили сме сложни математически зависимости, а не можем да си направим добре сметката, като отидем на сергията да си купим зеленчуци. Образно казано, разбира се;
3. Липсва ни култура на общуване. Направи ми впечатление, че двама възрастни хора бяха на единно мнение - при тях работата се е разтурила, като петте им деца са направили семейства. Новодошлите снахи и зетьове са объркали всичко. Колко ми е познато това! Изпитал съм го на собствения си гръб. Културата на общуване е част от КУЛТУРАТА НА ИЗБОРА. Когато направим грешния избор, няма какво друго да се направи, освен да се започне отначало. Нямаме култура да владеем страстите си. Мразим, преди да сме обичали. Завиждаме на чуждото, преди да сме постигнали своето. Виждаме лошото в хората, но не виждаме лошото в себе си. За да имаме култура на общуване, първо трябва да сме наясно със себе си. А ние не сме. Постоянно сме недовални, постоянно мъркаме и чак тогава, когато ни заболи, разбираме, че не сме били щастливи тогава, когато е било необходимо. Нито сме го показвали, нито сме го разбирали. Никой не ни е научил на това. Никой не ни е научил да бъдем щастливи със себе си и с околните. Затова и често бягаме от света, но с крайчеца на погледа си, гледаме докъде е стигнало обществото, защото каквото и да правим, ние сме част от него, независимо дали искаме или не;
4. Липсва ни познание за фунционирането на обществото, за функционирането на институциите и за нашето място в това общество. Политическата система е скапана, защото хората стоят настрана от нея. А стоят настрана от нея, защото тези, които са на върха, нямат сметка хората да участват. Тогава те нямат да имат роби под ръка и ще трябва да работят. А те не са научени да работят. Трябва да разберем, че бягството ни от обществото не е решението на проблема. Точно обратното - задълбочава го;

Представяте ли си едно идеално общество, в което всички тези четири позиции са част от културата на една нация, част от образованието, част от битието ни, ако не и самото битие.

 Нека да поговорим още за собствеността на държавата.

Помислете, че вие сте собственик на някаква фирма, с предмет на дейност - производство на нещо - кашони, щайги, някакви механически части, или предлагате услуга - измиване на МПС, примерно.

Имате законно място за осъществяване на дейността, някакво оборудване, персонал...

Предлагането на стоката или услугата става в условия на свободен пазар - никой не може да застави вашите клиенти ЗОРЛЕМ да идват при вас. Свободата е най-важното нещо, за да има честност и справедливост в отношенията между вас и вашите клиенти.

Същото се отнася и за персонала. Имате споразумение с работниците. Свободната воля е в основата на това споразумение. Всеки има право да избере, дали да продължи тази връзка или да я прекъсне.

Тук нещата са ясни. Собственикът може да назначи управители на фирмата, които оперативно да управляват обекта. В такъв случай, той може по всяко време да реши да се освободи от тях, съобразно клаузите на договора, сключен предварително. 

Собственикът може да реши сам да управлява фирмата, като съчетава две качества - собственик и управител. Дори и в този случай, собственикът може да уволни управителя и да назначи друг. Тоест той може сам себе си да уволни и да назначи друг. Тук правомощията между собственика и управителя са ясно разграничени.

Собственикът може да вземе решения за развитието на фирмата, но може да вземе решение и да я закрие. Негова воля, както се казва.

В политическата система обаче е малко по-сложно.

В предишната статия уточнихме, че собственикът на държавата е ДАНЪКОПЛАТЕЦЪТ. Но това не е ясно определена личност във времето, в годините. Един млад мъж на 20 години, който има 1 година трудов стаж, е собственик на държавата. Друг на 30 години има 10 години трудов стаж и е плащал данъци. Той на практика е ПО собственик на държавата от първия. Но я си представете, как да се реши казуса с участието в управлението на държавата - в единия случай се дава право на двамата да участват на равни основания при вземане на решенията, а в другия, на база на пропорционалното участие на всеки един в издръжката на държавата. Но нали знаете, че годините, през които всички сме издържали държавата не са достатъчно основание да се предположи, че нашето участие е било по-голямо от участието на друг, който е издържал държавата в период, два пъти по-малък от нашия, но в същото време е внесъл повече средства по фондовете на държавата от нас. Разбирате ли колко е сложно?

Затова най-простичката формула, която аз предлагам е тази, при която право на глас могат да имат тези, които при определени години в трудоспособна възраст, са били данъкоплатци. Например, на 5 години в трудоспособна възраст, да се изисква 1 година лицето да е данъкоплатец. Така при пенсиониране, лицето е трябвало да било данъкоплатец поне 10 години, за да има право на глас. Това право се запазва до края на живота му, защото на практика то след преминаване в пенсионна възраст, излиза от трудоспособна възраст.

Дотук е ясно. ГОЛЕМИЯТ КАЗУС ВСЪЩНОСТ Е, ДАЛИ ТЕЗИ, КОИТО ПОЛУЧАВАТ ЗАПЛАТИ ОТ ОБЩЕСТВОТО, ДА ИМАТ ПРАВО НА ГЛАС. Поставете се на тяхно място - те също смятат, че са полезни за обществото. Един гаси пожари, друг уж ни пази на улицата, трети пази горите от разграбване, четвърти пази границата от мигранти - то ясно как ги пази, ама това е друг въпрос, пети учителства децата ни и т.н.

Тези хора собственици ли са на държавата? Въпреки своята полезност, те не са собственици на държавата в онзи смисъл на думата, който разгледахме по-горе. Защо? Защото за да са собственици, те първо трябва да работят в условията на свободния пазар. Сега те ни предлагат услуги, които ние нямаме право да откажем. Услугата "сигурност" например е такава. Ние можем да си изберем своя полиция в населените места и кметът да се договори за заплащането с полицаите. Ако не ни хареса, можем да ги уволним. Сега не можем да направим това. Сега ги търпим, няма значение дали ги искаме или не. Тоест, тези хора не са данъкоплатци, а данъкополучатели. Те ще станат данъкоплатци, ако ТЯХНАТА УСЛУГА СЕ ПРЕДЛАГА В УСЛОВИЯТА НА ПАЗАРНИ ОТНОШЕНИЯ. ТОГАВА ТЯХНАТА УСЛУГА ЩЕ ИМА ПАЗАРНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ИЗМЕРИМОСТ. Едва тогава ще разберем, колко силно надплащаме за една такава услуга. Същото е и при учителите, докторите и всички, които получават заплати от общите фондове.

Тоест, тези хора не би трябвало да се определят като собственици на държавата и не би трябвало да бъдат допускани до изборен процес. Ако бъдат допуснати, те ще защитават собствените си интереси, а не интересите на данъкоплатците. Тъй като те не са данъкоплатци, това няма да са нашите интереси. Когато станат данъкоплатци, тоест, отидат на свободния пазар, за да предлагат там услугите си, тогава те ще станат собственици на държавата, като нас и ще имат право на глас.

Сега има опасност, несобствениците да властват на практика над собствениците, както и се получава. Не те работят за нас, както би трябвало да бъде, а ние работим за тях. В тях е властта и силата и организацията и всичко. Ние сме робите. Да си го знаете.

 Много автори са писали на тази тема, като се започне от Платон, като се мине през хуманистите от Възраждането, Томас Мор, Томазо Кампанела, през Макиавели, Русо, че и социалистите от 19-ти век...

Никой обаче не е говорил ясно и откровено за ОСНОВАТА НА ИДЕАЛНАТА ДЪРЖАВА. А това е кой финансира държавата и кой е СОБСТВЕНИК на държавата.

На второ място - ЗА РАЗЛИКА ОТ ЧИСТО ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА, КЪДЕТО СОБСТВЕНОСТТА СЕ ИЗРАЗЯВАНЕ ВЪВ ВЛАДЕЕНЕ, ПОЛЗВАНЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС СРЕДСТВА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, В ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА ТАЗИ РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНИК СЕ ИЗВЪРШВА ЧРЕЗ ПРАВОТО НА ГЛАС, ПРИ ИЗБОРА НА УПРАВИТЕЛИТЕ НА СТРАНАТА. Нещо, което все още го няма като практика. Собственикът е този, който е допринасял или допринася за издръжка на държавата. Значи само собственикът би трябвало да има право на глас. Да, ама не.


Сега гласуват Сульо, Пульо, Атанас и аз, куцо, кьораво и сакато.


ЧАКАЙТЕ БРЕ, КАК СТАНА ТАКА, ЧЕ ВСИЧКИ ДА ИМАТ ПРАВО НА ГЛАС. КОЙ ГО КАЗА ТОВА? Кой каза, че това е справедливо? Как може право на глас да имат хора, които с нищо не са допринесли за издръжката на институциите? Как може право на глас да имат неграмотни хора, някои от които дори и не знаят за какво гласуват в деня на изборите?


НЕКА СЕГА ДА ВИДИМ КОЙ Е СОБСТВЕНИКЪТ НА ДЪРЖАВАТА, НА ИНСТИТУЦИИТЕ ИЛИ НА ВЛАСТТА, ПО-ПРОСТИЧКО КАЗАНО. Да разбрахте ме, в правния мир на хората, собствеността е най-важното понятие. Собствеността е притежание, ползване и разпореждане. СОБСТВЕНОСТТА Е ВЛАСТ. ТЯ Е ВЛАСТТА.

Кой е собственик на държавата? Собственик е данъкоплатецът. Кой е данъкоплатец? Това са хората, които създават продукти и услуги и плащат данъци. Тук сложността на процеса е в две направления. Кой колко е плащал данъци и колко данъци е платил. 

Да кажем, че човек навършил 67 години, има право на пенсия по старост. Някой е работил 10 години и за тези години е плащал данъци и социални на държавата. Той ще получи пенсия. Друг обаче е работил 20 години. Работил е и повече години, но се е крил от държавата и не е плащал нищо през тези години. Той също ще получи пенсия. Но пенсия ще получи и този, който не е ПЛАЩАЛ НИЩО ПРЕЗ ЖИВОТА СИ НА СОЦИАЛНИТЕ ФОНДОВЕ - НИТО ДАНЪЦИ, НИТО СОЦИАЛНИ ВНОСКИ.

Ако първите все пак са дали нещо през живота си, за съществуването на институциите и държавата,  откъде накъде, този, последният, ще има право на глас?


Държавата, това са институции, които някой трябва да храни. Който ги храни, той е собственикът.

Това е като добитъкът - как ще искаш да се ползваш от млякото и месото на добитъка, като не го храниш? Чакаш някой друг да го нахрани, а ти да го издоиш след това. Къде дават така. При нас, разбира се. Обществото е така устроено, че така се получава.


Друго - тези 700 000 души, които получават заплата от държавата и от общината, данъкоплатци ли са те? Формално те плащат данъци като всички останали - ДОД, пенсионни вноски, здравни вноски, за безработица и т.н. НЕ, ТЕ НЕ СА ДАНЪКОПЛАТЦИ. ТЕ ПЛАЩАТ ТЕЗИ ДАНЪЦИ, ЗАЩОТО НЯКОЙ ПРЕДИ ТОВА ТЕЗИ ПАРИ ГИ Е ИЗКАРАЛ, ЧРЕЗ РЕАЛНИ ПРОДАЖБИ НА СТОКИ И УСЛУГИ И ГИ Е ПРЕДОСТАВИЛ НА ТЕЗИ ХОРА, В КАЧЕСТВОТО ИМ НА ЧИНОВНИЦИ. Но за да стане бъркотията още по-голяма манипулаторите са направили така, че и тези 700 000 души да се водят данъкоплатци. Те се надуват и когато им кажеш, че се издържат от твоите данъци, те ти отговарят съвсем директно, че И ТЕ СА ДАНЪКОПЛАТЦИ.

НЕ, НЕ СА.

ТЕ НА ПЪРВО МЯСТО СА ДАНЪКОПОЛУЧАТЕЛИ.


АКО ЧАСТ ОТ ПАРИТЕ, КОИТО ТЕ ВЗЕМАТ ПОД ФОРМА НА ЗАПЛАТА, СЛЕД ТОВА ОТИДАТ В БЮДЖЕТА КАТО ДАНЪЦИ, ТОВА НА ПРАКТИКА СА ИЗЗЕТИ ПАРИ ОТ ИСТИНСКИТЕ ДАНЪКОПЛАТЦИ. Идеята е да се припише на държавните чиновници стойност, която те не притежават. Да кажем, че техният труд също би трябвало да носи някаква полза за обществото. В идеалният случай разбира се, не в нашия, защото в нашия случай, техният "труд", носи само вреда.

Но тази полза не може ДА СЕ ИЗЧИСЛИ НА БАЗА НА ПАЗАРНИ ОТНОШЕНИЯ, защото тези хора НЕ РАБОТЯТ В ПАЗАРНИ УСЛОВИЯ. ТЯ СЕ ИЗЧИСЛЯВА НА БАЗА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ИЛИ НА ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ, РЕШЕНИЯ. 

Това прави тези хора данъкополучатели, а не данъкоплатци. Те ще станат данъкоплатци, ако излязат от държавната или общинската ясла и отидат на работят на свободния пазар.


Та, идеалната държава е тази, в която ПРАВО НА ГЛАС ИМАТ САМО И ЕДИНСТВЕНО ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ.

Ако се даде право на глас на данъкополучателите, те бавно и постепенно ще станат толкова много, че ще започнат да злоупотребяват с факта, че се издържат за чужда сметка и могат да влияят на политиците по такъв начин, че моралните устои на обществото да бъдат сериозно разклатени и да се стигне дотам, че количественото съотношение данъкоплатци - данъкополучатели, да се промени съществено в полза на последните, а това означава ЗАКОНОВА ДИКТАТУРА НАД СЪЗДАТЕЛИТЕ НА БЛАГАТА, ЧРЕЗ ИЗЗЕМВАНЕ НЕ САМО НА ПРОДУКТИТЕ НА ТРУДА, НО И НА ПРАКТИКА ПОРОБВАНЕ НА ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ, ЧРЕЗ СИЛАТА НА ДЪРЖАВАТА, КОЯТО ВСЪЩНОСТ БИ ТРЯБВАЛО ДА Е СОБСТВЕНОСТ ИМЕННО НА ТЯХ. ПАРАДОКС, НО ФАКТ.


В ИДЕАЛНАТА ДЪРЖАВА ВСЕКИ ПОЛУЧАВА ТОЛКОВА, КОЛКОТО ЗАСЛУЖАВА, ОПРЕДЕЛЕНО ОТ ПАЗАРА.

В ИДЕАЛНАТА ДЪРЖАВА, ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ СА СОБСТВЕНИК НА ДЪРЖАВАТА И ТЕ ОПРЕДЕЛЯТ НАКЪДЕ ТЯ ДА ХОДИ И КАК ДА СЕ РАЗВИВА.

В ИДЕАЛНАТА ДЪРЖАВА, ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ СА МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ДАНЪКОПОЛУЧАТЕЛИТЕ.

В ИДЕАЛНАТА ДЪРЖАВА, ИНСТИТУЦИИТЕ СЕ СЪЗДАВАТ И ЛИКВИДИРАТ ОТ СОБСТВЕНИКА, ТОЕСТ ОТ ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ.

В ИДЕАЛНАТА ДЪРЖАВА, ВСИЧКИ ПРАВОМОЩИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ ПРОИЗТИЧАТ ОТ ВОЛЯТА НА ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ.

В ИДЕАЛНАТА ДЪРЖАВА, ДЪРЖАВАТА Е ОРЪЖИЕ В РЪЦЕТЕ НА ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ, А НЕ КАКТО Е СЕГА, ОРЪЖИЕ В РЪЦЕТЕ НА ДАНЪКОПОЛУЧАТЕЛИТЕ.


ПЕРМАНЕНТНАТА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ Е ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА, КОЯТО МОЖЕ ДА НИ ДАДЕ ИДЕАЛНАТА ДЪРЖАВА. НО ТОГАВА, КОГАТО СТРУКТУРАТА НА ОБЩЕСТВОТО Е ТАКА ПРОМЕНЕНА, ЧЕ БЕЗРАБОТНИТЕ ДА СА МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ РАБОТНИТЕ, ТОГАВА И САМИЯТ АКТ НА ГЛАСУВАНЕ СЕ ИЗРАЖДА, КАРАЙКИ ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ ДА ИЗДЪРЖАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ ДАНЪКОПОЛУЧАТЕЛИ.

ЗАТОВА, ДОКАТО НЕ Е СТАНАЛО КЪСНО, ЗНАЕТЕ РЕШЕНИЕТО - ППД

 В другите случаи си прави оглушки.

Нека да започнем с най-обикновени житейски истории.

1. Някой хвърлил цигара от колата си. Разбира се, че е незагасена. Всички знаем, какво може това да причини;
2. На пътя какво ли няма да се случи - някой засякъл някого, друг не му дал предимство, трети се движел в лентата за изпреварване и не му пука, че пречи на останалите, четвърти паркирал с гъза си, пети спи на светофара и не тръгва, като светне зелено, шести решил да направи обратен, въпреки изричния знак на кръстовището, че това е забрането да се прави и т.н. и т.н.
3. Някой си изхвърлил боклука не където трябва;
4. Всички онези проблеми, свързани с живеенето в блок - някой не си плаща, не че няма пари, но така е свикнал, да не си плаща там, където може, някой пуснал силно музиката в полунощ, друг приел гости, шум, викове, друг пуши в тоалетната и всичко отива нагоре, същият този пуши в асансьора и общите части, друг пък натрупал боклуци в общите части, друг си направил преустройство на жилището без съответните разрешителни и т.н. и т.н.;
5. За контактите с държавната и общинската администрация няма да говоря, за кореспонденцията с общината - също.

И т.н. и т.н. Ние не реагираме в такива случаи. Мълчим си дори тогава, когато се намери някой да реагира. Не заставаме в негова подкрепа. Мълчим си.


Мълчим си и се самопрецакваме. Защото си мислим, че не е наша работа. Стоим настрана. И се самопрецакваме. Всеки ден.

До момента, в който ние сме страна. Докато не пострадаме лично. Тогава ни заболява. Тогава искаме справедливост.

КОЙТО ИСКА СПРАВЕДЛИВОСТ САМО В ТАКИВА МОМЕНТИ, НЕ ЗАСЛУЖАВА ДА ПОЛУЧИ СПРАВЕДЛИВОСТ.


В 7095НС варненска регистрация.

Черно БМВ, 3-ка, 20 годишно. Шофьорът - нисък, широк, с опадала от ярост коса - такива са собствениците на тези коли, се изхрачи на плочките пред офиса ми. Докато изляза, беше изчезнал с колата. Номерът го видях през прозореца. Но и да бях отишъл, какво. Щяхме да се сбием, можеше и да не изляза победител в тази битка. Нямаше кой да вземе моята страна. Да викаме 112, онези ще ми се изсмеят и така, животът продължава. Само храчката пред офиса остана и Добри тъпакът ще трябва да я изчисти, ако не иска да продължава да я гледа.



НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА СПРАВЕДЛИВОСТ НА ЛИЧНО НИВО, АКО ТАКАВА НЯМА НА ОБЩЕСТВЕНО НИВО. РАНО ИЛИ КЪСНО ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАЕМ ТОВА ОБСТОЯТЕЛСТВО. КОЛКОТО ПО-РАНО, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ.


ЗАТОВА ПОСТОЯННО ГОВОРЯ И ПИША ЗА ПЕРМАНЕНТНАТА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ. САМО ТОГАВА, ВЕРОЯТНОСТТА ДА ПОЛУЧИТЕ СПРАВЕДЛИВОСТ ПРИ УСТАНОВЯВАНЕТО НА ЛИЧЕН ПРОБЛЕМ, ЩЕ БЪДЕ ЗНАЧИТЕЛНА.

 Познайте какво ще се случи.

Г-н Божков, моля ви, НЕ СТАВАЙТЕ ЗАЩИТЕН СВИДЕТЕЛ, ЧЕ ОБИКНОВЕНО ТУК ЗАЩИТЕНИТЕ СВИДЕТЕЛИ ГИ УБИВАТ. ОСТАНЕТЕ СИ НЕЗАЩИТЕН СВИДЕТЕЛ И ЩЕ ИМАТЕ ПО-ГОЛЕМИ ШАНСОВЕ ДА ЖИВЕЕТЕ.

На мен какво ми се иска ли?

На мен ми се иска ПЕРМАНЕНТНА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ, ПЪК АКО ЩЕ И БОЖКОВ ДА ПОМОГНЕ ЗА ТОВА.

 СЪЗДАТЕЛЯТ на Пригожин уби Пригожин.

В тази страна има свама субекта - РОБ и ГОСПОДАР. Пригожин беше роб. Високопоставен, богат и могъщ, но РОБ. Такава е системата. Всички са роби, само един е ГОСПОДАР. Ти си се съгласил със системата. Съгласил си се с това, да бъдеш високопоставен роб, който има хиляди свои роби. И изведнъж се опълчваш на ГОСПОДАРЯ си, защото ти е омръзнал робският статус. Така не става. Ако си решил да се опълчваш, значи си сложил главата в торбата. Тогава играй докрай. Влез в Москва, детронирай ГОСПОДАРЯ и сам стани ГОСПОДАР. Ама на всички да приказваш, че министърът ти е крив, това не върви. Този министър го е поставил сам ГОСПОДАРЯТ. Ако си против министъра, ти си против ГОСПОДАРЯ. Не го ли разбра?



Нататък, без коментар. Всички знаят какво се случи. ГОСПОДАРЯТ НЕ ПРОЩАВА. ЗАТОВА Е ГОСПОДАР.