Много пъти съм мислил по този въпрос.


Спомням си студентските години, когато с интерес четях Адам Смит и неговата книга за причините за богатството на народите. Далечната 1776г. Британия е в разцвет и се състезава с Франция за колонии, власт и пари. В същото време се надигат гласове за автономия. Америка е в брожение и иска своята независимост. Във Франция напрежението ще доведе след няколко години до Френската революция. Буржоазията иска власт и за себе си. Царизмът в Русия е във възход и тя се разширява все повече и повече, на територията, заета до този момент от изостанали в технологично и културно отношение тюркси народи. Рано или късно, Русия ще се сбие с Франция за господството над Европа, а младата Прусия се опитва да надделее над Австро-Унгария, за да властва над немскоезична Централна Европа. Испания е в криза, след два велики за нея века. Италия е обект на разделение между Франция и Австро-Унгария. В Османската империя цари анархия и безвластие - самозвани местни дерибеи си правят каквото искат, а кърджалийството е в разцвет.

В такава обстановка Адам Смит говори и пише за разделение на труда и за способността да се произвежда повече с по-малко човешки усилия. Машинизирането на труда довежда до по-голяма производителност и държавите, които дават тази възможност на бизнеса, стават изведнъж все по-богати и силни.

100-200 години преди това, богатството е идвало предимно от заграбването на колонии и физическо отнемане на богатство - примерът с колонизиране на местното население в двете Америки е бил такъв, особено централната и южната части. Не север колонизаторите просто са изтикали местните на запад и след това са използвали техните територии за отглеждане на добитък и след това на храна за добитъка. В рамките на следващите 100 години, особено силно това се вижда след наполеоновите войни и окончателното оттегляне на Англия от делата на вече създадената САЩ, белите окончателно ще отнемат цялата територия от Апалачите до Тихия океан, от индианците и ще създадат най-конкурентното селско стопанство, на основата на безкрайните пасища за добитъка. Докато в Ценрална и Южна Америка, преселниците са се интересували предимно от злато и други ценности, а идеите за независимост на новите колонии идват няколко десетилетия след създаването на САЩ.

По времето на Адам Смит идва времето на индустриалната революция. Тогава буржоата разбират, че може да се печели и по друг начин. Аристократите са станали богати, благодарение на шпагата и меча, докато буржоата предпочитат да експлоатират хората, вместо да ги убиват.
Та в това състояние Адам Смит е прозрял, че извършването на еднообразни движения, първо в манифактурите, може да доведе до по-голяма производителност, повече стоки и след това пазар за тяхната реализация. Нещо подобно е направила Британия. Първо е съсипала текстилната индустрия, доколкото я е имало в Индия и след това е продавала благодарение на армията си, продуктите на английските манифактури на индийския пазар.
Но идва време, когато еднообразните механични движения като средство за производство на все повече стоки, изчерпва своите възможности. Конкуренцията налага нови форми на производство и организация, които довеждат до по-голямо производство и по-ниски цени.
Така професионализмът не се ограничава единствено в извършването на еднообразни движения, свързани с производството на стоки, а и с УСИЛИЯ ЗА ЗАМЯНА НА ТЕЗИ ЕДНООБРАЗНИ ЧОВЕШКИ ДВИЖЕНИЯ ОТ МАШИНИТЕ.
Тогава идва времето на "лудетите", които в Англия чупели машините, защото вярвали, че те им отнемат работата. Формално, да така е. Така както преди няколко столетия "овцете изядоха хората", така и вече в 19-ти век, машините създадоха излишък от работна ръка.
Светът става "голям" като пазари и тези пазари изискват фабрично производство, за да се удовлетворят тези потребности.

Професионализмът започва да се измерва повече с интелектуални усилия за подобряване на процеса, отколкото да е следствие на автоматизъм на човешките усилия.
Ето и изводите:

1. Конкуренцията поражда повишение на производителността на труда и излизането на пазара на нови стоки и услуги;
2. Професионализмът на създава нови стоки и услуги, първо като креатори и след това като обслужване. Но само си помислете, колкото и да сте професионалист в поправянето на старите телевизори, които работят с лампи, обществото няма нужда от вашите професионални познания, защото конкуренцията е направила през годините така, че технологиите отдавна са отишли твърде напред и такива телевизори и желаещи да ги поправят или поддържат - просто няма;
3. Колкото и да е голям професионализмът на даден майстор на карбураторни коли, карбуратори отдавна няма в колите и този професионалист в условията на стари технологии, трябва или да се промени и да учи нови неща или ще бъде изваден от пазара;
4.  Интелектуалният професионализъм взема предимство пред обикновения, технически професионализъм, целта на който е да поддържа тази техника и технология, която съществува към момента. Съзидателният професионализъм е плод преди всичко на невиждана за човечеството конкуренция до този момент - средата и края на 19-ти век. Намирането на начин за добиване на нефт обезсмисля цялата китоловна индустрия за добиване на масло за осветление и други цели. Така се променят цели индустриии. Конкуренцията изисква все повече и повече по-функционални, естетически и евтини в същото време продукти. Така все повече хора могат да си позволят такива покупки и изгодата е за всички участници. Създаващите се нови логистични вериги - начини на транспорт, финансиране и доставки, ускоряват процеса.

Следва нова статия.