Защо трябва да правим бързи реформи в образованието?

Световни експерти предричат, че през следващите 20-30 години, близо половината професии, които съществуват сега – ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ.

Да не говоря за това, че според прогнозите, към 2050г., ако изобщо я има България на картата, ще разполагаме с 1 500 000 работещи, при същото население /оптимистична картина/ или два пъти по-малко от сега. Разбирате ли какво ни очаква, ако не започнем веднага реформа в образованието? Ще имаме милиони неграмотни цигани, които освен за боклучии, няма да стават за друга работа.

 

Всички знаем, че необразованият човек не е много полезен за съвременното общество. В понятието „образование” включвам и понятието „възпитание”. Така че, когато говоря за образовани хора, разбирайте и възпитани хора.

Животът е съревнование – между всички нас в самата държава, а и между държави, блокове държави и т.н.

Въпросът е в това, всички да са убедени, че това съревнование е честно и че се играе по единни и общоприети правила на зачитане на правото на по-добрия, по-силния, по-образования и т.н.,  да получава по-голяма част от общественото богатство. Всички трябва да са съгласни, че богатите са си заслужили богатството по честен път, с усилие и постоянство, а не с политически протекции, както е сега. Така че, всяка една реформа няма как да не се пречупва през тези принципи. Всяко нещо опира до интереса. Всеки интерес трябава да бъде задоволяван на база на постигнатото и прието от обществото усилие за всеки конкретен човек. Сделките трябва да са честни и общодостъпни.

И сега да се върнем на висшето образование. Всички знаем, че образованието е недостатъчно, непродуктивно, без практическа насоченост и неефективно. Учителите и преподавателите са незаинтересовани да подобряват качеството на обучението. Те са зависими от централно спуснати програми, които в повечето случаи отговарят повече на техните изисквания, защото се правят от техни колеги, отколкото на изискванията на обществото.

Само за пример. През последните 10 години като ръководител на различни фирми, съм правил конкурси за избор на персонал и съм прегледал повече от 2000 досиета на кандидати. Само един единствен път съм поискал да видя диплом за завършено висше образование. Тъй като съм участвал преди години в тази система, първо като студент и след това като преподавател във висше учебно заведение, съм запознат със системата на обучение и с нейното качество. Нещо повече – участвал съм три години в производството на нискокачествен „материал”, защото сам не можеш да направиш нищо съществено. Остава ти само да избираш – или да останеш в лайната или да бягаш надалеко.

Та, системата създава погрешна представа за това кой е умен и кой не. Затова не гледам дипломи и никога не съм се интересувал какъв е успеха. При всички случаи, тези които се дипломират излизат с недостатъчни познания за работа във фирмите, независимо от успеха им.

И тъй като съм икономист ще давам примери предимно с тази материя. За тези, които са учили други науки, могат те самите да се опитат да приложат казаното тук в техните ареали.

Като управител на фирмата на мен ми трябват следните завършени специалисти:

1.     Счетоводители. Главен счетоводител, който има цялостен поглед върху конкретното фирмено законодателство и което засяга работата на фирмата. Да прави баланс и отчет на фирмата всяка година. Да осъществава контакт с данъчните, социалните и други власти, във връзка с функционирането на фирмата. Да участва в изработването на плановете и да подпомага дейността на одиторите. Също ми е необходим и обикновен счетоводител, който да прави ведомостите за заплати, ДДС-то, да изчислява нетното и брутното трудово възнаграждение, да осчетоводява получените и издадените фактури, да се грижи за евиденцията на дълготрайните материални и нематериални активи, и т.н. Необходим ми е и финансово грамотен служител, който да прави анализ на дейността на фирмата, от гледна точка на финансовите отчети, да планира дейността на фирмата, с помощта на главния счетоводител, да анализира текущото състояние и да следи до каква степен се изпълнява бюджета. Необходим ми е и служител, който да извършва контролна дейност в областта на признаването на разходите на фирмата и законността на взетите от счетоводството операции.

2.    
Дали ми вярвате, но през целият си управленски стаж не съм срещнал нито един що годе подготвен студент, който да върши която и да е от тези задачи, без да е минал години допълнително обучение във фирмата. Просто няма такова образование, което да ми е полезно на мен самия.

3.    
Няма и не може да има при тази система за обучение и при тези преподаватели качествено обучение. Например, преподавателите по банково дело са посещавали банки само за да си открият депозит или разплащателна сметка. Какво очаквате тогава - да ви научат на банково дело? Единствено преподавателите по счетоводство имат някакъв шанс да се включат веднага в процеса на работа на една фирма, естествено след като се запознаят с работата на специализирания счетоводен софтуер. Но даже и те не разбират конкретната проблематика, защото преподавателят по банково счетоводство, ще му трябва време да свикне със счетоводството в една строителна фирма.

4.     Няма как при тази система за преподаване да се получи качествен материал от студенти при тяхното завършване. В УНСС например дават такъв пример на студентите.  Трябва да се сдобиете с Ролекс за 10 000 лева. Имате няколко възможности – да получите кредит от банка, да го вземете на лизинг и т.н. Естествено, че такива тъпи въпроси може да задава само човек, който си няма елементарно понятие от живота. Човек толкова много откъснал се от реалността, че няма повече накъде. И на какво ще научи този човек нашите деца? На това, че могат да си купят Ролекс на кредит!!! Глупава работа нали? Та кой си купува Ролекс на кредит бе говеда недни? Или друг пример – да се намери най-малкото Голямо и най-голямото Малко. Някой нещо да е чувал такова нещо в икономическата практика? Пълни нелепости, с които се пълнят мозъчните клетки на студентите, а преподавателите се правят на по-умни, отколкото са.

5.     Задайте въпроси към студент по икономика за макроикономиката на страната. Например за БВП, за държавния дълг, за дългът на фирмите, за външния дълг, за вътрешната задлъжнялост, за инфлационните процеси, за ролята на централната банка, за ролята на министерството на финансите, за ролята на парламента и правителството по отношение на икономическата политика и ще видите какъв бъркоч от мнения ще получите.

А сега ето и някои предложения, които съм ги давал в различна форма многократно досега.

1.     Министерството на образованието да плаща субсидия само за тези студенти, които са получили минимум мн.добър 4.5 за всеки един семестър. Ние данъкоплатците нямаме сметка да плащаме образованието на двойкаджии и тройкаджии.

2.     Тестовете да са публични и достъпни за всеки. Въпросите да са изцяло с практическо приложение, нещо, което напълно липсва в програмите за обучение в нашите университети.

3.     На всеки тест по всеки един предмет да се полага и един устен изпит. Оценката на този изпит не може да надвишава с повече от 1 единица оценката на теста. Важно условие е публичността на изпита – всеки да има право да присъства на изпита – затова уважаеми преподаватели има интернет!!!

4.     Така, при тази система, студентите ще залягат над книгите, а не над чашите в нощните заведения. Преподавателите няма да имат възможност да си продават тъпите си учебници с прикрито насилие, формулирано и подпечатано с техните подписи на заглавната страница. Да не говорим за това, че повечето от техните учебници са заимствани, да не кажа преписани от чуждземни автори. Няма да има субективизъм в оценките, а уреждането на изпити ще бъде изключение, а не правило.

5.     Програмата за обучение трябва да се измени коренно, като във всяко едно висше учебно заведение трябва да се включат и допълнителни предмети като биохимия, всекидневни спортни занимания, тим билдинг занятия и мотивационни програми. Да не забравяме изучаването на международен език.

6.     Ако това се направи, чак тогава кръчмите в студентски град ще имат по-малък шанс от училищната дейност. Трябва да се стигне до момента, в който студентите да ходят с желание на лекции и упражнения, а не с апатия. Това зависи преди всичко от държавната политика, която в този момент хич я няма.