Заигравка с изразните средства.

Доколкото разбрах, през последните дни имало някакво напрежение с мигранти.

Също така разбрах, че институциите в тази страна продължават да не работят. Или поне работят, ама за пред хората, некачествено.

Гледах малко чешка телевизия, докато бях там. Да ви кажа - ПО-ТЪПА Е И ОТ НАШАТА ТЕЛЕВИЗИЯ. Същите простотии. Какво направила полицията, кого осъдили и т.н. и т.н. Криминална хроника. На първите страници на вестниците беше случка на насилие в училище. Друга новина беше отнемането на деца от майката, защото тя не се грижила добре за тях.

Централизираната държава показва своите слаби страни във всички страни, независимо дали става дума за България, Чехия, Испания или Германия. А тези слаби страни са - ниската заинтересованост от страна на държавните служители и липсата на адекватен механизъм, за да накараме тези хора да си вършат добре работата. Описал съм неадекватни действия или бездействия на полицията в почти цяла Европа - от полицията в Германия, до тази в Испания и България.

Така че, полицията няма интерес да си върши добре работата, защото добрата работа се наказва. Поощрява се бездействието.  И това заключение не е само за работата на полицията, а за целият държавен и общински апарат. Просто си вземат заплатите, увеличават административния бъркоч, в който живеем и се множат като хлебарките. Паразитите ставата все повече и повече, а мераклиите се топят като сняг след южен вятър.

Необходим е нов механизъм. Нова система.

Този механизъм е Перманентната пряка демокрация.

 Изплагиатствах малко от бай Алеко в заглавието на този постинг.

Решихме да пътуваме с кола. Все пак, дават го 14 часа път, не е кой знае колко.
Сърбия. Направи ми впечатление, че от самата граница ни качиха на магистрала и спряхме чак преди Белград, изминавайки 300 км., за да си платим "путарината". Минахме през града около 10 часа преди обяд. Не се реших да мина по така нареченото околовръстно, защото ми казаха, че не е изцяло завършено. Преди години имаше проблем с тировете, но сега явно са им забранили да минават по моста Газела.
Сърбите са асфалтирали наново магистралата и с малки изключения, настилката е добра. Същото може да се каже и за настилката до Суботица, изключвайки тази на моста над река Дунав.

Отново се захласвах по полята на северната част на Сърбия. Така обработени ниви не съм виждал никъде по света. Добруджа ми изглежда занемарена, спрямо това, което видях за пореден път в северната част на Сърбия. Колко хиляди трактори и комбайни са необходими, за да се обработи тази земя! Нива, която свършва някъде на хоризонта, не се вижда често. Как само са я обработили! Страшно много съм впечатлен.

Границата с Унгария. ЕТО ТОВА СИ Е ИСТИНСКИ СОЦИАЛИЗЪМ. Сърбите ни обработиха бързо, но като се наредихме на една опашка пред унгарската граница, няма минаване. За първи път влязох в Унгария през далечната 1976г. Бях още дете. Тогава бях ошашавен от това, което виждат очите ми. Такава подредба, такава красота. Но границата си беше тегава още от онова време. Не им се работи на полицаите на границата и това е. Така си беше и така си остана. И не спазват правилата, които те самите са си определили. В колоната, която трябва да са коли само от ЕС, те допускат и други, които изискват по-голямо време за обработна на документите. Свободните коридори бяха 9, а работеше само един. След като видяха, че работата отива на изуй гащи, пуснаха още един коридор, та минахме за около час.
Това, което видях, пътувайки по магистралата леко ме разочарова. Унгарците са се насочили към идеята да отварят фабрики в страната. Чуждите инвеститори са добре дошли, особено в автомобилостроенето. Чух, че изграждат фабрика за електрически автомобили на  BYD, както и завод за батерии за електромобили. Но са ЗАЕБАЛИ земеделието. Фермите изглеждат зле. Неподдържани къщи. Абе не ми хареса. Преди 50 години изглеждаха по-добре. Не правя аналогия с нашите села, защото там принципа е земеделие да се прави от ферми, а не от големи производители на зърно, например, като у нас. При нас земята се обработва от крупни фермери, които обработват хиляди декари, а селата в същото време загиват. Там села няма. Има малки градчета и дребни фермери. Както и да е, заводите в Унгария се откриват един след друг, а фермите залязват като икономическа активност. Новото е, че видях много оранжерии. Явно някой трябва да храни Будапеща с краставици, домати, лук, репи и марули. Пък и все още е останал някой да я работи тази работа, за разлика от България. Да сте видели оранжерии около София?

В Словакия нещата са подобни, дори и по-изразени. Там яко правят коли, страната им е покрита с гори и хора, които да се занимават със земеделие, няма кой знае колко.

В Чехия също се забелязва упадък на дребното фермерство. Страната беше богата още по времето на социализма, а сега е станала още по-богата, благодарение на традициите на чехите в  машиностроенето. Погледнах икономическите показатели на страната. Към момента те изпреварват Испания по БВП на глава от населението. Отдавна за задминали Гърция и Португалия. Чехите са на 10-то място в Европа по покупателна способност. Ние сме на 28-мо.
Прага. Град, който притежава знакови сгради и съоръжения от времето на късното Средновековие. Монголите са плячкосали Моравия и някои райони на Чехия през 13-ти век, но на Прага й се е разминало. 250 години след тях турците са избрали да атакуват Виена и отново чехите са имали късмет, да не попаднат под османска власт, за разлика от унгарците, например. Каква е връзката ли? Ами сега Чехия е по-богата от Унгария именно заради липсата на османско "присъствие" по чешките земи. Имало е немско присъствие, но както знаете, това е различно "присъствие" от османското. С изключение на няколко катедрали, Прага основно е град, построен в сегашния му вид в 18-ти, 19-ти и началото на 20-ти век. Сградите изглеждат зашеметяващо. Поддържани са. Има много малко сгради, които имат нужда от сериозен ремонт. 
Какво се вижда от позицията на градоустройството? Личи си, че градът някога е бил столица на империя - Свещенната римска империя, но също така си личи, че градът няма имперски вид, такъв, какъвто има примерно Виена, формирал се в по-новите времена на индустриалната революция и постепенното преминаване от монархия към република. Това в голяма степен определя леката хаотичност в градоустройството и липсата на тази помпозност в центъра, каквато има Виена. Чехия е била периферия на Австро-Унгарската империя, но както се казва, дай боже и ние да сме периферия на някоя по-развита империя.

Ако има нещо грозно и гротесктно в този град, то е дело на комунистите и социалистите. Гледах стари снимки от Вацлавско намести, сегашният уж площад на града, който се намира срещу националния музей. Ами сградите са нови, строени при социализма. Хората са решили да разрушат някои сгради, за да оставят в наследство своето изродско мнение за архитектурата, изграждайки съвременни сгради на това място, които нямат никаква връзка със съществуващата в центъра архитектура. Панелките извън центъра на града приличат на нашите, но само като материал - панели. Иначе сме много зле наистина, гледайте техните панели, сравнени с нашите. За улиците и тротоарите наоколо да не говоря. Не видях такова грозно застрояване, като при нас. Междублоковите пространства са си от времето на социализма. Никой не строи между панелките. И няма кал и прах. Много съм впечатлен. Между впрочем, като погледнете в София, навсякъде се виждат строителни кранове. Опитах се да видя поне един в Прага, но така и не успях. Абе тези хора как строят така, че нито се виждат кранове, нито се вижда прах или направо пръст на пътното платно! Статистически погледнато, когато София е била 10 000 души население, малко преди Освобождението, Прага е била град с 350 000 население, а към настоящият момент те са приблизително равни. Тоест, София е нарастнала много по-бързо от Прага за последните 150 години, но явно, че това е за сметка на хаоса.

Чехите почитат героите си. Карел Първи, както го казват чехите, императорът на Свещенната римска империя, на когото те дължат не само архитектурни шедьоври като Карловия мост, Храдчани и катедрали, но и административни и политически ходове, които превръщат града наистина в икономически, културен и политически център през 14-ти век. Според църковните регистри, Карел Първи е Карл Четвърти. Човекът е основал и първия в Централна Европа университет - Карловия университет.
Ян Хус е почетен с грандиозен паметник на стария градски площад. Свети Вацлав е почетен с паметник в началото на площада, кръстен на неговото име, а героят от хусистките войни -Ян Жишка, посрещнал 4 кръстоносни похода, изпратени от папата срещу реформаторите хусисти, има мемориал на хълма Витков.

Ние какво имаме в София. Един от нашите национални герои - Христо Ботев, има малка плоча и бюст на кръстовището на булевард, кръстен на негово име. Левски има паметник в центъра, а основателят на Дунавска България - Аспарух и великите български ханове и царе не могат да се похвалят и със възпоменателна плоча. Но имахме доскоро паметник на съветската армия и голям обелиск в Борисовата година, посветен на комунистите. Най-хубавия паметник, който има София, това е на Александър Втори, на кон, точно срещу сградата на народното събрание. Царят Освободител е голяма работа и ние сме му благодарни, но все пак, нека да кажем, че е чужд цар, не български.
Връщайки се в Родината, се чувствах така, както и всеки път, когато се връщам от Европа. Колкото повече се приближавах към България, толкова става по-зле. Изключение този път ми направи магистралата, която сърбите са направили /да отбележа, с българско участие на Трейс/, което притъпи в голяма степен онова, което чувствах всеки друг път. Дори и сърбите ни изпревариха. Това, което видях в северната част на страната, прекрасно осветения Белград, чудесно осветения пътен възел на Ниш и след това магистралата, която стига до българската граница, вдигна много летвата на очакванията, влизайки от една страна, която не е членка на ЕС, в друга, която е - България. Минавайки граничният пунк - мила, родна картинка. Не дупки, а ями, които трябва да преодолееш с колата, за да се качиш на новата магистрала. Абе хора управляващи, това са някакви си 5 метра връзка между граничния пунк и магистралата - само 5 метра - АМИ ЗАПЪЛНЕТЕ ГИ ПРОКЛЕТИТЕ ДУПКИ БЕ ДА ВИ ЕБА МАЙКАТА ТЪПА! Граничният ни пункт изглеждаше мрачен. Осветлението не е достатъчно. Качихме се на магистралата и изненада - ограничението е 50 км./час. Виждали ли сте такова нещо - магистрала с ограничение от 50, при положение, че и двете ленти за движение са свободни, аварийната също е на място. След километър ограничението стана 80. По един шибан междуселски път можеш да караш с 90, но по новата магистрала - 80. Българска работа, както се казва. След като изминахме поне 10 километра, ограничението вече беше 110.
Магистралата свършва след Сливница и какво да видя - ужасни указателни табели, отдолу закрепени със торби, пълни със строителни материали. Селяния пълна.
На влизане в София видях от лявата страна, светеща табела на заведение, което се казваше "Булгаристан". Направо да паднеш.

Точно след разклона към Банкя, пътят, който идва от Европа влиза в кръгово кръстовище!!! Ами не е добро решение, разбира се. Три тира пред нас с много малка скорост трябваше да влязат в това кръгово, за да се включат към Северната дъга. Направете връзка на Околовръстния път с пътя, който идва от Европа, но не това, което е сега в момента, а като отделен път, който започва още от преди Божурище, без да се налага да влиза в Западна индустриална зона на София.
Качихме се на Западната дъга на Околовръстното. В 22 часа нямаше никой. Празно. Все едно влизаш в призрачен град. Опитваш се да избягаш шахтите, които са поставени така, че все едно проектантът е търсил начин, как най-лесно да ти счупи колата. Прахоляк. Указателните табели - жив кахър.
След това Западната дъга свършва и се включваме в познатия ни Околовръстен път, в посока Овча купел. Ужас. Неравна настилка. Отстрани пръст, която при дъждове излиза на уличното платно. Така подскачахме с километри, докато стигнахме до резиденция Бояна, сега НИМ и се качихме на Южната дъга. Минахме през половината София и прахолякът ни спохождаше навсякъде.

Като изключим Будапеща, Прага и Белград са съпоставими като жители и мащаб със София. Но с това свършва сравнението.
Единственото нещо, което е голям плюс за София, това е планината Витоша. Ако можем да се похвалим с нещо, това не е нещо, направено от човека. На Балканите София изглежда най-зле като инфраструктура. Дори и Скопие и Тирана изглеждат по-добре, влизайки с кола в тези градове.