Прегледах данни от Министерството на земеделието и горите за вноса и износа на земеделска продукция.

България изнася продукция за около 8 милиарда евро. 60% от износа е за страни от ЕС.
Основната част като натурално изражение в износа, това са зърнените култури. Това са над 5 милиона тона. В сравнение с 2021г., през следващата - 2022г., ние сме изнесли 1 милион тона зърнени култури по-малко, но сме получили 1 милиард евро повече.

И тук отново задавам въпроса за претенциите на земеделските производители. Изнасяш с 20% по-малко продукция и получаваш 20% по-висока цена и въпреки това искат още субсидии и облекчения!

Нека пак да напомня - земеделието е субсидирано с 3 000 000 000 лева всяка година. Предполагам, че социалистите, които са измислили този начин на харчене на обществен ресурс, са имали предвид, че по този начин ще се влияе на цената на крайния продукт, когато стигне до магазина или сергията на пазара. Да, ама не. Забелязва се тенденция - колкото по-големи стават субсидиите, вместо цените да намаляват, те се увеличават.

Нека сега да помислим за идеалният вариант, който социалистите искат. Даваме субсидии на земеделците, за да повлияем на цените в Общността. Но както вече казах,  40% от земеделска продукция се реализира извън общността. Тогава задавам въпроса, защо аз като данъкоплатец ще субсидирам продажбата на зърно на Алжир, например. За 2022г., България е продала на Алжир пшеница за близо половин милиард евро. Ако тази пшеница се продаваше само в рамките на ЕС, цената на всички крайни продукти, в които има вложена пшеница, би трябвало да покажат тенденция към намаление, при равни други условия. Но в същото време си задавам въпроса, дали тази идеална ситуация може да бъде осъществена - тоест зърното да се продава само в рамките на ЕС и в условията на либерализирания световен пазар, кой по дяволите ще контролира този процес?

Тогава остава най-глупавото обяснение, защо продаваме на Алжир и на други държави, субсидирана от нас самите продукция? Като отговор получаваме баси и тъпото обяснение - АМИ ЗАЩОТО И ДРУГИТЕ ГО ПРАВЯТ. Все едно, че някакво сърдито дете ни отговаря, а не хора, които са завършили икономика.

Това е същото, когато служител във фирма поиска увеличение на заплатата с обяснението, че сиренето и кашкавалът са поскъпнали.

Социализмът винаги влиза в клопките, които сам поставя.
Отново и отново поставям въпроса, ака не ги давамо се направим по-големи социалисти от социалистите и решим тези  3 000 000 000 лева субсидии де на примерно 200000 земеделски производителя, а типично по комунистически да ги разпределим поравно между 6.5 милиона българи, това прави по 513 килограма пшеница на всеки българин на година, от пеленачето до пенсионера или по 1.41 килограма пшеница всеки ден. Това е по кило брашно на ден. Добавя се към 650 млл. вода и се получава хляб, който тежи приблизително 1.4кг. Тоест не само че за хляб няма да даваме пари, но ще ни остава по приблизително 1.2 килограма хляб неизяден всеки ден, защото средното потребление е в размер на около 200 грама на ден. Тоест, ще имаме не само безплатен хляб, но в същото време той ще бъде 6 пъти повече, отколкото обикновено българинът консумира дневно.
Сега питам господа социалистите по начин, по който те говорят пред избирателите си - Какво всъщност е по-добро за народа - да плаща хляб по 2 лева всеки ден или да яде безплатен хляб цяла година. Гадно поставен е въпроса, но със социалисти как да се разговаря, освен по социалистически.

А най-добре е всеки да се оправя сам. Ако на производителите на земеделска продукция не им е изгодно да работят тази работа, нека да започнат да произвеждат компютри, колелета или електрически коли. Ние не знаем дали и колко ще се увеличат цените в магазините и сергиите, ако спрем субсидиите. Нямаме такава статистика или дори и предположения. Само знаем, че всяка година губим поне 300 км. магистрални пътища, защото вместо тези 3 милиарда да се изразходват от държавата така, че всички да имаме някаква полза от тях, те се раздават на малък кръг от хора като благодарност, че работата им е тежка и непривлекателна. Но така работят социалистите - вместо да оставят на пазара да определи кой труд е тежък и колко струва, те намират хиляди начини да разпределят и преразпределят милиарди, защото ако няма субсиди, вие ми кажете, ТЕЗИ ХОРА КАКВО ЩЕ РАБОТЯТ? ГОВОРЯ ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА И ХИЛЯДИ И ХИЛЯДИ ДРУГИ ПАРАЗИТИ, КОИТО ПРОФИТИРАТ ОТ ТОЗИ БИЗНЕС.

 Според показателя, БВП на глава от населението, покупателна способност на нас, българите, спрямо сърбите, е 25847 долара, спрямо 21243 долара или с 21% по-висока. Данните са за 2021г.

Ако наистина е така, защо България изглежда пред Сърбия като беден роднина? Пътищата ни са по-зле, къщите ни изглеждат по-зле, а за градската инфраструктура да не приказвам. Там сме гола вода и по гърба кал. Изминал съм с кола стотици километри в Белград, да не кажа хиляди и знам какво представлява града като пътна и тротоарна инфраструктура. Не че няма неравности или дупки, но като цяло, качеството на инфраструктурата на Белград е с ниво над тази на София и винаги е била такава още от времето на Тито и Живков.

Какво е тогава обяснението?

Българският бюджет за 2023г. е в размер на 21 млрд. евро, а сръбският - 19 млрд. евро.
Държавният дълг на Сърбия за същата година е в размер на 56% спрямо БВП, което означава, че е доста по-висок от този на България и изисква повече плащания по него, за лихви и погасяване на главници.

Значи, от една страна имаме по-малък бюджет на държавата, а от друга, от този по-малък бюджет има повече плащания по външния дълг. И ВЪПРЕКИ ТОВА, СЪРБИЯ ИЗГЛЕЖДА ПО-УРЕДЕНА ДЪРЖАВА ОТ БЪЛГАРИЯ, поне по външни видими белези. Как става така, че една по-бедна държава има две завършени магистрали, една от която е близо 500 км., а другата над 503 км. и двете дават инфраструктурно предимство на Сърбия пред България, защото и двата коридора - този от Унгария към България и Македония е готов, както и този от Хърватска към България - също, а в същото време, ние нямаме цяла магистрала от Калотина до турската граница, както и до Бургас и до Варна? Частично е изградена и магистралата до Гърция, но и тя няма завършеност от граница до граница. Да не ви говоря за останалата пътна мрежа, за осветлението по пътищата, за обезопасяването на ремонтите.

Та как така се получава, че сме по-богати от сърбите, а изглеждаме по-бедни? Отговорът е - прекалено много се краде в България, особено при изграждане на пътната инфраструктура. Правителството беше заделило пари за магистрала Хемус и даже парите бяха преведени авансово на строителни фирми. Трябваше сега да имаме магистрала поне до Търново. Да, ама не. Нямаме. Парите  не са вложени в магистралата, а в хотели и друг бизнес. Куче влачи, диря няма. Ето затова нямаме, а сърбите имат.

Някои ще кажат, че те имат магистрали, заради пътните такси, които събират. Така например, за да стигнете до Унгария, ще трябва да заделите едни 30 лева в едната посока. При нас това е цената на една трета от годишната винетка. Но и това не е оправдание, защото дори и да имаме тяхната система на магистрали и тяхната организация, пак крадците в нашата мила родина щяха да опорочат всичко. Става дума за крадците по върховете. Така наречените върховни крадци, които и досега ни управляват.