http://9gag.com/gag/aOqjAbE


Или някъде в Камчатка! Или в Южна Африка! Или в Гренландия!

Колко степени идиотизъм трябва да има един човек, че да твърди такова нещо? И как очакваме този народ да има трезва преценка за одобрение или неодобрение на важни политически решения по отношение на една държава, ако няма елементарни географски понятия.

ПРЕДСТАВЯМ СИ АКО НА СЪЩИЯТ ТОЗИ НАРОД МУ ЗАДАДАТ НЯКОЙ МАЛКО "ПО-СЛОЖЕН" ВЪПРОС, ПРИМЕРНО: ЗА РОЛЯТА НА ВАРЯГИТЕ В ОФОРМЯНЕТО И УТВЪРЖДАВАНЕТО НА СТАРАТА РУСКА ДЪРЖАВА ИЛИ ЗА НАЧЕНКИТЕ НА УКРАИНСКИТЕ КОРЕНИ И ОФОРМЯНЕТО НА УКРАИНСКОТО НАЦИОНАЛНО СЪМОЗЪЗНАНИЕ.

Какви ли идиотски отговори ще получим тогава?

Тези примери само доказват, че елитът на най-великата държава в наше време си прави каквото на него му скимне. Ако народът е толкова дървен, че не знае къде на картата се намира една 47 милионна европейска държава, какво очаквате от него? Народ, който го интересува дали сандвичът може да се яде, ако се държи само с едната ръка или е необходимо и двете ръце да участват....Демек това е битовият хумор, според който хората определят колко голям е сандвича.

Ако държавата се състои само от елит и неелит, тогава лошо й се пише на държавата.

Обикалях тези дни из България. Голям майсторлък е да успяваш да не забелязваш проблемите.

Най-хубавата част на България са централните Родопи. Неуписуемо красива природа.

Преди години съм се прехласвал по красотите на горите около Пампорово. Минах оттам вчера. Каква гледка само представляваше регионът!!!  Пътят между разклона за село Проглед и курорта е направен сравнително скоро, но всичко останало е в трагично състояние. Недостроени хотели, чиито скелети стърчат като доказателство за човешката глупост и алчност, разбити улици, ерозирали почви и липса на каквато и да е съпътстваща сградите инфраструктура. Със сигурност никой и един лев не е отделил за рекултивация на терени, обезобразени от човешката дейност. А такива има много, повярвайте ми. Накратко, почти няма място, където да разтелиш едно одеало и да си направиш пикник покрай пътя. Всичко наоколо е изорано, ощавено или не знам каква дума да използвам в случая, за да охарактеризирам състоянието на инфраструктурата.

Като изключим природните забележителности, доколкото не са съсипани от човешката намеса, няма един квадратен метър съпътстваща инфраструктура, която да е направена както трябва. Навсякъде дупки и закърпи, изтърбушени тротоари, зейнали шахти за отходна вода...

Как пък не видях в България едно нещо да е направено както трябва. Всеки се е опитал да прекара другия, да му вземе парите и да не си свърши работата.

Не стига, че нито пътищата ни са пътища, нито тротоарите - тротоари, но навсякъде е пълно с пластмасови шишета и какви ли не боклуци. Ако пътищата и тротоарите зависят от държавата, а държавата това са политиците и чиновниците, всички знаем, че те крадат по много или в най-добрият случай не работят по много, какво да кажем за боклуците покрай всички български пътища, боклуците в нерегламентираните сметища, като почти всички села и градове имат поне по едно такова, а някои и по няколко? И те ли се правят от политици и бюрократи. Какво ниво на политическа култура очакваме от нашите политици, ако ние, българите, продължаваме да се държим като ЧЕРГАРСКО племе, дошло от някъде от "сън наамъ", натрапници в Европа, по подобие на всички чергарски племена, които в продължение на хиляда и петстотин години са найхлували в континента с цел грабежи и разбойничество.

НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ДА СЕ ОТТЪРВЕМ ОТ ТОЗИ ЧЕРГАРСКИ МАНТАЛИТЕТ И ОТ ТОВА ЧЕРГАРСКО ВЪЗПИТАНИЕ?




ИМАМЕ ТОТАЛЕН ПРОБЛЕМ С МАНТАЛИТЕТА И ВЪЗПИТАНИЕТО. От най-ранна възраст, че до късни старини. Отнасямесе към всичко с недостатъчно старание и отговорност. Навсякъде оставяме следи и то не такива, с които да се гордеем ние самите или децата ни след нас.  И заслужаваме бедността, в която живеем от десетилетия. Не сме честни и открити, а гледаме да излъжем и да хитруваме на дребно.

Мислех си, че в живота трябва да си свършиш работата както трябва, да пазиш интересите на семейството си и на общността, в която живееш, да пазиш околната среда, да не вдигаш излишенн шум, да си изхвърляш боклука на определените места и да не оставаш безразличен към всичко, което създава лоша природна, обществена и семейна среда. Мислех си преди години, че като подписваш успешни баланси ще бъдеш признат от околните и ще получиш някаква доза уважение за успешните си усилия, положени през годините.

Вярът работа. Нищо такова няма. Дори и в най-успешните институции е пълно с жалки душички, които основното им занимание е да захапят по-силния и по-добрия и ако успеят с колективни усилия да го видят в прахта - ето това е истинската наслада на жалкият им живот. И всичко това го правят зад прикрития, за които всички се досещате. Прикритията, които политиците ползват, за да ни излъжат са нещо като прикритията, които жалките души ползват, за да оправдаят действията си по окепезяване на по-добрите от тях. Такова общество не търпи по-добрите. Това общество обезличава личностите и ги превръща в равни сред равните. Но нито едно такова общество не е постигало съществен успех в света като групов играч. Всички са се проваляли.

Именно в това е големият проблем на България. Комунистическият режимм от няколко десетилетия цели точно това. Разделяне и владеене. Когато дадеш право на нещастника да ухапе щастливият, това комунистите определяха като равенство. И го подкрепяха. Стимулирането на доносничеството като държавна политика е част от това активно мероприятие по окепезяване на по-добрите.

Колко успешни българи знаете и помните? Като изключите онези, които са скочили нависоко или надалеко или са вдигнали някаква тежест над главата си или са преборили в буквалния смисъл някой световно известен борец, колко други познавате. В повечето случаи те са получили признание извън България. Тук получават признание и то забравено, едва след смъртта. Нито Ботев, нито Левски са получили някакво признание приживе. Няма кой да даде такова признание приживе. Тук не е държавата, в която някой би се зарадвал на чуждия успех. Тук е държавата на завистта и злобата. Не че в други държави я няма, но със сигурност е в по-малка степен. Комунистите допълнително засилиха този процес и вместо свободни или полусвободни хора, създаваха послушни и завистливи и злобни хора. И не знам всичко кога ще свърши.  Изкривеното чувство за справедливост бледнее пред завистта в такава диспропорция, че понякога се питам дали изобщо я има у нас.




Комунизмът умножава злобата и завистта, защото заклеймява разликите. Докато той съществува като практика по тези земи, ще съществува и злобата и завистта в сегашните им измерения.