http://www.idg.bg/technologii/322850/aluminieva-bateriya-ot-stanford-se-zarezhda-napalno-za-edna-minuta

Вижте какво изобретили учените от Станфордския университет. Вижте едни деца на 20 години какво правят.


Особено, когато става дума за технологичен университет, наличието на развойна дейност е най-важното нещо за поддържане на висок научен продукт. Хората създават и измислят неща, които ги няма измислени по света.

Същото важи и за университетът към НАСА.


Какво правим ние. Държавата харчи едни 400 милиона за висше образование, а какво създава? Създава хора с дипломи, а не хора с необходимите знания и хора, научени да мислят и обучени да не спират да се развиват до смъртта си.


Защо ни е Конституцията, където толкова много се пише за това, как държавата закриля изобретателите? За каква закрила става дума, след като практическата полезност на нашите университети, като изключим в някаква степен някои медицински училища, е сведена до минимум. На всички ни е ясно, че университетите ни са "оборудвани" с пенсионирани професори, познанията на които се ограничават върху теоретически послулати.


Има нужда от тотална промяна на политиката на държавата по отношение на висшето образование. Когато МЕИ започне да ни дава такива новини, както Станфордския университет, тогава ще повярвам, че нещо се е променило в българското образование. И нека да не се опрадаваме с това, че Станфорд имал пари, а МЕИ нямал пари. Да не ми се обидят много от моите бивши колеги, но в българските университети най-често работят отрепките, които не могат да се пласират добре в различните фирми. Стоят си там на държавна заплатица от две минимални работни заплати и чакат момента да се пенсионират. Много от тях трябва да отстъпят мястото на 20-25 годишни младежи, които са много по-напред от тях в областта на технологиите и могат да бъдат много по-полезни на студентите от престарелите професори и доценти.


Господа от Министерството на образованието, ако не знаете как се правят работите в тази област, проучете академията, която прави фирма Телерик и ще видите колко назад сте в образователната система. Но такава е всяка централизирана казионна образователна система. Гледат да ти вземат парите и да ти дадат диплома и толкова. И след това бизнесът трябва да обучава отново кадрите, излезли от университетите. Това е жалката картинка на българското висше образование.


Със сигурност нито държавата ще отпусне необходимите пари на МЕИ, че да измисли нещо подобно на онова, което колегите им от Станфорд са измислили, нито пък дори и да им даде пари, някой ще има капацитет да направи нещо подобно, тъй като хора, смачкани от собствената им посредственост не стават за велики дела.

http://dnes.dir.bg/news/delo-falit-podkrepa-bankite-18874505


Кой всъщност има право да определя това как ще се гледа делото - "закрити" врата или не?

Защо ни спестяват някои обстоятелства? Кой е този съдия, който ще откаже публичност на процеса и с какво право го прави?

Защо собственикът на банката иска делото да бъде публично, а съдът не разрешава?


Тогава не би ли трябвало да се подхванват съмненията, че банката е фалирала, следствие на заговор на държавни институции, след като държавата не иска публичност на процеса?

Вече знаем твърде много за КТБ, защото медиите ни заливаха с информация през последната година. Какво още не знаем и какво иска държавата отново да ни спести като информация?

Защо няма още публикувана стенограма от разговорите при президента, във връзка с КТБ? Не сме достойни като избиратели да знаем съдържанието им? Как тогава ще отпаднат съмненията, дали държавата си е свършила работата както трябва или отново и отново е служила на личните интереси на отделни публични личности?


Масонска държава, няма що. Всичко е тайна. Случайно да не разберем кой краде от парите ни.

Ето ви няколко примера:

1. Пътувате из пустинята. Водата свършва. Има критична ситуация. Тогава от нищото се появява някой, който ви предлага бутилка кока кола. Студена разбира се, няма да пиете топла кола я! Това е едно добро дело, защото вие ще бъдете спасени от обезводняване. Захарта от напитката пък ще ви даде храна за мозъка, който ще е изпитал силно напрежение от обезводняването и от липсата на глюкоза, за да функционира. Колко хубаво е, ако получите въпросната кола, във въпросния критичен момент и това ви струва БЕЗПЛАТНО. Как ще го характеризирате - като добро, малко добро, голямо добро? Как ще определите човекът, който е притежател на бутилката с кола и който се разделя с нея, за да ви удовлетвори или направо - спаси от смърт?
2. Втори случай, същата ситуация, но вие трябва да платите за въпросната напитка. И тъй като нямате много избор, ще платите скъпо и прескъпо, толкова, на колкото оценявате живота си, освен ако не ви хрумнат бандитски мисли в главата и не се опитате насила да отнемете напитката от собственика й. По същата логика - какво добро е това и колко добър е човекът, притежател на бутилката?
3. Преди време Дейвид Рикардо, основателят на така наречената "количествена теория за парите", дава пример с намирането на кюлче злато от човек, който ей така си се разхожда насам натам. Та Рикардо пита, дали това кюлче злато, ако влезе в паричното обръщение ще доведе то увеличаване при равни други случаи на парите в обръщение и оттам до инфлация на парите. Неговите противници съвсем логично казват, че кюлче злато така не се намира лесно и ако се намери все пак, то няма да е в такова количество, което да окаже съществено влияние върху паричното обръщение. Тоест примерът е също толкова нелогичен, колкото и примерът с кока колата, която ни чака в пустинята, точно един час преди да предадем богу дух заради обезводняване, макар, че е по-вероятно това да се случи, отколкото да намерим на пътя кюлче злато, особено в ситуация, при която никой няма претенции за собственост върху него. Но ако все пак допуснем, че това кюлче има собственик и той е съгласен да се раздели с него, поставяйки условието, че всеки който го намери си е заслужил късмета, независимо дали познава механизмите на действие на Закона за привличането или изобщо си е късметлия, дори и без да го желае, то как ще определим този собственик на кюлчето - като добър човек, като по-малко или повече добър човек?
4. Примерът в ромата на Джейм Клавел, "Цар Плъх". Тези, които са чели този роман знаят за какво става дума. Затворнически лагер, организиран от японците. Вътре лагерниците са предимно американци, британци, австралийци, новозеландци и други националности, с които Япония води война /така наречената Островна война, по време на ВСВ/. Там американски редник, който прави бизнес в лагера, като организира хващането на плъхове, които след това продава на закъсали или умиращи от глад войници се сблъсква с един казус. Английски майор е на прага на смъртта заради недохранване. Проявява милост и му дава едно яйце. Майорът изяжда яйцето и това му спасява живота. Американецът чака благодарност, защото майорът няма с какво друго да си плати за услугата. Англичанинът казва едно "Не беше зле", което вбесява американеца, който приема този изказ като проява на лошо възпитание и тотална неблагодарност. Той очаква много повече. След време се разбира, че за англичаните това "Не беше зле", е форма на възхвала на нещо, до което те са се докоснали. Английска му работа, какво да се прави. Та въпросът беше - колко добър е бил американският войник, продаващ плъхове в лагера и станал нещо като тартор, заради търговските си умения, след като е спасил от глад английския майор? Само да добавя, че след освобождението на лагера от съюзническите войски, единственият, който не се е радвал, това е бил американския редник. Защото неговият свят е бил разрушен, след като лагерниците са получили свободата си;
5. Норбеков дава за пример, как едно болно врабче пада от клона, котката се нахвърля върху него и го изяжда. Какво ще направите, ако можете да спасите врабчето? Ще го спасите ли или ще го оставите на съдбата му - да бъде изядено от котката. Отговорът на тези въпроси може да ви шокира.
6. Преди време едно дете се давело в реката. Някакъв свещеник католик го е спасило. Правилно ли е постъпил? Със сигурност почти 100% от хората ще кажат, че постъпката трябва да бъде адмирирана. Знаете ли кое е било детето? Ако наистина знаете кое е било детето, със сигурност повече от хората не биха били съгласни то да бъде спасявано, защото заради него в света след това са загинали милиони хора. Тежък избор е дали да се намесваш в съдбата или не. Няма как предварително да знаеш бъдещето, за да си наясно как да постъпваш в настоящето. Това е голямо изпитание и предизвикателство.

Дадох ви няколко примера, които, като изключим този с кюлчето със злато, за което няма достатъчно достоверна информация, другите са логични и са се случили. Не говоря точно затова, че ще получите кока кола в пустинята, един час преди да предадете богу дух, но колата може да бъде заместена с вода. Тук примерът беше и с друго значение, че дори и една вредна по своята си същност напитка, в определен момент от живота ни може да бъде нашето спасение.

Какво искам да кажа с тези примери? Това, че примерите за добрина могат да обхващат някаква форма на спасение, свързана с предоставена храна и напитки на хора, които не биха преживели без тях. Също имаше пример за това дали да се намесваме в божиите дела и да спасяваме всеки и всичко, което сме видели или с което сме се срещнали. Много трудни въпроси нали?



Какво всъщност тогава може да бъде да правиш добро и да бъдеш добър? Кое те прави добър? Това, че ръцете ти могат да създадат продукт, който да се харесва на хората толкова много, че да се превърнеш в богат и преуспял? Това, да създадеш услуга, която да се продава навсякъде по света и отново да преуспееш? Това е наистина някаква степен на постигане на лично определение и постижения, които трябва да бъдат адмирирани, ако допринасят полза за обществото като цяло. Защото може да си и добър наркодилър, нали? Или добър наемен убиец!

Защо хората в България развиват така наречените "оцеляващи" функции?

Какво са "оцеляващите функции"?

Когато всичко опира до съществуването ти, когато има несигурност в обществото, породено от елита на това общество, когато основния въпрос, на който трябва да отговаряш пред бъдещия си работодател е: "Защо те изгониха от работа", а не "Какви са резултатите ти от предишната работа", тогава разбираш, че обществото е прогнило в самата си същност, защото ОЦЕНЪЧНАТА СИСТЕМА НЕ РАБОТИ.


Истински добрият човек притежава непокварена оценъчна система, която не се влияе от мненията на другите, независимо от последствията.

Каква е връзката между липсата на достатъчно добри хора в тази държава, които да ни вдъхновят ДА ПРЕОТКРИЕМ СЕБЕ СИ И ДА ПОКАЖЕМ НА КАКВО СМЕ СПОСОБНИ?

Връзката е, че елитът не иска да всеки да покаже способностите си, защото тогава границите на самия елит ще бъдат достатъчно размити, че той самият ще бъде поставен под въпрос, с всичките му привилегии, властови амбиции и възможности. Ще трябва да дели "кокала" с простолюдието, защото не се знае каква част от това простолюдие може да покаже неподозирани способности, които да засенчат ръководната роля на елита. Могат да се породят идеи, които не отговарят на интересите на елита. Именно заради това, същият този елит няма никакъв интерес събитията да се движат от ЕСТЕСТВЕНАТА СЪЩНОСТ НА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ СЕ ДВИЖАТ НА БАЗА НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОДГОТВЕНА И ПРОВЕЖДАНА МАНИПУЛАЦИЯ ОТ СТРАНА НА ЕЛИТА, В КОЯТО МАНИПУЛАЦИЯ УЧАСТВА НАПЪЛНО НЕСЪЗНАТЕЛНО ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО.

Ще ви дам няколко примера. Гьобелс. Това е бил големият манипулатор по времето на Третия райх. На практика пропагандата на Гьобелс е произвела в рицари всички граждани на Германия, вдъхвайки им илюзията и претенциите за световно господство на немската нация. Германците по това време наистина доказаха на какво са способни. Много силни индивидуалности, подчинени на една национална кауза. Цел, заради която са загинали десетки милиони хора по света.

От една страна си мисля, тази манипулация е била наистина уникална. Те не са искали власт да владеят собствения си народ. Те са искали власт да владеят света, благодарение на освобождението на собствения си народ от оковите на ограниченото им мислени, но въоръжавайки го с ненавист към всички други народи. Защо въпреки, че Германия е воювала на толкова много фронтове по света и въпреки това, че е била подложена на такъв унищожителен въздушен погром в продължение на повече от 3 години, тя е загубила едва 9 милиона жители, докато в същото време е причинила поражения на останалия свят, измерван с няколко пъти повече? Именно заради разкриването на потенциала на всеки един гражданин и поставянето му в услуга на постигането на общата цел.

Всички знаем, че целите на този режим в Германия са били тотално погрешни. Всички знаем, че независимо от загубите на света, физическите и човешките закони не биха позволили да се налага по такъв насилствен начин световен ред, защото противодействията на света са нещо напълно естествено в такъв случай. Не можеш да воюваш срещу света и няма шанс да го победиш, дори и да разкриеш напълно потенциала на своите жители. Може да постигнеш големи успехи, но в крайна сметка империята ще рухне. Примерът от миналото е показателен. Нито Рим е завладял света, нито хуните на Атила, нито монголите на Чингиз, нито татарите, нито Тимур, нито Турците, нито англичаните. За всяко нещо си има граници.


Доброто е да дадеш възможност на човек или на група хора да покажат на какво са способни, СЪЗДАВАЙКИ, А НЕ РУШЕЙКИ СВЕТА, В КОЙТО ЖИВЕЯТ. ЛОШОТО НА ПРОГРАМИТЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДИГАНЕ Е В ТОВА, ЧЕ ТЕ СЕ ИЗРАЖДАТ ИМЕННО ЗАРАДИ ЛИПСАТА ИЛИ ОТСЪСТВИЕТО НА УПРАВЛЕНСКИ КОНТРОЛ ОТ СТРАНА НА САМОТО ОБЩЕСТВО. КОГАТО ТАКЪВ КОНТРОЛ ЛИПСВА, ПОЛУЧАВАТ СЕ ТОТАЛИТАРНИ ДИКТАТУРИ С ПОСЛЕДИЦИТЕ, КОИТО ИСТОРИЯТА ПОЗНАВА.


Нека да се върнем пак към практиката на г-н Петров. Той ни въодушевляваше като ни караше да откриваме собственото си Аз, собствените си способности, които и за нас бяха неподозирани. Но в желанието ни за личен успех никога не забравяхме обществения успех. В нас нямаше завист, защото един получаваше шестица, а друг петица. Може би заради това, че петиците ги получаваха двойкаджиите, които се раздаваха напълно и те самите бяха учудени от успеха си. Нямаше никаква възможност някой да си помисли затова, че е получил петица, вместо шестица. Всички като че ли чувствахме, че СПРАВЕДЛИВОСТТА е около нас и никой не поставяше под съмнение случващото се. Наистина беше уникално. Ние знаехме, че правим всичко това за личното си добро, НО НИ БЕШЕ ХУБАВО ВСИЧКО ТОВА ДА СЕ СЛУЧВА В ТАКАВА ОБЩА АТМОСФЕРА, КЪДЕТО СТИМУЛИТЕ ЗА ЕДНИ БЯХА СТИМУЛИ ЗА ВСИЧКИ. БЕШЕ НИ ХУБАВО ЗАТОВА, ЧЕ НЯМАШЕ ОТХВЪРЛЕНИ ЛУМПЕНИ ОТ НАШЕТО МАЛКО ОБЩЕСТВО. НИКОЙ НЕ ГОВОРЕШЕ ЗА РЕД, ДИСЦИПЛИНА, СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛА И РАЗНИ ТАМ УСЛОВИЯ. ГОРА ОТ РЪЦЕ. ТОВА Е ЗАПАЗИЛО МОЕТО СЪЗНАНИЕ ОТ ТЕЗИ ГОДИНИ. ГОРА ОТ РЪЦЕ.
НИКОЙ НЕ НИ БЕШЕ ПОСТАВИЛ ДРУГИ ЦЕЛИ, ОСВЕН ТАЗИ, ДА ВИДИМ КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ И КАК МОЖЕМ ДА РАЗСЪЖДАВАМЕ. НИКОЙ НЕ ВИДЯ ЛИЧЕН ИНТЕРЕС ОТ СТРАНА НА Г-Н ПЕТРОВ. БЯХМЕ ТОЛКОВА ЕНТУСИАЗИРАНИ ЗАРАДИ ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, ЧЕ КАТО ЧЕ ЛИ ЖИВЕЕХМЕ В СВОЙ СВЯТ, ПОНЕ В ОНЕЗИ МИНУТИ, ДОКАТО ТРАЕШЕ НЕГОВИЯ ЧАС. СЛЕД КОЕТО СТАВАХМЕ ОТНОВО ОНОВА, КОЕТО ИСКАШЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО НИ ОБЩЕСТВО ПО ТОВА ВРЕМЕ - СМАЧКАНИ, СТРАХЛИВИ, УЯЗВИМИ И ЗАВИСИМИ.


Следва текст.