ВСЕКИ ИСКА ДА ПОЛУЧАВА ПОВЕЧЕ ОТ ДРУГИЯ.

НИКОЙ НЕ ИСКА ДА ИМА ПО-МАЛКО ОТ ДРУГИЯ.

ЕДИН СЕ СЪГЛАСЯВАТ С ТОВА, ДРУГИЯТ ДА НЕ ЗНАЕ, ЧЕ ИМА ПО-МАЛКО ОТ НЕГО.

ДРУГ НАСТОЯВА, КОЛЕГАТА ДА ЗНАЕ, ЧЕ ИМА ПО-МАЛКО ОТ НЕГО.

ЕДИН Е ПОТАЕН, ДРУГ НЕ ТОЛКОВА, ТРЕТИ ИЗОБЩО НЕ Е.


Гледах някакво научно изследване за две маймуни - капуцини. Затворени са в клетка и получават краставици за деянията, които извършват. По едно време на едната маймуна започнаха да й дават грозде, а на другата продължаваха да дават краставица. Тази втората побесня, като видя. Започна да хвърля краставиците и всячески да показва, че чувството за справедливост в нея е накърнено и то сериозно. Като гледам реакцията й, готова е и да убие.

Такъв случай имах в институция, която управлявах преди 15-тина години. Един от служителите напусна, като в частен разговор ми каза, че е напуснал не заради размера на заплатаа, а заради това, че еди кой си е получавал по-висока заплата от него.

Тук не става дума дори и за това кой каква работа върши. Мислите ли, че маймуната която продължава да получава краставица, вместо грозде, се интересува от това кой каква работа върши за това, което получава?

Интересно ми е, дали маймуната има усещането за нарушена справедливост, защото оценява гроздето по-високо от краставицата?

Говорех за обективността на комунизма като възприятие, в посока РАВНО ПОЛУЧАВАНЕ, а се отплеснах в друга посока. Нарочно разбира се. Като някаква кардиограма - възход и падение.

При комунизма не е важно кой какво ДАВА. ВАЖНОТО Е ВСИЧКИ ДА ПОЛУЧАВАТ РАВНА ЧАСТ ОТ БЛАГАТА. ЗАТОВА ТАЗИ ДОКТРИНА СЕ ХАРЕСВА НА НЕПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ, ЛЕНТЯИТЕ И НЕПРОКОПСАНИЦИТЕ. НА ШУМКАРИТЕ.

В условията на недоимък, породен от войни и конфликти, комунизмът може и да има някакво предимство. Например, в блокирания Ленинград, всеки е получавал равно количество хляб. Разликите са били в това, дали става дума за работник на завода или за обикновен човек, незает с отбраната или производството. За този, който произвежда повече от другия, не се е полагало повече хляб.

В период на излишъци обаче, комунизмът не върши работа. Той създава паразитираща върху гърба на производителната класа, част от обществото. Много хора се задоволяват и с малко. Ако това малкото може да се получи по тарикатски начин, без да се работи, като се използват обществените ресурси, защо тогава да се работи. И ето ти стотици хиляди граждани и селяни в България, които се възползват от този факт. Не плащат нищо на обществото, но получават.
Други пък, получават доходи от обществото, за да му служат, но нали знаете, те не служат на обществото, а на своите началници. Тази практика също е издънка на комунистическото мислене и тези са по-лоши от онези, които нищо не работят. Поне последните не пречат...