Последното загина, затова ще говорим за първите три.


Интересът - хората се интересуват от личния интерес. На тях не им пука от това, че излизайки от дома си, наоколо е кочина. Голяма работа. Нямало тротоари, а там където имало, плочките се обръщали - ами няма да ходим по тях.

Улиците били лоши - ами ще си купим джипове или коли, които не се притесняват от това, че улиците са лоши.

Мръсотията била навсякъде - ами като е навсякъде, ще свикнем с нея. Голяма работа. Някой си хвърлил боклука на обществено място, друг изхвърлил незагасена цигара в гората и тя се запалила, трети се изсрал на пешеходната пътека в парка, в буквалния смисъл на думата - Голяма работа станала, ще го преживеем. Или както казва шопът: Оти да се косим, като че ми мине!

Политиците крадели. Ами че какво друго да правят? Народът ни приема това за естествено. 

На второ място - страхът. Страхът да не си загубиш работата, че не се знае знае ли се, както се казва в приказката. Страхът е голяма работа и движещ мотив. Знаете приказката: Страх лозе пази!

Страхът от наказание. Ако го нямаше този страх, знаете ли колко хора биха убили човек именно заради наранено его или омраза? Много са. Не им пука за последствията. Просто ще го направят, че дори и безплатно, само и само другият, онзи, с който не могат да се разберат, нека пукне дано. Това е човешката психология.


Третото е болката. Казваш на детето, да не пипа нагорещения котлон, ама то докато не се изгори, няма да повярва, че предупрежденията са отправени към него. Така и когато порасне, именно болката е онази, която е последното препятствие, което осмисля съществуването на човека.








А защо всичко това се случва?

Защото липсва последният елемент - МОРАЛЪТ.

 
Държавата е набъркана в икономическия цикъл и НА ПРАКТИКА ПАЗАРЪТ НЕ Е СВОБОДЕН, А МАНИПУЛИРАН, ИЗВРАТЕН. Всичко е с връзки, уреждане, субективизъм и законите се четат така, както дяволът чете евангелието.

И вторият елемент - държавата, която е призвана, да създаде еднакви условия за съществуването на икономическите субекти, не прави нищо, за да има такива условия.


НО КАКТО ВИЖДАТЕ, ПЪРВОТО ПРЕДПОСТАВЯ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВТОРОТО.


Какво искаме тогава да се случи? Получаваме икономика, зависима от субективните възприятия на отделни личности, групировки, партии, институции.

Ето затова сме зле.


А за тези, които не могат да разберат тази връзка какво да кажа, освен, че по-просто от горното изказване, едва ли може да се каже.


МИНИСТЕРСТВА, БНБ, ВЕДОМСТВА, ОБЩИНИ И ВСЯКАКВИ ОБЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ, ПРАВЯТ БИЗНЕС ИЛИ СЕ БЪРКАТ В БИЗНЕСА.

ЕТО ТОВА Е. КАКВА ИКОНОМИКА ТОГАВА ОЧАКВАТЕ?

В БЪЛГАРИЯ НА ПРАКТИКА НИТО СОЦИАЛИЗМЪТ Е СОЦИАЛИЗЪМ, НИТО КАПИТАЛИЗМЪТ Е КАПИТАЛИЗЪМ.

ВСИЧКО Е ОБЪРКАНО.

НЕ ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛ СОЦИАЛИЗЪМ, ЗАЩОТО ПРОФИТЪТ ОТ ЦЯЛАТА ТАЗИ СХЕМА ОТИВА В ЧАСТНИ И ЛИЧНИ РЪЦЕ - ФИРМИ И ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА. МАСИВНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕН РЕСУРС ОТ ЛИЦА ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ СТРУКТУРИ И ТОТАЛНО ДЕФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА...ТОВА Е СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ.

ЛИЧНО ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛ СОЦИАЛИЗЪМ