Лека препратка към предишната статия.

 Нека първо да уточним понятията.

Какво е неморален закон? Простичко - това е този закон, който съществено се отличава от съществуващите в едно общество нрави.

Но ако обществото е в разпад, мръсотията е навсякъде, беднотията е всеобща, а моралът приема неморалното за морално, няма ли един закон, призван да промени всичко това в по-добра посока, да влезе в противоречие със съществуващите морални норми?

Законите в Сингапур след 1960 г., са точно такива закони - те са пълна противоположност на съществуващия морал дотогава и имат ясно послание, ЕДВА ЛИ НЕ ДА ГО ПРОМЕНЯТ. И успяват. И знаете ли защо? Поради няколко причини.


Водачът им е бил морален човек.
Екипът му е бил от морални хора. Естествено е мръсникът да другарува с мръсници, а моралните хора да търсят морални хора за приятели.
Преди това и народ и лидери на този народ, са имали късмета да бъдат колонизирани от хора, народ и правителство, които са предприемчиви и ефективни. Те също са убивали, насилвали и прецаквали други народи и правителства. Спор няма. Но все пак са доказали, че могат да подредят една територия и да организират живота там така, че тя да бъде облагородена, сравнително чиста и подредена.

Никой не е питал народът, дали и каква промяна иска. Народът е изкарал късмет със своите лидери и с идеологията, изповядвана от колонизаторите. Ако Сингапур беше колонизиран от руснаците, нещата щяха да изглеждат по съвсем друг начин. Щеше да прилича на Чукотка или на Воркута.

Приели са закони, основани на НОВ МОРАЛ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛНИЯ ЖИВОТ. Моралът, че капитализмът има нужда не от пролетарии, които нямат къде да живеят и какво да ядат, а от граждани, които могат да печелят от своя умствен и организационен ресурс. Държавата е направила така, че е осигурила закони, които да обезпечат не само възможности за правене на бизнес и добра норма на печалба на капитала, физическа и юридическа сигурност за инвеститорите, но и достъпни жилища, храна, качествено образование и здравеопазване и възможности за изява на способностите на всеки гражданин.Само морални закони могат да направят едно общество морално. И богато.

Да се върнем на неморалните закони. Кои закони са неморални? Тези, които не дават възможност за икономическо и социално развитие и за подобряване на всеки вид среда за работа и живот. Ако едно общество тъпче на едно място, като българското, значи законите са неморални. Само и единствено добрите нрави трябва да стоят във философското възприятие на това, как трябва да изглежда един закон.

Един простичък пример - ЗАКОНЪТ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА. Ако го прочетете, ще разберете, че това е закон за въвеждане на конкретни правила за рекламиране на стоките и за регулиране на взаимоотношенията между доставчици на хранителни стоки и супермаркетите. Тъпо е нали? Закон за конкуренцията, ще се занимава с асоциативната реклама. Прочетете го и ще се удивите. Кой юрист го е правил този закон? Закон, който трябва да пази конкуренцията, на практика я подрива, с невероятно тъпите, обяснения и изключения.  В същото време, правителството прави бизнес, общините правят бизнес, БНБ прави бизнес, коя ли не държавна или обществена институция правят бизнес. Е как частните лица да правят бизнес в тези условия? То не може в една градина да се гледат и китки и фитки и да искате цветята да са си намястото, а наоколо да е чисто и неосрано.

Заради това се стига до комични ситуации, държавата да регулира цени, след като тя самата се явява основен инфлационен фактор със своята намеса в икономиката. Комична е ситуацията, да се приемат закони, които противоречат на естеството на природата на човека.

Колкото повече едно общество се съгласява с налагането на неморални закони, толкова повече това общество ще затъва.

Кой е основният неморален закон? Това е законът, легитимиращ робството. Нашето законодателство е такова - всички закони и наредби, легитимират робството. Неформално, разбира се. Няма как да има закон, който да легитимира робството. Но всъщност така се получава! Нашите закони точно това правят. Ние сме роби на държавата. Или по-точно, на хората, които представляват държавата. Те казват на кой колко да се даде. Преди столетия, робите са били притежавани от конкретни лица - такива като Джорд Вашингтон, един от бащите на американската нация, например. Сега образът на робовладелеца е размит. Не е така ясен. Но всички го знаят кой е е как е станал робовладелец. Рискът е дисперсиран. Затова не се говори за робство, защото въпреки, че всички знаят кой е робовладелецът, той няма личностна изява, той представлява съвокупност от личности, от една обща ПАРТИЯ, в която постоянно влизат и излизат робовладелци и които живеят на гърба на робите.
 
И тук идва въпросът. Защо робите търпят толкова много? Защо не се бунтуват или ако се бунтуват, нещо не им върви бунтът? Кое е онова нещо, с което робовладелецът или робовладелците ги "държат", образно казано? Това е РАВЕНСТВОТО В БЕДНОСТТА И В НЕЩАСТИЕТО. Това са модерните, социалистически роби.

Те биха изтърпели всичко - насилие, мародерство, че даже и смърт. Едно нещо обаче съвременните роби не могат да простят никога - някой друг роб да има нещо повече от тях. Затова робите търпят такива като Ленин и Сталин и затова на китайските пари се кипри само ликът на председателя Мао. Защото тези хора гарантират на робите, че всички ще са еднакви в икономическо отношение роби.

Все още не мога да преценя, дали неморалните закони са превърнали робите в още по-големи роби или това е заради самите роби, съгласили се ДА СПАЗВАТ НЕМОРАЛНИ ЗАКОНИ.

Ако моралът на робите се ограничава само с това, Иван да не получава повече от Драган, а всички да са като Георги и ако това е основанието, робите да са съгласни да бъдат унижавани, бити, убивани, малтретирани в огромни мащаби, то в крайна сметка основният икономически закон би следвало да изповядва РАВЕНСТВО В БЕДНОСТТА. Остава да си изберем критерий за равенство в бедността, защото сингапурската бедност е за предпочитане пред руската бедност, защото едно е да си беден заради мързел, природна неспособност или болест, а друго е да си беден поради политически причини.  Но и да може да избере някоя "бедност", робът трябва да бъде нещо повече от роб. А тогава надали щеше да бъде роб, спазвайки чужди закони.

СПАЗВАНЕТО НА ЧУЖДИ ЗАКОНИ ПРАВИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ РОБИ.

СПАЗВАНЕТО НА НЕПРИРОДНИ ЗАКОНИ ПРАВИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ РОБИ.

СПАЗВАНЕТО НА НЕМОРАЛНИ ЗАКОНИ ПРАВИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ РОБИ.

ИЛИ ПРИМИРЕНИЕТО С ТЯХ...