Ето някои факти:

1. Най-заслужили за пенсии са служителите на МВР. Служителите на ведомството се пенсионират, преди да навършат 50 години! След като са си свършили перфектно работата и са ни осигурили страхотен ред в държавата, че чак и чужденците знаят, че могат да оставят ключовете на колите си и никой няма да им ги открадне и че собствениците на първите етажи отдавна вече не обезопасяват прозорците си така, все едно живеят не в жилищен блок, а в зандан, служителите могат да излязат в законна пенсия и да се хванат на работа в някоя охранителна фирма или да си гледат кефа на държавна издръжка.
2. Жените получават пенсия 24 години, а мъжете 18. Че как няма да получават пенсия повече от мъжете, като законодателят им е дал право да се пенсионират няколко години по-рано от мъжете. Все пак сме държава, в която равноправието е принцип на поведение. Мъжете има равни права с жените и затова са задължени да работят по-дълго. Тъпо звучи, но в една тъпа държава, тъпото изказване си е напълно нормално изказване.
3. Най-гадните пенсионери са онези, които са над 95 години.Милата ни държава и социалната общност отдавна ги чакат да умрат, за да дадат пенсията им на някой 49 годишен полицай, но те не искат да се откажат от живота си и това е. Е кажете ми, ако системата е социална, както ни казват, защо на най-старите се дават най-малките пенсии. Каква друга е целта, освен социален геноцид? Не трябва ли най-старите да вземат най-високи пенсии, защото разходите им са най-високи? Нали нашата система е социално - социалистическа - комунистическо - държавна? Защо, ако системата наистина е социална, колкото повече остаряваш, толкова по-малка пенсия вземаш?
4. Всяка година социалистическото ни НОИ завършва няколко милиарда на "червено", които пари трябва да се доплатят отново от данъкоплатците. И няма шанс това да се промени.
5. Всяка година все едни и същи приказки се чуват. Под реформи в системата се говори само за увеличение на възрастта за пенсиониране така, че повече хора да измират и тези, които са останали живи, да вземат техните пенсии. Това господа управляващи социалисти от цялото политическо пространство на България, не е пенсионна реформа, а пенсионна простотия. Жалкото е, че главите на повечето българи като разбиране, не са мръднали на кота от времето на Живков. Политиците използват това и продължават да играят на играта "социална система". Българите пък продължават да вярват и да си го вкарват сами. За смачкания човек е по-лесно да повярва на държавата, отколкото на самия себе си.
6. А, да не забравя  - пенсионната реформа включва и създаването на доброволни пенсионни фондове, с нашите пари, които след това да се източват от мафията с благоволението на Комисията за финансов надзор.

Направих една анкета в моя квартал. Поразпитах доста хора и обикновено задавах едни и същи въпроси:

1. Кой е кметът на общината, към която се причислява нашият квартал;
2. Знаете ли кой е кметският наместник в квартала - тук живеят 16 000 гласоподаватели и повече от 20 000 население.
3. Знаете ли името на кварталния полицай и знаете ли къде се намира канцеларията му?
4. Знаете ли колко данъци е платил на държавата и на общината нашият квартал и каква част от тези пари са се върнали обратно в квартала под формата на подобрение на инфраструктурата или за някакви други мероприятия?
5. Има ли някаква дата за квартално събитие, където служители на общината ще ни информират най-общо за политиката на общината и за извършените дейности от нея?

За най-накрая оставих въпроса: Доволни ли сте от услугите, които ви предоставя общината? А как по друг начин да отговорят, като на първите 5 въпроса са отговорили с " Не знам" или с "Не".

Но най-голямото объркване и хаотичност в отговорите има, когато им зададеш въпроса: Абе на теб пука ли ти за квартала? Тогава следват емоционални изблици, че на хората им пука за квартала, но си нямат хабер понятия какво става в него и не правят никакви усилия да разберат и да повлияят на управляващите за промяна на статуквото.

Та такива работи с моите анкети.

Ето ви извадка от Закона за общинските бюджети. Това направио си е описание на онези трансфери, които си ги знаем от времето на Тодор Живков. Думичките "трансфери" и "субсидии" от държавния бюджет показват "назависимостта" на общинските бюджети. Не можеш да му хванеш края и това си е. Общината взема местни данъци и такси, които са незначителен обем от общия консолидиран бюджет на страната. Основните пари се вземат от централизираната държава и по една мътна схема се извършват многобройни преразпределителни процеси. Целта е местните власти "да благодарят" на благодетелите си за предоставените средства от центъра. И още веднъж - на това му викат финансова самостоятелност. Да, но както всичко, което се случва в България е важно прилагателното. Наприер:

1. Самостоятелност, но колко или каква? 
2. Знае ли някой, колко жители има една община и колко данъци се събират в републиканския бюджет и колко се връщат назад в същата тази община? Справедливо ли е гражданите на една община да финансират безвъзмездно гражданите на друга община и то без да ги питат?

Финансирането на общините от държавата продължава за мен да е на принципа едно към гьотьоре. На база на политически пристрастия или на лични симпатии и антипатии. Ето ви извадката от закона, който по своята същност си е чиста проба социалистическа приумица на нашите политици. Ама какво искаш от социалисти освен да ти направят социалистически бюджет. А в това няма никакво съмнение, защото при социализма държавата е всичко и от нея зависи на кого колко пари ще даде.  В края на краищата, майната му на данъкоплатеца. Той не е въоръжен, не е опасен и няма власт. Защо да му се натягаме?


Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2003 г.) (1) Взаимоотношенията на общинския бюджет с републиканския бюджет се осъществяват чрез трансфери от централния бюджет, които включват: 1. (отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) 2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности; 3. обща изравнителна субсидия за местни дейности; 4. целева субсидия за капиталови разходи, включително и в делегираните от държавата дейности; 5. целева субсидия за провеждане на държавната политика за развитието на общините и за изпълнение на национални, регионални и международни програми и проекти, и за съфинансиране по програми и проекти на Европейския съюз; 6. финансови компенсации от държавата; 7. субвенции; 8. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) временни безлихвени заеми от централния бюджет при временен недостиг на средства по общинския бюджет; 9. (нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на разходи, в т.ч. за данък върху добавената стойност, до възстановяването им по одобрени проекти и програми, финансирани от Европейския съюз. (2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Държавата финансира делегираните на общините държавни дейности с обща субсидия за делегираните от държавата дейности. (3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Общата субсидия за делегираните от държавата дейности е в размер на бюджетните кредити за финансиране на тези дейности, определени по реда на чл. 8, ал. 3. (4) Общата изравнителна субсидия за местни дейности е предназначена да осигури минимално равнище на местните услуги в общините. Критериите за разпределението на общата изравнителна субсидия по общини се определят съвместно от министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България. (5) (В сила от 1 януари 2005 г.) Размерът на общата изравнителна субсидия не може да бъде по-малък от 10 на сто от отчета на собствените приходи по чл. 6, ал. 1, т. 1 на всички общини за предходната година. (6) Размерът на целевите субсидии за капиталови разходи и критериите за тяхното разпределение се определят съвместно от министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България. (7) Видът и размерът на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и общинските бюджети се определят със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
 

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2003 г.) (1) Трансферите на общините за делегираните от държавата дейности се предоставят ежемесечно до 5-о число на текущия месец в размер 1/3 от тримесечното разпределение на съответните разходи. Тримесечното разпределение на годишния трансфер се определя със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. (2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) (3) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) (4) Когато по време на изпълнението на общинския бюджет се появи временен недостиг на средства за финансиране на делегираните от държавата дейности, министърът на финансите превежда авансова сума от одобрената субсидия със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. (5) Целевите субсидии не могат да се трансформират в общи. (6) Субсидиите от централния бюджет за делегираните от държавата дейности не могат да се ползват като източник на средства за възстановяване на надвнесени данъци в общината за минали периоди. (7) Сметната палата упражнява контрол по изпълнението на финансовите взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините по предходните алинеи.  

Чл. 36. (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2003 г.) Общината получава пълна финансова компенсация от държавата при: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2003 г.) възлагане на допълнителни финансови задължения на общината с нормативни актове след приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и определените с него бюджетни взаимоотношения; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2003 г.) актуализиране на трудовите възнаграждения на заетите в делегираните от държавата дейности, финансирани чрез общините, с акт на Министерския съвет; 3. други случаи, установени със закон. (2) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2003 г.) В случаите на неосигуряване на средства по ал. 1, т. 1 и т. 3 нормативните актове влизат в сила и се осигуряват със средства през следващата бюджетна година.  

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2003 г.) (1) По време на бюджетната процедура за изготвянето на проекта на закона за държавния бюджет за съответната година Националното сдружение на общините в Република България прави мотивирано предложение за общия размер на взаимоотношенията на общинските бюджети с централния бюджет и ги представя в Министерството на финансите. (2) Националното сдружение на общините в Република България изразява становище и прави предложения по проекта на закона, разработен от Министерството на финансите, в частта му за общините. (3) Министърът на финансите провежда консултации с Националното сдружение на общините в Република България по направените от тях предложения по ал. 1 и 2. (4) Консултациите по ал. 3 се провеждат на основата на правила, основаващи се на принципите на взаимно уважение и доверие, равнопоставеност, прозрачност и публичност, поемане на отговорности, адекватни на правомощията и реалните възможности на централните и местните власти. (5) Разногласията от консултациите по ал. 3 се отразяват в двустранно подписан протокол, който е приложение към проекта на закон за държавния бюджет на Република България, и се разглеждат в Министерския съвет.