Както вече казахме в предходната статия, частните структури не правят електронни търгове за доставка на хардуер, софтуер и услуги, защото икономиката ни е политизирана.


Представете си, че сте собственик на голяма фирма. Голяма фирма според българското законодателство са тези фирми, които имат над 97 милиона лева годишен оборот. Но това е формално. Политизираната икономика засяга всички фирми, независимо от оборота им. За пример вземаме обаче голямата фирма, защото колкото е по-голяма една фирма, толкова по-политизирана става за нея икономическата среда, в която съществува.

Първо си помислете. Когато приватизираха банките, защо не направиха открита процедура за продажба на банки, а всяка сделка се договаряше и нагласяваше според много фактори? Защото когато сделките са открити, ще постъпят повече пари в бюджета, но няма да постъпят пари в личните джобове. Това означава политизирана икономика и политизирана сделка. Да, говоря за корупционната икономика, която всъщност е политизираната икономика. Така, ако една банка се е продала преди 20 години за 100 милиона долара, трябва да знаете, че не това е била истинската цена на сделката. Защо ли? Защото нямаше пазарно договаряне. А пазарното договаряне означава да се отиде на публичен търг за покупката на нещото - било то някаква вещ или институция. Когато има свободно догаваряне, може да се стигне до с пъти по-висока цена от това, което получихме за българските банки. Същото важи и за Нефтохим Бургас. Ако се беше стигнал до открит търг, без политически вмешателства, дали сделката нямаше да бъде осъществена на сума значително по-висока от 130-те милиона долара, които взехме за този обект? Но тъй като не е имало справедлив търг, никой не знае колко би била пазарната цена на обекта. 

Та да се върнем на въпроса. Собственикът на голямата фирма има политически обвръзки. Приемам го като факт, без спорове и без отклонения. Няма в България силна икономическа фигура, без тя да е станата такава, без политическа намеса. Изключение може би правят някои по-малки фирми от сферата на ИТ бизнеса.

И така, представете си, че управлявате такава фирма. Трябва да продадете нещо на някое държавно или общинско ведомство. Вместо да отидете на една честна игра, веднага започвате да търсите връзки, за да получите технологическо предимство. Иначе отпадане от играта. Всъщност, това се е случило с моя приятел, който отказва да работи с държавата и общините, защото с тях няма честна игра - няма честен търг, на който да спечели по-добрият. Но други участват. Те поемат ангажименти, техните стоки и услуги се купуват. Тук става дума за милиарди левове обороти. Милиарди. Тези милиарди са значителна част от БВП на страната и те се плащат от обществените фондове. Но има и други милиарди, които са сделки между частни субекти и СЪЩО СА ПОЛИТИЗИРАНИ, БЕЗ ДОРИ И НЯКОЙ ДА ПРЕДПОЛАГА ЗА ТОВА. Представете си, че собственикът на 100 фирми, които функционират в България, трябва да избере ръководители на тези фирми. Да не си мислите, че той търси най-добрият, който да му прави бизнес. С малки изключения, схемата е следната. Той познава еди кой си, който има еди какво си влияние, което може да му помогне да реализира продукцията си. Този има синче, което иска да се изявява и ако не е пълен некадърник, него го правят началник на една от  тези фирми. Както разбирате, функционирането на тези фирми вече става политически определено. Има си доставчици има си клиенти и бизнесът си върви. Всеки е задължен с нещо на всеки. ТОВА Е НОВАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ИКОНОМИКА, КЪДЕТО НЕ ПАЗАРЪК РЕШАВА, А ВРЪЗКИТЕ И ОНЕЗИ ПРИЛИЧАЩИ НА СВИНСКИ ЧЕРВА, ОПЛЕТЕНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, КОИТО НАСЛЕДИХМЕ ОТ СОЦИАЛИЗМА.

ЗАТОВА НЯМА ЕЛЕКТРОННИ ТЪРГОВЕ. ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА НУЖНИ НА НИКОГО В ТАЗИ ДЪРЖАВА. ЗАЩОТО В ИКОНОМИКАТА НА ВРЪЗКИТЕ, ЧЕСТНОСТТА НА ИГРАТА Е ПОСЛЕДНОТО НЕЩО, КОЕТО ВЪЛНУВА УЧАСТНИЦИТЕ. ВСЕКИ ИСКА ДА ПОЛУЧИ НЯКАКВО НЕПАЗАРНО ПРЕДИМСТВО И СЕ БОРИ СЪС ЗЪБИ И НОКТИ ДА ГО ПОЛУЧИ. ВМЕСТО ДА СЕ БОРИ ЗА ДОВЕРИЕТО НА КЛИЕНТИТЕ, ТОЙ СЕ БОРИ ДА НАМЕРИ НЯКОЙ, НА КОГОТО ДА ДАДЕ ЕДНИ ПАРИ И КОЙТО ДА МУ УРЕДИ СЪОТВЕТНАТА СДЕЛКА. ИКОНОМИКА НА ВРЪЗКИТЕ. СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ИКОНОМИКА.

 През последните 10 години, електронните търгове бавно и колебливо навлизат в нашата икономическа практика. За отбелязване е, че такива търгове се правят от някои от частните институции в България, които са притежание на известни корпорации извън граница. Електронните търгове нямат такова значение при държавните и общинските поръчки, главно заради затрудненията, които евентуално биха възникнали пред държавни и общински служители или политици, да приберат "полагащата" им се комисионна от всяка сделка. 


Ако проверите къде се намира България в класацията за икономическа свобода, спрямо да кажем Северна Македония, ще разберете вероятно с изненада, че Македония е по-напред в класацията от България. Ние сме 39-ти, а македонците са 31-ви. Защо ли? ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ СА ИМЕННО ЕЛЕКТРОННИТЕ ТЪРГОВЕ, КОИТО ПРЕМАХВАТ В СЪЩЕСТВЕНА СТЕПЕН КОРУПЦИОННИТЕ ПРАКТИКИ.

Мой приятел, управител на една от най-големите ИТ фирми в България ми каза, че той не участва в обществени поръчки в България, защото "всичко е предварително решено". Каза ми, че има спечелени няколко такива поръчки на държавни институции в Македония. Нали разбирате, българите не сме долюбвани в Македония и това го знаят не тези, които отиват там да изядат по една кременадла или увияч, а тези, които са живели там години наред. И ВЪПРЕКИ ТОВА, ТОЙ ПЕЧЕЛИ ПОРЪЧКИ В МАКЕДОНИЯ И НЕ УЧАСТВА В ТАКИВА В БЪЛГАРИЯ.

Всички знаем, защо се получава така. Защото премиерът ни, няма значение как се казва той, няма интерес от електронните търгове. Затова и не ги налага. Знаете, че премиерът има едва ли не цялата власт и МОЖЕ ДА ПРАВИ КАКВОТО СИ ПОИСКА НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ. Може, ама не иска, защото тогава ще спечелят най-добрите и държавата ще може да получи най-добрите оферти. Така и бюджетът ще плати най-малко при равни други условия.

Сега обаче искам да спомена някои неща, свързани с електронните търгове в частни институции. Защо там, където ефективността би трябвало да е водещ фактор, защо там електронните търгове са рядко срещано явление?
Електронните търгове са рядко срещано явление в частните институции, защото ИКОНОМИКАТА В БЪЛГАРИЯ Е ПОЛИТИЗИРАНА.


Следващата статия е за политизираната икономика, която обезмисля електронните търгове, като средство за противодействие на корупцията.