Приемете това предложение като една малка шега.


Сега виждам моите служители, които са си поръчали сандвичи. Всеки си ръфа сандвича и постига върхът на егоцентризма. Сандвич, както знаете, не се дели с никой. Пък и не е необходимо да се седне на маса, за да изядеш един сандвич.

Винаги, когато готвим някаква гозба, сядаме на масата и дискутираме какви ли не неща - от служебни, до обществени и лични.

А като ядем сандвичи, всеки се спасява поединично.


Констатирам определено антисоциално значение на думата "сандвич". Да не говорим, че обикновено сандвичите, които купуваме са скъпи боклуци, които пъхаме в устите си, без да мислим много.

И заради антисоциалността на сандвича, предлагам да се обложи с допълнителен денък.