Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 1447577 Постинги: 3471 Коментари: 2762
Постинги в блога от Януари, 2010 г.

Вчера премиерът каза, че имало две решения в условията на криза или „да се пусне дефицитът” или да не се пуска. Интересно е как икономическият речник звучи от устата на премира. Ако не беше огромното его и нестихващото желание за публична изява, независимо от резултата, изглеждаше много по-логично по тези въпроси да се произнася министърът на финансите или поне този на икономиката.

Дефицитът господин Премиер, не е граничарско куче да го пускате или да не го пускате.

Дефицитът е разликата между ненаситния апетит на държавата да харчи и възможностите на крехкото стопанство да удовлетвори този апетит.

Дефицитът е другият начин да вземате от работещите и да давате на неработещите, възползвайки се от „правата” си да плащате с нашите пари за политическата си подкрепа. Трябва да знаете обаче, че това е частично решение, което води след себе си много по-съкрушителни за икономиката последствия, отколкото вие можете да си представите. Да управлявате охранителна фирма с протекцията на държавни чиновници е едно, да преследвате бандити кокошкари със служебен автомобил е друго, но да управлявате държавата е съвсем различно нещо. И ако не ЗНАЕТЕ, по-добре се научете да СЛУШАТЕ тези, които знаят повече. И това е критерий за висока степен на интелигентност. Историята на Америка има такъв случай -  генерал Грант, който е спечелил политическа победа в битката за президентството, възползвайки се от активите, които му е донесла победата над генерал Ли, в братоубийствената война между Севера и Юга. Той е пример за пословична некомпетентност в областта на държавните финанси, ама човекът поне си го е признавал и е оставял работата, свързани с набирането и разходването на държавните средства на финансовия си министър. Все пак и той е човек! На всичкото отгоре получава и заплата, която трябва да заслужи. Нали така?

Да давате пример с други държави, много по-развити от нас, как те имали значително по-висок дефицит от нас и което от своя страна ни давало основание и ние да предприемем стъпки в такава посока, това е поредния сигнал, който изпращате към нас избирателите за непрофесионализъм от ваша страна.  Дефицитът в държавния бюджет се получава поради две причини:

1.       Лакомията на държавните чиновници да разпределят пари, които те самите не са заработили и

2.       Липсата на достатъчно икономическа свобода, КОЕТО Е СЛЕДСТВИЕ НА Т.1.

За пример вижте състоянието на бюджета на Швейцария. За 2008г., се забелязва рязко свиване на обществените разходи, свързани с проекти в инфраструктурата, за да се държат под контрол държавните разходи, поне до равнището на приходите и да не се увеличава допълнително данъчната тежест върху граждани и фирми. Държавата там много бързо реагира на сигналите за задаващата се опасност. А ние започнахме да строим зали.  Швейцарците харчат основно парите от данъци за  инфраструктура, която да се ползва от значителна част от населението - магистрали, телекомуникационни трасета, водноелектрически съоръжения и други подобни. Ние строим зали, които да произвеждат поредната порция от мафиотизирани елементи. Държава „производителка” на мутри. Знаете ли колко олимпийски и световни шампиони има Израел? И какво от това, че няма КОЛКОТО НАС? ДАЖЕ, КАКВО ВЪПРЕКИ ТОВА, ЧЕ НЯМА? Израел не е в криза, България е в криза.

ВЕЧЕ ЗНАМ, ЧЕ ОТ ДЪРЖАВНИТЕ ЧИНОВНИЦИ НЕ МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ СЪДЕЙСТВИЕ, РАЗБИРАНЕ, НАМАЛЕНИЕ ДО МИНИМУМ НА ЗАБРАНИТЕ И ПРЕМАХВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОИЗВОЛ ИЛИ ДОРИ НАЙ-ОБИКНОВЕНО ПООЩРЕНИЕ. НИКОГА! ОБЩЕСТВЕНА ЧУМА.

 

Послеслов – разгледах от Гугъл държавата Ботсвана, или Ботсуана, както и сайтовете за класации по различни показатели. Какво видях, то не са пустини, то не е  чудо. Унизително е, държава създадена преди 40-50 години, да има по-добри показатели от нас. И то в Африка...

А Премиерът се чуди дали да „пуска” дефицита...вместо да отиде до тази държавица и да провери какво толкова правят там африканците, че да имат по-добри показатели от нас – българите-европейци.

Вместо това, той ходи до Израел, за да разбере, докога Мосад ще дава подкрепа на Яне. Това изглежда е по-важно...за него.
Категория: Други
Прочетен: 298 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.01.2010 12:32
Заради Петър Калинчев българите няма да плащат акциз на внесените от Съюза коли. Браво на упоритостта на този българин! Значи една птичка може да направи пролет! Жалкото е, че "птичката" не живее в България. Ние тук сме толкова претръпнали, че сме съгласни да платим на държавния чиновник, въпреки, че знаем, че нарушава законите, само и само да се оттървем от него, защото си имаме и друга работа да вършим.

Спомням си как обикалях Германия и постоянно пресмятах разните там киловати и конски сили на колите, за да не се "натреса" да плащам акциз на държавата, която така или иначе няма да даде точна сметка, какво прави с моите данъци нито пък ще ме попита къде и как да ги харчи. Вероятно същото са правили и хиляди други като мен. Кой ще ни плати загубеното време и излишните емоции?

Какво да правим сега с тези чиновници от МФ, които са допуснали през тези  3 години този акциз да се плаща? Това са хора, които явно не са запознати със законодателството на ЕС и необходимостта нашето законодателство да се синхронизира с европейското. Не остава друго, освен въпросните служители от Дирекция "Правна" да бъдат уволнени от работа, ако все още работят на държавна работа и да им се забрани повече да бъдат назначавани на държавна служба.  Същото важи и за тези, които са направили тази антиевропейска правна норма, практика у нас, независимо от това къде се намират - в някое министерство или в Народното събрание.

Само така държавата ще покаже, че освен гражданите, които постоянно плащат какви ли не глоби и санкции, наложени от държавните служители и самите държавни служители могат да понесат санкции, особено когато става дума за налагането на противоевропейски правни норми в нашето законодателство.



Не е лошо да се помисли и за парична санкция на тези служители на "независимата съдебна власт", от полицията или от други институции, заради които България е принуждавана от различни европейски институции да плаща компенсации на физически лица за нарушени права или за грешни съдебни практики. Нищо повече от това, тези хора да си платят от джоба, онова, което бюджетът трябва да плаща, заради проявата на незаинтересованост или непрофесионализъм от тяхна страна. Пък ако ги е страх от такава разправа, нека застраховат тези рискове в някоя застрахователна институция, за своя сметка разбира се. За целта могат да ползват 13-тата си заплата, заради която щяха да избодат очите на Дянков.
Категория: Други
Прочетен: 254 Коментари: 0 Гласове: 1
Социализъм в действие. Трябват 200 милиона, има 90. Транспортът в София не може да се самофинансира. Защо? Комбинация между бестопанственост и хиляди и хиляди привилегировани. Социализмът поражда прекалено много въпроси, проблеми и малко решения. Как да се угоди на всички?
1. На шофьорите, които по цял ден въртят "кравая" и искат увеличение на заплатите;
2. На пенсионерите, инвалидите, студентите, учениците, държавните чиновници и не знам си още кои класи и прослойки на обществото, които вече са свикнали на привилегировани цени на превоза в града;
3. На всички служители във фирмата за градски транспорт, които няма как да очакваме да работят като в частна фирма.

ОТГОВОРЪТ Е: НЯМА УГОДИЯ НА ВСИЧКИ

Решението да  се финансира недостатъка от средствата на данъкоплатеца е поредната погрешна стъпка към поддържане на неефективната структура на работа на градския транспорт. Ние данъкоплатците да плащаме за лошото управление или за привилегиите на отделни класи? Няма начин това да ни доведе до правилно решение.


Какво може да бъде правилното решение?
1. Всички линии на наземния транспорт да се отдадат под наем на частни превозвачи. При добро стопанисване, 1 лев за превоз на пътник е много добра цена. Частниците могат да бъдат сдружения между  шофьорите, които сега карат автобусите, които от своя страна да изплащат същите тези автобуси на общината, от реализираните приходите. Така общината ще ПОЛУЧАВА пари, а не да ДАВА, както прави сега. Парковете за нощуване и ремонт на автобусите също могат да се превърнат в акционерни дружества. Само за пример, когато ползваш наземен автобусен превоз във Вашингтон, при самото влизане през предната врата, пред зоркото око на шофьора,  пускаш 1 долар и тогава се придвижваш назад в автобуса. Просто, лесно и ефективно. Ама няма пенсионери, болни, войници, полицаи, студенти, инвалиди или други привилегировани. Ако си привилегирован ти получаваш пари заради това. Какво ще правиш с парите си и как ще ги харчиш, това си е твоя работа. И най-важното, караш собствен автобус, а не общински и милееш за него. На това простичко му се вика - ИКОНОМИЧЕСКА ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ, която сега отсъства като понятие при управлението на градския транспорт в София.
2. Метрото е наистина чудесно средство за предвижване в града. Проблем е високата цена и дългото време на изплащане.  Това обаче зависи пак изцяло от общината, защото на първо място, това колко пътници ще превозва метрото зависи от правилния избор на линиите и второ от пренасочването на наземния транспорт към подземния. Независимо, че наземният транспорт ще бъде частен, линиите се определят само и единствено от общината. Те могат да бъдат така администриани, че да се стимулира ползването на метрото от гражданите. И не на последно място става дума също за ефективно управление. Ако в 23 часа видиш, че ескалаторите на някоя станция работят, при положение, че в същия момент не превозват нито един пътник, това на какво мирише? На същото безхаберие и безстопанственост, на каквото се нагледахме толкова време в условията на държавния социализъм и след това при държавния капитализъм. При наличие на стълби, защо работят ескалаторите за пътници, които слизат към метрото? Толкова ли е трудно да се слиза по стълби? За инвалидите си има асансьор, така, че тук говоря за здравите хора, които могат да ХОДЯТ. Нима общината и държавата иска да ни превърне тотално в плужеци, които и за слизане само за 1 етаж по стълбите, да ни накара да ползваме асансьор?  Или пак някой ще ми каже, че въпросът бил на личен избор. То и консумацията на дрога е въпрос на личен избор, ама властта не е много съгласна. Да не говорим за празните композиции, които се движат в последните и в първите часове от работата на мотрисите. Толкова ли е трудно да се откачат излишните вагони? Не му ли хрумна на някой общинар, че от метрото може да се печелят много пари, не само от продадени билети. Засега идеите се изчерпват с някои рекламни банери залепени вътре в мотрисите или марка бира, която те посреща на някои от станциите. И след това слушаме едни и същи приказки - разходите били големи, приходите били малки. Не, няма частна инициатива, там е проблемът.

А иначе метрото е "голяма работа". Фантастична идея.



Категория: Други
Прочетен: 314 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.01.2010 09:11

Написването на настоящата статия е провокирано от статията на Мартин Карбовски – Време е за акция „Кръстниците”, във в-к Стандарт от 04.01.2010г. Премиерът присъства в заглавието, тъй като при липса на развито гражданско общество в България, в този момент момент той е единственият човек, който има властта и възможността да промени в положителна посока, нещо в тази страна. Моля се само, дано не излезе и той политическа „ежедневка” както всичките ни Премиери досега. Никой досега в най-новата ни история не е получавал втори мандат. От него зависи дали ще получи такъв. От това дали е готов да предприеме глобална реформа на политическия и икономически ред в страната и от това,колко е смел и решителен. Само с приказки не става. Нито с оправдания. А времето вече го притиска много силно. За половин година според мен приказките бяха повече от свършената работата.  България продължава да стои зле световните класации, а постоянното оправдание с миналото вече не върши работа.

 

Г-н Премиер – НЯМАТЕ ВРЕМЕ!  И НИЕ СЪЩО.

 

Не се оправдавайте нито с кризата, нито с предишните управляващи, ами реформирайте администрацията си, променете конституцията и дайте повече права на народа си да избира тези, от които зависят решаването на конкретните му проблеми във всяко едно населено място. Премахнете привилегиите, намалете ролята на държавата в икономиката и влезте в историята като победител, защото от времето на Стамболов, държавата ни няма Премиер с който да се похвали. Това е вашият шанс, НИЕ ВИ ГО ДАВАМЕ, МОЛЯ ВИ, НЕ ГО ПРОПИЛЯВАЙТЕ, КАТО ПРЕМИЕРИТЕ, КОИТО УПРАВЛЯВАХА ПРЕДИ ВАС. НЯМА СМИСЪЛ ДА ХОДИТЕ ДО ЧИКАГО. СВЪРШЕТЕ СИ ДОБРЕ РАБОТАТА ТУК И ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ САМА ЩЕ СЕ ВЪРНЕ В БЪЛГАРИЯ. РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМА СЕГА ЗАВИСИ ОТ ВАС. ИМА САМО ДВЕ АЛТЕРНАТИВИ.

 

 ИЛИ РЕШЕТЕ ПРОБЛЕМА ИЛИ ВИЕ ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕТЕ В ПРОБЛЕМ!

 

Да, при нас няма истински капитализъм има държавен капитализъм, висш чиновнически капитализъм. Изхожда се от правилото, за да станеш капиталист, трябва да получиш подкрепата на някой от висшите чиновници. Нещо като задължително условие. Няма крупен капиталист у нас, който да е забогатял без подкрепата на българското чиновничество. Здравеопазването не работи, образованието е в колапс, пенсионната реформа е доникъде. Инфраструктурата ни е „крш” както казват нашите комшии от западната ни граница. Те също живяха в комунизъм, вече близо 20 години или са във война или са обект на санкции на международната общност, държавата им се разпада като листопад на есен и пак имат по-добра инфраструктура от нашата. Стотици хиляди хора в България получават заплата от държавата, с парите на рехавите и изнемогващи стопански субекти. За тези стотици хиляди хора няма истинска конкуренция и борба за усъвършенстване и развитие. Даже и кризата е „по-малка” за тях, отколкото за нас.  Техните заплати, колкото и да са малки, са сигурни и това деформира обществените нагласи. Нали за парите си, ние трябваше да се конкурираме и да показваме всичко от себе си? Нали това лежи в основата на човешкия прогрес – истинската конкуренция, съревнованието, та ако щете и несигурността в утрешния ден ни кара да ставаме по-добри и да вървим напред. За немалка част от тези служители има и специален закон, който ги защитава. От кого? Не от нас, разбира се. От тях самите. В същото време, същите тези защитени от закона хора създават правила и процедури, които са изгодни преди всичко пак за тях самите. Омагьосан кръг, в който се въртим от години. Вижте бюджета. Формално погледнато, би трябвало тези милиони хора, които получават пари от него да са доволни. Да ама не. Кой е доволен от подаяния? Правителството се е превърнало в някакво патерналистическо сдружение от лутащи се натам насам политици, което се опитва да угоди на всички, и не знае в каква посока да тръгне.  За наличието на гражданско общество да не говорим. То го няма на практика. Всички опити да се организира обществен протест, било за защита на някаква природна забележителност или нещо подобно, остава като протест на ограничен брой хора, дръзнали да вярват, че могат да променят нещо сами. Народът е натирен някъде встрани от политическия живот и е обречен отново да чака горкият, цели четири години, за да могат да го излъжат пак. Невероятната му търпимост към управляващите е както знаем, уникална и на практика прагът е в рамките на 8-10 долара месечна заплата. Чак тогава ще се размърда и ще започне да протестира, без да го подканят.  Всички тези неща си ги знаем и няма смисъл да ги преповтаряме.

Трябва само да определим целта и да потърсим формулата, която да ни изведе на пътя на успеха.

 

Цел - България да стане най-свободната икономика на света в рамките на един правителствен мандат. За това не са необходими пари, а само решителност за провеждане на необходимите реформи.

 

Формулата:

1.       Премахване на привилегиите, като се започне от закона за държавните служители, та се мине през „независимата съдебна власт” и се стигне до гарантиране на минималните възнаграждания на нотариусите. То не стига нахалство, от една страна законът ограничава бройката на нотариусите, като нарушава елементарния принцип за свобода на конкуренцията, а им гарантира и минимални тарифи. И още много такива простотии, които съществуват в нашето законодателство, в това число в банковата сфера, управлението на фондовете за държавно субсидиране на стопански субекти и т.н.;

2.       Съществено материално стимулиране на Управителите на държавата – Премиер и министри, при постигане на целите и напускане на постовете, при липса на положителен резултат в рамките на 1 календарна година;

3.       Рационализиране на държавния апарат – първо минимизиране в границите, достигнати от страни, заемащи челни позиции в класациите за ограничаване на „ролята на държавата” в икономиката и след това допълнително стимулиране на останалите на работа чиновници. Премахване на ограниченията за бизнеса. Граждански контрол върху всеки съществен разход от страна на държавата и общините. Рационализиране на системата „пари на ръка” от бюджета по всички направления, като се спазва принципа, че пари на ръка може да получава само този, който физически и психически не е годен да работи. Само така държавата може да докаже на данъкоплатеца, че милее за парите, които получава от него и само тогава може да получи ДОВЕРИЕ от него. Засега получава само омраза. Постепенно /в следващите няколко години/ оттегляне на държавата от системата на образованието, здравеопазването и пенсионното осигуряване. Това е бизнес и той трябва да бъде оставен в ръцете на стопанските субекти. Държавата трябва да запази някакъв минимален процент от този бизнес с цел да се грижи за тези, за които е доказано, че физически и духовно не могат да се грижат за себе си.

4.       Избираемост на съдии, прокурори и шерифи на местно ниво и гарантиране на относителната им автономност от централната власт.

 

Ето и някои допълнителни обяснения:

 

1.       Всички революции са започвали с идеята за премахване на привилегиите, но накрая се случвало така, че се премахвали привилегиите на едни, за сметка на получаване на привилегии от други. Но като цяло през хилядолетията, развитието на идеята за демокрацията е, все по-малко хора да имат привилегии. Ние сме страната на привилегиите. ВСИЧКИ, НА КОИТО НИЕ, ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ ПЛАЩАМЕ ЗАПЛАТИТЕ – ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, СЪДЕБНАТА СИСТЕМА, ПОЛИЦАИТЕ И КОЙ ЛИ ОЩЕ НЕ СА ЗАЩИТЕНИ ОТ ЗАКОНА. САМО НИЕ, ИДИОТИТЕ ДАНЪКОПЛАТЦИ, НЕ СМЕ ЗАЩИТЕНИ ОТ ЗАКОНА.  За да се реформира държавната администрация, ще трябва първо да се премахнат законово привилегиите на държавните чиновници. Други стотици хиляди, получават заплати от държавата или общините и не треперят за работните си места, така, както хората на заплата в бизнес предприятията. Това също е вид привилегия и съществува именно заради това, че държавата се намесва пряко и в големи мащаби в икономиката, като участва в самия процес на предлагането на услуги на гражданите си, като икономически субект. Резултатът е налице. Виж началото на статията;

2.       Всички ние знаем, че който и да дойде на власт, при тази система трудно ще „издеяни”. Няма да намерим такива кристални хора, като в нашето съзнание, да се жертват за народа и при това да разчитат на 3 000 лева премиерска заплата. Такива като Майкъл Блумбърг в България няма. Всички ще имат някакво тъмно минало и в главите им ще е конструирано още по-тъмното им бъдеще. Хората, които управляват повече от 20 000 000 000 лева пари, няма как да се примирят с 3 000 хиляди лева заплата. Те винаги ще искат много повече. Та нашето общество трябва да знае – човек с такава заплата, не може да управлява толкова милиарди, БЕЗ ДА КРАДЕ. Поне досега в България не е известен такъв случай.  Ако не той, другите около него или от негово име или от свое /това толкова не е важно/ се скъсват да крадат. Та първото ми предложение е, ПРЕМИЕРЪТ ДА ПОЛУЧАВА ГОДИШЕН БОНУС, АКО МЕРКИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ДОВЕДАТ ДО ПОЛОЖИТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ В СВЕТОВНАТА КЛАСАЦИЯ ЗА СВОБОДА НА ИКОНОМИКАТА. Доказателствата ще бъдат взети наготови от различни световни институции, които са класирали различните държави в своите анализи. Ние просто трябва да ги прочетем и да видим къде сме. Ако в края на годината се отчете, че няма движение напред в класацията – не само, че няма да се плащат бонуси, а Премиерът трябва да има доблестта да си отиде и без народът да го изрита, а не да чака края на мандата си. България повече няма време за чакане. Същото правило важи и за министрите – те трябва да вземат приблизително 70 % от заплатата на премиера и от неговите бонуси. Същото се отнася и за тези чиновници, от чиято работа зависи усвояването на огромните фондове на ЕС. Защо да не се подкрепят и други чиновници, заради които България се изкачва нагоре в класацията, заради стимулиращо икономиката законодателство? Същото важи и за народните пратеници. Как да се изчислява БОНУСЪТ?  Предложението ми е да се взема пред вид показателят „Свобода на икономиката”, тъй като е доказано от практиката, че има пряка връзка между икономическия просперитет на нацията и нивото на този показател през годините.  Да не забравяме, че Америка отдавна не оглавява този показател и резултатите са налице – криза, породена от алчност или по-скоро от липсата на ефективен държавен надзор върху „степента на алчност” на корпорациите и не на последно място заради огромните държавни разходи за бюрократичния апарат и армията. Така обществените ресурси вместо в реалния сектор се насочваха в държавата. Показателят „Икономическа свобода включва в себе си комплекс от други показатели, като възможности за освобождаване на работна сила, ролята на правителството в икономиката, наличието на лицензионни режими, разни видове административни забрани и ограничения, защитата на собствеността и физическата сигурност на гражданите и много други неща. При всеки пунк на подобрение на показателя през годината, Премиерът може да разчита на 30 000 лева БОНУС. Ако има 10 пункта подобрение – 300 000 лева. Това трябва да са пари, освободени от данъци. Нека да има оферта и за супер БОНУС, който държавата да изплаща на своя Премиер и министри, ако за 1 година има подобрение с повече от 10 пункта и то да бъде 500 000 лева на калпак. Ако България влезе в първите 10 в класацията /което е напълно възможно, ако Бойко прояви твърдост в реформите/ - 5 000 000 лева БОНУС за Премиера и по 3 500 000 за министрите. Ако влезем в първата тройка – 10 000 000 лева БОНУС за Премиера и по 7 000 000 лева за министрите. Ако нашето правителство направи такива крачки и успеем да се реформираме и да влезем като успешна държава в тази класация, раздадените бонуси ще изглеждат като джобни пари, в сравнение с огромния ефект върху цялостната ни икономика и социален живот. Такива примери с такива успехи не са немислими, те вече да постигани от други правителства. На фона на огромните пари, които сега се предлагат на държавните ни мъже от разни там групировки, тези БОНУСИ изглеждат вероятно твърде смешни. Но това са честни пари, истински спечелени и това ще бъдат най-добрите пари, които всеки министър може да спечели. Тях със сигурност ще ги запомни за цял живот. Готов съм да приема и други предложения, като сумите на БОНУСИТЕ за Премиера и министрите се завишат значително при съществено подобрение на показателя;

3.       За хората на държавна заплата какво повече да кажа. Те са твърде много и не работят ефективно. Все още лицензионните режими са проблем, като и монополите. Премиерът трябва да направи така, че от огромната държавна машина, която скърца като стар кораб, който плаче за претопяване, да направи една малка и ефективна държавна администрация, която да се занимава само с неща, които пряко не могат да бъдат класифицирани като предлагане на услуги на гражданите, такива, които могат да се предлагат и от частните субекти. Става дума за управление на армията и службите за сигурност на федерално ниво, предложенията за промяна на законодателството, менажиране на усвояването на европейските фондове и подпомагане на крайно нуждаещите се. Като изключим усвояването на фондовете, другите работи вече са направени от такива държави като Нова Зеландия и Хонг Конг, Сингапур, че дори и Ботсуана, която сигурен съм, повечето от Вас не знаят къде се намира на картата на света, ни превъзхожда по организация на държавната администрация. А е държава от по-малко от 50 години, за разлика от нас. Само трябва да минем по вече утъпкания път. Ако и това не можем да направим,  няма какво друго да кажа...

4.        Трябва да се промени Конституцията! Явно хората, които са я писали и гласували, не са могли да надскочат ограничените рамки на интелектуалните си възможности. Даже и за преписвачи не стават. Поне да бяха взели да попрепишат някои от текстовете на Конституциите на други народи, постигнали успехи, по-големи от нашите. Аз лично искам, държавата вместо да се „грижи” за всички, така както е заложено в сегашната ни Конституция, просто да престане да ПРЕЧИ. Също така, ако всяко съдебно решение е в името на НАРОДА, не трябва ли същият този народ, някой да го пита, когато трябва да се избира местния съдия, обвинител или шериф? Това от една страна дава възможност на хората да бъдат по-директно свързани и отговорни за управлението на страната, а от друга, без съмнение на такива като на емблематичния  Красьо им се стеснява значително периметъра на действие. За каква СПРАВЕДЛИВОСТ ГОВОРИМ СЕГА, като едно съдийско място струва 200 000 евро, които пари после трябва да се „избиват” с липса на справедливост в „независимия” съд? Сега такива като Красьо избират магистратите, а не народът. Може да звучи парадоксално, но в нашият случай Красьо е НАРОДЪТ.   Нека НАРОДЪТ по места си избира тези, от които ще изисква да има сигурност и справедливост. И нека си носи отговорността за избора.

Категория: Политика
Прочетен: 649 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 1447577
Постинги: 3471
Коментари: 2762
Гласове: 1179
Календар
«  Януари, 2010  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031