Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 1414020 Постинги: 3402 Коментари: 2740
Постинги в блога от Декември, 2015 г.
2 3 4 5  >  >>
 Звучи налудничево, но е така.

Световната здравна организация, въпреки всички съмнения за корпоративна и политическа зависимост, които постоянно изтичат в медиите, ПОНЯКОГА улучва в оценките си за механизмите, които влияят на човешкото здраве.

Като основен проблем, който изпреварва тютюнопушенето, алкохолизма и дрогирането, СЗО поставя неправилното и прекомерното хранене.

Ще ви дам няколко примера, които са характерни за пациентите, като не изключвам и своя милост от това заключение:


КОГАТО КАЖЕШ НА ПАЦИЕНТА, ЧЕ ТРЯБВА СЪЩЕСТВЕНО ДА ПОДОБРИ НАЧИНА СИ НА ХРАНЕНЕ И ИЗОБЩО НАЧИНА СИ НА ЖИВОТ, ЗА ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ БОЛЕЖКИТЕ СИ И ДА ПРИДОБИЕ ПО-ДОБРО ЗДРАВЕ, ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ СЛУШАТ ВНИМАТЕЛНО, НО СЛЕД КАТО ИЗЛЯЗАТ ОТ ЛЕКАРСКИЯ КАБИНЕТ ИЛИ ОТ КАБИНЕТА НА КОНСУЛТАНТА ПО ХРАНЕНЕ, СИ ПРАВЯТ КАКВОТО И ДОСЕГА СА ПРАВИЛИ - КАРАТ Я ЕДНО КЪМ ГЬОТЬОРЕ, ЕЙ ТАКА, ПО ИНЕРЦИЯ.

НА ПРАКТИКА НИЕ НЯМАМЕ НУЖДА И ОТ ПОЛОВИНАТА ДОКТОРИ, ОТ ТЕЗИ, КОИТО СЕГА ИМАТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВАТ ТАЗИ ПРОФЕСИЯ. НИЕ ХОДИМ ПО ДОКТОРИ В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ ЗАЩОТО СМЕ ЗДРАВНО НЕГРАМОТНИ И НЯМАМЕ НИКАКВА ЗДРАВНА ДИСЦИПЛИНА. НЯМАМЕ ОТКЪДЕ ДА ПОЛУЧИМ ТАКОВА ОБРАЗОВАНИЕ. НИТО УЧИЛИЩЕТО, НИТО УНИВЕРСИТЕТИТЕ СЕ ИЗУЧАВАТ ТАКИВА НЕЩА. ЧАКАМЕ ТЯЛОТО НИ ДА ЗАСКЪРЦА И ДА СЕ ОСТАВИМ В РЪЦЕТЕ НА "ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ". И ТЕЗИ ХОРА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ НАШАТА ПРОСТОТИЯ - ВЗЕМАТ НИ ПАРИТЕ, ДАВАТ НИ ОБЕЗПОЛЯВАЩИ, РЪГАТ НИ ИНЖЕКЦИИ, РЕЖАТ НИ КАТО ЗА ДИСЕКЦИЯ И ВСЯКА ГОДИНА УВЕЛИЧАВАТ МИЗАТА НА СВОЯТА "ПОЛЕЗНОСТ ЗА ОБЩЕСТВОТО", КАТО ИСКАТ ОЩЕ И ОЩЕ...

ГОВОРЯ ЧЕСТО СЪС СОБСТВЕНИК НА БОЛНИЦИ И ГО ПИТАМ. КАК ЛЕКУВАШ ПАЦИЕНТИТЕ. А ТОЙ МИ ОТГОВАРЯ: ОПИТВАМ СЕ ДА ИМ КАЗВАМ, ЧЕ ЗДРАВЕТО ЗАВИСИ НЕ САМО ОТ УСИЛИЯТА НА ДОКТОРИТЕ, НО И ОТ УСИЛИЯТА НА ПАЦИЕНТИТЕ. ЗА ЖАЛОСТ ОБАЧЕ, ПАЦИЕНТИТЕ НЕ СА ПОДГОТВЕНИ ДА ПОЛАГАТ ТЕЗИ УСИЛИЯ. ПРОСТО ГИ МЪРЗИ. НЯМАТ ДИСЦИПЛИНА. НЯМАТ НАВИКА ДА ГО ПРАВЯТ.


Каквато и здравна реформа да се извърши, тя няма да е цялостна, ако в нея не участват пациентите. Те трябва да престанат с това: "Докторе, излекувай ме", а да помислят за друг призив: "Докторе, помогни ми сам да се излекувам".

Разбира се тук не говорим за случаите с генетически увреждания, тъй като тази информация пациентите я носят бог знае откъде и защо. Говоря за простите неща в живота - балансираното ядене и пиене, познанията за това какво, кога и по колко трябва да се яде и пие, за да сме в синхрон със заложеното ни от природата.


Преди малко четох една статия затова, че ако човек намали мазнините в панкреаса с 1 грам, това с голяма доза сигурност ще доведе до излекуване от хепатит В. И вместо да се разглежда организма като едно цяло, започват едни разсъждения, как самият панкреас да изхвърли 1 грам мазнини, все едно че този панкреас не е някаква част от нас, а нещо извън нас!!! Очаквам да чуя и как да се пречисти самият черен дроб, без да се пречисти организма като цяло. Такова е човешкото мислене - мислене на неуки от медицинска гледна точка хора. 

Пациентите ТРЯБВА ДА ПРИЕМАТ МАКСИМАТА, ЧЕ ЗА ТЯХНОТО ЗДРАВЕ НАЙ-ДОБРЕ МОГАТ ДА СЕ ПОГРИЖАТ НЕ ДОКТОРИТЕ, А САМИТЕ ТЕ - ПАЦИЕНТИТЕ. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КОЛКО ПАРИ ПЛАЩАТ НА ДОКТОРИТЕ, АКО САМИТЕ ПАЦИЕНТИ НЕ УЧАСТВАТ В ТОЗИ ПРОЦЕС, НАЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОДОБРИ СЪЩЕСТВЕНО. НАЙ-МНОГО ДА СЕ ПОДОБРИ СЪСТОЯНИЕТО НА БАНКОВИТЕ СРЕДСТВА НА ДОКТОРИТЕ.

За пример ще ви дам две държави, които имат сходен БВП на глава от населението. В САЩ харчат 17 процента от БВП за здраве и като резултат, американците са на 38 - мо място по качество на здравеопазването, което включва разбира се и крайния ефект. Никоя друга държава не дава 17 % от БВП на докторите и фармацевтичните компании. В същото това време в Хонг Конг постигат много по-добри резултати с около 10 пъти по-малко разходи за здраве. На едното място грижата за здравето е превърнато в добър бизнес за докторите и нищо повече, за разлика от другото място, където хората са разбрали, че въпреки бетона, в който живеят, защото Хонг Конг е едно бетонно място в истинския смисъл на думата, това, че харчиш пари за здраве не означава, че добиваш здраве.  Да не говоря, че държава като Куба, харчи за здраве 30 пъти по-малко пари от САЩ, а кубинците живеят по-дълго от американците, въпреки пурите и напитката ром, която се пие в Куба така, както у нас се пие ракията. Тук няма да отварям другата тема, как социалистът Обама се опитва да вкара в тази скъпа система и обслужването на бедните слоеве на населението, тъй като до преди той да дойде на власт, десетки милиони американци са нямали достъп до медицинско обслужване. Демек да увеличи още повече приходите на фармацевтичните компании и докторите, без в крайна сметка това да доведе до подобрение на здравето на американците.

ЗДРАВЕТО Е НАЙ-ГОЛЯМОТО БЛАГО ЗА ЧОВЕКА И Е ДАДЕНО БЕЗПЛАТНО. ПАК КАЗВАМ, ИЗКЛЮЧВАМ ГЕНЕТИЧЕСКАТА ПРЕДИЗПОЗИЦИЯ И ДЕФОРМАЦИИ.

СЛЕД КАТО ЗДРАВЕТО Е ДАДЕНО БЕЗПЛАТНО, КАКВО НИ ПРЕЧИ ДА ПЛАЩАМЕ, ЗА ДА ГО РАЗВАЛИМ. ЩЕ СИ КУПИМ ХРАНА, ОТ КОЯТО НЯМАМЕ НУЖДА И ЩЕ Я ИЗЯДЕМ. ЩЕ СИ КУПИМ РАКИЯ И ЩЕ СЕ НАПИЕМ. ЩЕ СИ КУПИМ ЦИГАРИ И ЩЕ СЕ ТРОВИМ С ТЯХ /ВЧЕРА ВИДЯХ ЕДИН ГРАЖДАНИН, КАК СИ КУПИ 3 СТЕКА ЦИГАРИ ОТ БЕНЗИНОСТАНЦИЯ В СОФИЯ И ДАДЕ 150 ЛЕВА ЗА ТЯХ/ . ДРУГИ ЩЕ СИ КУПЯТ НАРКОТИЦИ И ЩЕ СЕ НАДРУСАТ. ОПИТАЙ СЕ ДА ИМ КАЖЕШ, ЧЕ ТОВА, КОЕТО ПРАВЯТ ХЕМ ИМ ВЗЕМА ПАРИТЕ, ХЕМ И ИМ НАРУШАВА ЗДРАВЕТО. ЩЕ ТЕ ЛИНЧУВАТ. ТОВА Е МИСЛЕНЕТО НА ОБИКНОВЕНИЯ ПАЦИЕНТ. МИСЛЕНЕТО НА 90% ОТ ХОРАТА У НАС. НИКАКВА УСПЕШНА РЕФОРМА НЯМА ДА НАПРАВИМ, АКО НЕ УБЕДИМ ХОРАТА, САМИ ДА СЕ ГРИЖАТ ЗА ЗДРАВЕТО СИ. 

ИЗПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ ДА КАЖА КАКВО КАЗА МОЯТ УЧИТЕЛ, КОГАТО МУ "РАЗВИХ" ТАЗИ ТЕМА. ТА ТОЙ КАЗА БУКВАЛНО: ОСТАВИ ХОРАТА ДА МРАТ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ ПРОСТОТИЯ. НЕ СИ ПРЕДЛАГАЙ УСЛУГИТЕ, ОСВЕН АКО НЕ ТИ ГИ ПОИСКАТ. АКО ТИ ПОИСКАТ УСЛУГА, ВЗЕМИ ИМ ПАРИ, ЗАЩОТО ХОРАТА СА НЕБЛАГОДАРНИ И НЯМА СМИСЪЛ ДА ПРАВИШ НЕЩО ЗА ТЯХ БЕЗ ДА СИ ПЛАТЯТ, ЗАЩОТО ТЕ САМИТЕ НЕ ПРАВЯТ НИЩО СЪЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗНО ЗА ТЯХ САМИТЕ.  ЗАЩО ТИ ДА ИМ ПОМАГАШ ТОГАВА БЕЗПЛАТНО! ВЗЕМАЙ ИМ ПАРИТЕ СЛЕД КАТО СА ПРОСТИ И НЕ ИСКАТ ДА СЕ УЧАТ И ДА РАЗБЕРАТ ЗА КАКВО СА ДОШЛИ НА ТАЗИ ПЛАНЕТА.
Категория: Политика
Прочетен: 498 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 30.12.2015 17:09
 Днес един от моите служители разказа една кратка история за декоративно куче, което се плаши от сянката си, образно казано.

Толкова страхливо, че дори и да му вземеш храната от устата, то не реагира. Стряска се при най-малкият шум. 

Такива кучета не могат да бъдат селектирани от ПРИРОДАТА. Там всичко е ясно.

Такива кучета се селектират от хората. На някой не му харесват природните кучета и е селектирал "човешко" куче - страхливо като стопанина си, защото нормален човек не би гледал ненормално куче. А ненормално куче е онова куче, което не би оцеляло дълго сред природата. Като въпросния помияр, селектиран да се плаши и от сянката си. Толкова е добричко, че за нищо не става. Не котките ще го изядат. Такова куче ще бъде изядено от плъховете, което е жалко наистина.


Как процедира правителството? Ами по същия начин. Селектира народ, който да е послушен и страхлив. Защото така, както онова мъничко и мило на глед кученце няма нищо да ти направи, дори тогава, когато го използваш като футболна топка, така и селектирания народ няма нищо да ти направи, дори и да го използваш като футболна топка. На всяко едно правителство, целта на което е да управлява от свое име и за народна сметка, му е изгоден точно такъв народ. И след като му е изгоден такъв народ, правителството ще го "направи" този народ, с парите на същия този народ. Взема данъци и създава системи, в които просто "закача" всеки новопостъпил от самото му раждане. И така имаме необходимия резултат. Народ, загубил собственото си усещане за значимост, поддал се на дребните подаяния и на лъжливите обещания. Мълчи и търпи като някаква овца. Като работен добитък. Защото се залъгва, че храната, която му подхвърля правителството в яслата, е достатъчно за да се чувства недостатъчно нещастен, че да си сложи сам край на скапания живот. Както обаче сами се досещате, дори и това е следствие на страха. Страх от собствената си сянка. Като кученцето, което ви дадох за пример. Като нашата страхлива котка, която бяхаше от мишките така, както би трябвало мишките да бягат от нея. 
Категория: Политика
Прочетен: 443 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 30.12.2015 15:56
 Нали знаете някои от народните приказки:
  1. Ситият на гладния не вярва
  2. На чужд гръб и сто тояги са малко и т.н.

Политическата съвест на българските граждани стига дотам, че да се получи скрито и неефективно недоволство, изразявано чрез псувни по адрес на управляващите, емоционални критики, недоволство пред приятели и познати или в семейна среда, седнали пред телевизорите,

НО ВИНАГИ В ГРЪБ, НИКОГА ОТКРИТО И ЯСНО ОПРЕДЕЛЕНО.

Това е следствие на ниската политическа култура на българина. Ние не сме открити като личности, а камо ли да имаме ясна изразена политическа позиция. А политическа позиция трябва да изразяват дори и блондинките, ако ги приемем като еталон за интелектуална недостатъчност, когато си купуват чорапогащник или някаква друга женска стока. Защото всичко е политика - икономика, социална дейност, здравеопазване, образование и т.н. Всичко е политика.


Народът ни не реагира при появата на такава несправедливост. Той е преживял толкова много несправедливости и се е навеждал толкова стотици години, че е имунизиран в достатъчна степен да не се притеснява тогава, когато някой друг е несправедливо обвинен или наказан. Важното е, че не е той, самият.


Много пъти съм си мислил затова, как един човек като Левски е оставен да бъде хванат и транспортиран почти без охрана на повече от сто километра, без никой да си направи труда да го спаси. Човекът, който е загинал именно заради идеала за национално освобождение в името на собствения си народ, е оставен да бъде обесен именно заради малодушието на същия този народ.

Ние българите имаме основание да се притесняваме от този факт. От факта на нашата личностна самоограниченост, от това, че не ни пука много за другия, този до нас. Важното е да не ни засяга нас самите. Това е робската психика, която е насаждана столетия в главите на този народ и като някаква прокоба тегне и в наши дни. Няма значение, че узурпаторите тогава са били турските бейове и аги, а сега е собственото ни правителство и всички, които служат на това правителство.

Най-големите протести против икономическата политика в България станаха в началото на 1997г., когато заплатите ни "достигнаха" астрономически малкият размер от приблизително 7 долара. Аз бях високо платен специалист и моята заплата беше по-висока - 8 долара. Значи 99% от населението сме били икономически аутсайдери. Дори и тогава само едно малцинство от хора излезе на улиците да протестира. Другите останаха по къщите си, разчитайки да оцелеят край тлеещата топлина на единствения радиатор у дома в града или около печката на дърва в село, обикаляйки тенджерата с къкрещия боб, така както навремето Ботев е иписвал този конформизъм на българина, стоящ край огнището и разчитащ на парче сух хляб и една глава лук.


Не е ли твърде притеснително, че една малка част от народът ни се събужда и решава да направи нещо, като например да поиска отчет от управляващите, когато му намалят заплатата до 7 долара на месец. Много специалисти ореваха света с анализ на онези държави, където населението преживява с 1 долар на ден. А какво да кажем ние, българите, които няколко месеца получавахме по 40 цента на ден! И въпреки това, мнозинството от хората си стояха у дома и се надяваха "лудо младо", да свърши работата, така, както се пее в народните песни.


Българите трябва да разберем, че това е политика, която ни тегли към дъното и оттам мърдане няма. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ СТАВА ДУМА ЗА 7, 700 или 7 хиляди долара заплата. НИЕ ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ЯСНО ИЗРАЗЕНО ПОЛИТИЧЕСКО СТАНОВИЩЕ И ДА ГО ЗАЩИТАВАМЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА КАКВА НИ Е ЗАПЛАТАТА. ВАЖНОТО Е ВИНАГИ, КОГАТО ИМАМЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЯВНО ПОГАЗВАНЕ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО, ВИНАГИ ДА РЕАГИРАМЕ ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО ПО НАЧИН, КОЙТО ДА НАКАРА ВЛАСТТА ДА ПРОМЕНЯ ПОЗИЦИЯТА СИ СПОРЕД НАШИТЕ ОЧАКВАНИЯ. АКО ТОВА НЕ НАПРАВИМ, ЩЕ БЪДЕМ СЪЩИТЕ НЕЩАСТНИЦИ, КАКВИТО СМЕ БИЛИ ПРЕЗ 1997Г. И КАКВИТО СМЕ И СЕГА. ДА НЕ ГОВОРЯ И ЗА СТОЛЕТИЯТА ЧУЖДО ВЛАДИЧЕСТВО, КОЕТО СМЕ ПРЕЖИВЕЛИ КАТО НАРОД.

Ако такива като Ботев, Левски, Бенковски, Таньо войвода, Капитан Петко и хиляди като тях са мислили по този начин, ние българите просто нямахме да имаме никаква история. Сега поне имаме някаква история, от която ако не сме много горди, поне нямаме основание да се срамуваме чак толкова много.

Започвам да си мисля, че колкото повече герои има един народ, толкова по-смотан е самият народ, ако гледам българският пример. Толкова много саможертва са направили хиляди и хиляди българи в името на националната свобода и обединение и от друга страна толкова заспал и прост народ, че чак да се чудиш, дали тези хора, които са се жертвали в негово име са герои или просто са едни глупаци, защото са отдали живота си за нещо, което не си е заслужавало.

ВРЕМЕ Е ДА ПОМИСЛИМ ЗА ВСИЧКО ТОВА И ДА НЕ ОЧАКВАМЕ ОТ ГЕРОИТЕ ДА СВЪРШАТ РАБОТАТА, КОЯТО СЕ ОЧАКВА ДА СЕ СВЪРШИ ОТ ЦЕЛИЯ НАРОД.

Категория: Политика
Прочетен: 226 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 30.12.2015 10:04
 http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5199196

Днес четох интересна статия в Труд. Министерството на околната среда и водите препоръчва на потребителите, да горят изсъхнали дървета, а не токущо отсечени. Така фините прахови частици, изхвърляни в атмосферата щели да намалеят с 40%


Също се препоръчвало да се купуват въглища, които са по-скъпи, но по-калорични, които при горенето отделят по-малки количества прах, пепел и сяра, тоест емитират по-малко вредни вещества в атмосферата.


Какво толкова го мисли еко министерството? Да внася веднага проект в МС за промяна на законодателството, като продажбата на дърва за огрев да се извършва едва след като те достигнат нормативно определения статус на сушената дървесина. Когато искаме за залепим паркета за пода, нали трябва той да достигне необходимите 42% влажност, за да "хване" добре. Иначе започва да скърца и заради това, че сме спестили няколко дена работа на печката, която да го изсуши, сме се изкушили да го залепим без да е достигнал нормативната влажност. Така хитрата сврака влиза с двата крака, което е нещо характерно за българина. Излъгал е себе си. Същото е и с дървата. Ако търговците са задължени да продават суха дървесина, ще има и по-голям контрол върху сечта, защото сега всичко е едно към гьотьоре.


Втора, да се обложат с допълнителен акциз тези въглища, които не отговарят на съвременните екологични стандарти. Няма смисъл министерството да отправя призиви към населението. Няма да има никакъв смисъл, хора, които вече са възпитани и образовани по някакъв начин, да се опитваш да ги променяш. Това е все едно да отправяш призив към гражданите на Дубай да потребяват по-малко вода, защото правителството дотира част от цената. Вместо това направи цените такива, че да покриват производствените разходи, а потребителите ще си направят своите сметки. Другото е комунизъм и празни надежди.

Това е чувствителна тема. Аз напуснам жилището си в столичен район през зимата, защото там на практика не може да се диша от онова, което излиза от комините на къщите - невероятна смрад. Нито да простираш, нито да проветряваш жилището си. Хората събират какви ли не неща за горене, следствие на което този богат столичен квартал прилича на Пекин - необходимо е да се обяви 5-та степен на тревога, заради замърсяване на въздуха.

А какво всъщност правят екоинспекторите? Те знаят къде в столицата се "смърди" най-много. Какво им пречи да отидат, да видят, на напишат предписания и ако след това тези предписания не се спазват, да санкционират замърсителите на въздуха. Ако за селата в провинцията може да се направи някакъв компромис, от гледна точка на обстоятелствата, че в повечето от случаите става дума за бедни хора, какво да кажем за опушен с дим богат столичен квартал? Хем имат пари, хем и замърсяват въздуха не само на себе си, но и на околните квартали.
Категория: Политика
Прочетен: 152 Коментари: 0 Гласове: 0
 Винаги съм казвал, че държавното не работи в България така, както на нас ни се иска и затова фалира социализма.

В случая обаче аз предлагам формиране на държавен фонд, в който да се събират застраховките по ГО за автомобилите. Защо, след като "държавно", означава неефективно, крадливо разсипничество, познато ни и от миналото и от настоящето!


Защото частен бизнес не се прави със задължителни държавни разпореждания. Застраховката гражданска отговорност формира 60 % от всички приходи на застрахователните компании. Ако я няма, те са загубени. Имущественото застраховане и застраховките живот са нищожна част от общото застраховане. Далаверата е в гражданската отговорност именно защото е ПРИНУДИТЕЛНА.

Знаете, където има принуда и насилие, винаги приходите са по-големи.

Сега се говори затова, че застраховките щели да се вдигнат с около 10-15% за следващата година, защото нормативно таванът за обезщетенията заради повреди или загинали при катастрофи, се повишавали от 1 милион на 10 милиона лева.


Когато има принудителна застраховка, трябва по презумпция да се изключи частният застраховател от схемата. Защото тук няма никакъв пазар. Има централизирано решение. Има принуда, както казахме и щем не щем, трябва да застраховаме превозното си средство. Механизмът на събиране на парите е толкова прост и лесен, че е достатъчно да се отвори единна сметка за ГО, където всеки собственик на автомобил да преведе съответната сума пари, съгласно предварително приета таблица, според различни критерии, на които автомобилите отговарят.  След като преведем парите, не е необходимо да се лепят милиони лепенки по предните стъкла. Достатъчно е да се приведе в действие съществуващата и допълнително изграждащата се система за контрол на трафика на пътя, която да проверява по номера на колата дали тя има  или не ГО. А работа на пътната полиция е в това да проверява, дали съответният автомобил, освен ако не е спрян от движение, дали има платена ГО. Простичко е.


Как да става администрирането на средствата? Държавата избира по райони частни подизпълнители, които да ходят на място, при възникване на проишествия и да описват съответните щети. Ще са необходими не повече от 30 служители, които да вършат тази работа. Ако съществува предварително система за описване и документиране на всеки случай, въпрос на формалност е определянето на щетите и обезщетенията. При възникване на спорове, държавата може да ползва адвокатски фирми, които да защитават интересите й, във връзка с тези спорове.


Така ще се спестят стотици милиони левове, които сега отиват като възнаграждения на брокерите и за формиране на печалба на застрахователите от тази дейност. Знаете, че отстъпката за брокера се движи в рамките на около 20%, което означава, че само издаването на полиците ГО струва на застрахователите около 200 милиона лева. Става дума за посреднически операции на хиляди и хиляди брокери из цялата страна. Тонове хартия и ненужни документи се издават и усложняват и оскъпяват целия този процес. Както вече казах, остава и фирмите да получат съответния дял от тортата, защото тези 200 милиона лева отиват за посредниците. 

Така какво излиза накрая - държавата пълни джобовете на десетки застрахователи, като им осигурява комфортен бизнес, с въвеждането на задължителните застраховки.

Истинският бизнес е този, който не се ползва от държавни протекции и закони, които му гарантират печалба. Именно затова казвам, че ако принудителния процес за облагане на автомобилите с тази застраховка продължава да съществува и в бъдеще, по-добре е да се формира този фонд, в който да постъпват средствата от всички нас, шофьорите или собствениците на автомобилите, а застраховката да бъде електронна. 

Защо предлагам това да се случи ли? Ами утре правителството може да реши да направи и каското за колите ни задължителни. Може да реши да направи застраховките срещу земетръс задължителни, може да направи и застраховките живот задължителни. Трябва ли по този начин държавата да пълни балансите на определени фирми, защото и те не могат да работят в тази сфера, без разрешително от държавата, за наша сметка. Каква пазарна икономика е това. Ако е пазарна, нека бъде пазарна. Ако е регулирана, нека да бъде регулирана. Простичко е.
Категория: Политика
Прочетен: 261 Коментари: 2 Гласове: 1
 Колкото повече некадърници произвежда държавата, използвайки за целта всевъзможни програми, толкова повече същите тези некадърници ще се нуждаят от повече държава.



Който не работи активно за потребителите, той на практика няма друго какво да прави, освен да се стреми към властта, за решаване на проблемите си в личен и обществен план. Ако работите усърдно за потребителите, нямате нужда от власт.

Но ако властта ви дава определени позиции пред потребителите, това вече променя същностно икономическия модел и превръща икономиката от пазарна в бюрократично управляема икономика.

Държавните чиновници, политиците, бюрократите и онези, които предлагат услуги, но тези услуги са под контрола на държавата, не работят активно, целенасочено и отдадено за потребителите. Те са деградиращата част от обществото. Част, която дърпа икономиката назад. Част, която демотивира останалата част от обществото и я превръща в нещо различно от "отдадени" на потребителите.


Чиновниците не са истински отдадени на потребителите.
Политиците не са истински отдадени на потребителите.
Шефовете, работниците и служителите на държавни и общински фирми, които не работят в условията на пазарна икономика, не са истински отдадени на потребителите.
Служителите на ведомствата, които ни предлагат по насилствен начин услуги, от които ние нямаме нужда, не са истински отдадени на потребителите.


Тези хора са опасни за икономическото развитие и трябва да се контролират от нас, хората, които са истински отдадени на потребителите.
Категория: Политика
Прочетен: 720 Коментари: 5 Гласове: -2
 Велика мисъл, нали? Казана е от Роналд Рейгън. Встъпителната му реч, след спечелване на президентските избори и встъпването му на власт през 1981г.

Никога, никога не бива да оставяма на ДЪРЖАВАТА ДА ВЗЕМА ВАЖНИТЕ РЕШЕНИЯ ВМЕСТО НАС. ЗАЩОТО ТЯ Е ПРОБЛЕМЪТ, А НЕ РЕШЕНИЕТО. ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВА ОНОВА, КОЕТО НИЕ СМЕ ЗАДАЛИ КАТО ПОСОКА НА РАЗВИТИЕТО И КАТО МЕТОДИ, КОИТО ДА ИЗПОЛЗВА, ЗА ДА ОСИГУРИ НОРМАТИВНАТА БАЗА ЗА ТОВА РАЗВИТИЕ.


"Ние сме народ, който има правителство". Още една великолепна мисъл, изказана от Рейгън. За разлика от България, В КОЯТО ПРАВИТЕЛСТВОТО СИ ИМА НАРОД.


"Всички ние трябва да си припомним, че не федералното правителство е създало щатите, а щатите са създали федералното правителство".


КАКВО ПОВЕЧЕ ДА ВИ КАЖА. Само три изречения, които показват защо Америка, въпреки всички глупости, които е правила и прави по света и в самата Америка, си остава най-великата страна на нашето време. И ако американците намерят сила да направят така, че повече такива като Барак Обама или Джими Картър да не управляват страната, толкова по-големи шансове има, Америка да бъде най-великата страна на света и през този, 21-ви век. Ако обаче се поддадат на социалистически уклони, нищо няма да ги спаси от разрухата.

Ние трябва да се поучим от американците, как влияят на правителството си. Като изключим последните 20-тина години, в които се постави под въпрос това дали американците си имат правителство или правителството там си има народ, през останалата част от американската история, особено през първите 150 години, със сигурност можем да твърдим, че народът е имал правителство. Глупостите, които направиха американците във Виетнам, както и десетките случаи на намеса във вътрешните работи на трети страни, малко преобърна тази представа, но както се казва в случай като този, дай боже ние, българите да случим на такива правителства както са случили американците и да направим техните грешки, пък нека светът ни критикува.

Но "случването" не става случайно и ние трябва да разберем това. "Случването" изисква от нас отдаване на идеята за свободата и контрол над правителствените дела. Ако ни мързи, какъвто факт съществува по нашите географски ширини, ако сме конформисти и се съгласяваме на всичко, което прави правителството ни, доникъде няма да стигнем.
Категория: Политика
Прочетен: 277 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.12.2015 13:29
Нека да бъда разбран правилно. Моето семейство имаше много пари по времето на социализма. Особено това се отнасяше за втората половина на 70-те години и следващото десетилетие. Работехме като луди. Родителите ми работеха, единият в завод, а другият в продажбата на дребно. Правителството позволяваше да се работи допълнително и да се произвежда допълнително продукция - най-вече в селското стопанство. Никой нямаше право да направи фабрика или нещо подобно, но позволяваха да се отглежда селскостопанска продукция, която потъваше в безкрайния руски пазар и все не стигаше и не стигаше.

Всяка година произвеждахме толкова много зеленчуци, които предавахме на изкупвателните пунктове - държавния Булгарплод, а някои от продуктите продавахме на пазара, на сергията. Няма да ви казвам какви пари изкарвахме, но за сметка на невероятни усилия. Детство, като изключим това до 7 годишна възраст, така и не видях. Влязох в дискотека на 19 години, защото старшината ни накара да местим някакви маси и столове, докато бях на военна служба. Работехме през деня, четяхме и учихме уроците си през нощта. Какво направихме с получените пари ли? Нищо, изядохме ги и ги изпихме. Произведохме лайна на практика. Една жигула струваше 6100. Официално. За да я купиш без да чакаш ред, трябваше да се бръкнеш с 15 хиляди. Ладата струваше над 16 хиляди, особено, ако е корекомска. Е, не ни се даваха толкова пари. По-лоша беше работата с жилищата. Ако не докажеш пред общинския съвет НУЖДА, демек, ако нямаш връзки, няма да получиш жилище. Бяха евтини, но ги нямаше. Така, както с всяка стока. И вместо да купим долари и да ги зарием в земята /защото иманяри щавеха всичко, което реагираше на злато/, ние го ударихме на ядене и пиене. Ние бяхме прости и необразовани в икономическо отношение хора. Смачкани от социализма, от глупостите на партийните секретари и на тази неспирна пропаганда, която ни промиваше мозъка.

Ние бяхме алчни за пари и работехме здраво. Такива като нас не бяха толкова много. Повечето хора си работеха, демек кръшкаха в заводите и разните бюрократични служби и в почивните дни отиваха да обработват парчето земя, което Тодор Живков ни беше дал в края на властта си. Тогава се зароди виладжийството, като форма на бягство от сивообразието на социализма. ХОРАТА СЕ ПРЕБИВАХА ОТ РАБОТА НА ВИЛАТА И НА ПАРЧЕТО ЗЕМЯ И В СЛЕДВАЩИТЕ ДНИ ОТ СЕДМИЦАТА СИ ПОЧИВАХА НА РАБОТНИТЕ СИ МЕСТА, ЗА КОИТО ИМ ПЛАЩАХА ЗАПЛАТИ.
Така се деморализира цялото общество. Накратко - жестока експлоатация в първоначалния еуфоричен момент на социализма и "мижи да те лажам" във втория, загниващия етап. Приказката "те ме лъжат, че ми плащат, а аз ги лъжа, че им работя" идва от социализма, ако не знаете.

Връзкарството беше повсеместно явление /познато ли ви е/. Нищо не можеше да се получи без връзки. Даже парите нямаха такава стойност, като връзките. Единственото нещо, което можеше да се купи без връзки бяха плодове и зеленчуци, местно производство, хляб, в ограничени количества - максимум до 2-3 хляба и консерви. Страната имаше огромни консервни предприятия, които работеха за руския пазар и все нещо оставаше за местния пазар. Лимонадата, алтая и етъра бяха без връзки. И бирата. Хлябът не го даваха да се купува по много, защото хората го използваха да хранят прасетата - социалистическа работа - поддържаха цените ниски, знаете защо.

Така към края на 80-те години, обществото беше икономически деморализирано. Партийните секретари имаха всичко, а обикновените хора се редяха на опашки и се задължаваха за какви ли не неща на трети лица. Връзкарска икономика. Пазарът никъде го нямаше и нямаше стойностен измерител на труда. Малко по малко всичко се разкапа. СТИМУЛИТЕ ЗА ТРУД ИЗЧЕЗНАХА. ОСТАНАХА СТИМУЛИТЕ ЗА СЛУЖБИ, ЗА ИЗДИГАНЕ В ЙЕРАРХИЯТА НА УПРАВЛЯВАЩАТА ПАРТИЯ ПО ВСЕВЪЗМОЖНИ НАЧИНИ. ВСИЧКИ БЯХМЕ ЕДНАКВО БЕДНИ И ЗАТОВА НЕ СЕ УСЕЩАШЕ ТОЛКОВА МНОГО КЛАСОВОТО РАЗСЛОЕНИЕ. Започнаха едни приказки как живее елита, подхранвани от информацията, която обществото получава от различни работни среди, участващи в изграждането и обслужването на партийната номенклатура. Партийни вили имаше във всеки окръжен град, а резиденциите на първия бяха десетки. Постепенно се засилваше усещането за несправедливост. 

В резултат на всичко това, в края на 80-те, въпросният текстилен завод беше в окайващо състояние и беше пред затваряне. Пазарът се беше променил в целия свят, а социалистическата организация на труда не отчиташе този факт. През същите тези години затваряха заводи и в Америка и капиталът се ориентираше към Азия, като новата работилница на света, така че това беше и глобален процес. Само че при социализма реакцията е прекалено политическа, както знаете, което уврежда икономиката. По същото това време Рейгън дойде на власт в Америка. Годината беше 1981г. Америка също си имаше своите проблеми - мудността на Картър като президент, социалистическите му уклони и бездействието, доведоха до инфлационни процеси и намаляване на конкурентноспособността на американските стоки и услуги. Нещо трябваше да се направи. За късмет обаче, в Америка нямаше комунистическа партия, а предприемачеството беше на своята висота, стига да правителството да му даде достатъчно основания, за да се "развихри". Така, уповавайки се на свободната воля на нейните граждани и условията, които американското правителство даде на предприемачите, Америка се измъкна от хватката на самодоволството и ниската производителност на труда, прекалените приказки за социална защита и прекалено силните синдикати, които на практика повече пречеха на икономическия растеж, отколкото помагаха.  

Всичко това се случи в Америка, за разлика от социализма, който отиде в небитието, защото нямаше сила, която да даде икономически права на гражданите. Нямаше я предприемаческа класа, която да реши проблема. Тя беше физически ликвидирана от комунистите през първото десетилетие на нейната власт. И затова социализмът в този му вид отиде в историята.

А, защо имаме и сега проблеми ли? Защото капиталистите у нас са същите онези партийни секретари и бюрократи, които ни лъжеха, че ни плащаха. Само разликата е в това, че сега на власт са техните наследници. Те материализираха онова и получиха формалните права на икономическа власт, които тогава нямаха. Имаха властта, но нямаха формални права върху средствата за производство. Сега вече имат и това.

Зле сме, защото не пазарът определя кой колко е добър, а връзките с номенклатурата, с политицити и бюрократите. Отново връзкарство. Преди беше комунистическо връзкарство, а сега е посткомунистическо. Съществителното обаче си остана - връзкарство. Как искате тогава нашите деца да учат и да се развиват с ясното съзнание, че науката, знанията и моженето са в основата на успеха? Всички знаят, че не е така - връзкарството е в основата на успеха. Нима такива като Красьо Черничкия са знаещите и можещите? Но именно от такива хора зависи държавата ни. От тези, които могат и плащат за всичко, особено затова, за да имат властта. Защото властта са парите. А властта се превзема с връзки, а не с талант и способности. 

Затова вече трудът няма такава ценност, каквато трябва да има. Връзкарството има ценност. Това е модерният социализъм, в който сме принудени да живеем.

Като краен икономически резултат от тези социалистически идеи, работещите са по-малко от неработещите. Да ви е познато това? Преди повече от хиляда години Августин Блажени е казал: Който не работи, няма да яде. Но той не е имал предвид комунистическата идеология. Бил е твърде "млад". 
Категория: Политика
Прочетен: 468 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 28.12.2015 10:41
 Колкото и комунистическата пропаганда да тръбеше, че средствата за производство били общонародна собственост, никой вече не вярваше на тези глупости, защото нямаше практическа реализация на тази идея. Хората си получаваха заплати, така, както и онези работници, които работеха на Запад. Всеки си продаваше на практика работната сила.

Работната сила при социализма обаче се продаваше много по-евтино. Като дете гледах турските гастербайтери, които се изнасяха от Германия към Турция в края на юли и началото на август и обратно към Германия в края на август, всяка година. Хвърлените от тях опаковки по магистралата бяха интересна находка за нас, децата. Просто защото в сивотата на социализма, нищо шарено не бяхме виждали. Да не говорим за колите им - мерцедеси, беемвета, опели. Напълнени със багаж или както ние им казвахме, с продукти. През 70-те гладната за валута социалистическа държава отвори Кореком, за да може да вземе парите на тираджиите и на тези, които работеха в Либия, Ирак, Кувейт, Ливан и други държави от Азия и Африка, изпратени след щателна проверка. Тези хора получаваха маса пари, според тогавашните представи за заплати. Те носеха "твърда" валута на социалистическата държава, а тя им продаваше Лади в замяна и много дребни неща, които ние не виждахме по нашите магазини. Работни панталони, наречени "дънки", вносна ракия, наречена уиски, радиоапарати, касетофони и други. Спомням си какво силно впечатление ми направиха пакетираните ядки - бадеми, лешници и пържени фъстъци. Гледах ги като извънземно гледа непознато нещо. Сега изглежда смешно.

Виждайки всичко това, хората от градовете започнаха да търсят начин да се сдобият с драгоценната валута - търсеха приятели именно от онези кръгове, които работеха за валута в чужбина. Нашето семейство например, имаше познат тираджия, който ни продаваше валута, но тъй като ние нямахме право да притежаваме валута, отивахме с този човек в Кореком и му казвахме какво да ни купи. След това пращахме с левове. Курсът беше някъде 80-90ст. за долар, но ние плащахме 3 лева за долар. И всички бяхме доволни. Тези хора получаваха между 300 и 500 долара заплати в чужбина, в зависимост от работата, която извършваха. Някои получаваха и значително повече. Идвайки в България тези пари се умножаваха автоматично по 3. Така, някои получаваха доход от 1000 лева и повече. На фона на средни заплати от 150 лева в търговията и 250-300 лева в индустрията, онези пари бяха наистина огромни в нашите очи. За тези хора нямаше нормирано работно време и синдикати. Аз самият минах през тази мелачка за няколко месеца. Работа по 16 часа и накрая заплата от 1200 лева. Беше невероятно. Капиталистическа работа. Работехме като в капитализма и получавахме малко по-малко, отколкото получаваха работниците при капитализма, но многократно повече от тези при социализма.
Но всички тези хора бяха капка в морето на социалистическата икономика. Какво представляваха тези 20-30 хиляди работещи, на фона на 4-5 милиона заети в икономиката. Те не можеха да осигурят нужната валута на държавата, за да поддържа грандоманските си идеи и проекти.

Така след 1977г., така нареченото "фондоотдаване", започна да спада и се стигна до кризата от 1990г., когато България вече беше във фалит. По улиците не се движеха автомобили, а рафтовете в магазините бяха празни. Държавата беше задлъжняла към Запада с едни 10 милиарда долара, които по паритет на покупателнат способност, сега се равняват на над 20 милиарда долара. Всичко отиде по дяволите. Народът не само се крадеше яко, но и се изтарикати да краде и от работното си време. Нямаше кой да те следи кога ходиш на работа и точно какво вършиш, особено извън професията на онези жени, за които говорех в началото - многомашинничките, които бяха "вързани" за становете си. Бюрокрацията придоби заплашителни размери, а тези хора няма как да контролираш. Всяко предприятие имаше огромна административна сграда, в която се помещаваше администрацията, в някои случаи по-многобройна от самите работници. В моя град имаше предприятие, което притежаваше огромен 9 етажен комплекс за директори и администрация - можете ли да си представите. Как всичко това няма да фалира, след като НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ОБКТИВНИ ПРИРОДНИ ЗАКОНИ, А НА ЗАКОНИТЕ НА НАСИЛИЕТО, ДЪРЖАВНИТЕ ПЛАНОВЕ И ДЪРЖАВНОТО РЕГУЛИРАНЕ?
Категория: Политика
Прочетен: 571 Коментари: 1 Гласове: 3
Последна промяна: 28.12.2015 13:31
 Като изключим онези 10% от българите, които се изтрепваха от работа, защото им идваше "отвътре", ей така, по ДНК структура, другите откровено се скатаваха по време на социализма.

Гледах икономиката на социализма, ясно показана в работата на един текстилен завод в провинцията. Имаше едни работни жени, които тичаха от стан на стан в цеховете за тъкане. След като се изтъчеше "платното", то отиваше в следващи стадии на обработка, където машините вършеха своята работа и накрая същото това "платно" отиваше в апретурата, където се боядисваше и получаваше окончателния си вид.

Организацията беше направена така, че накрая "стоката" да излиза хем евтина, хем и хубава. Още помня английските етикети, които се поставяха в края на производствения процес, че платът е английско производство, след което поемаше за различни части на света, но най-впечатляващото е, че и Индия беше сред вносителите. Сега от положението си на човек, който много неща видях, изпитах и прочетох през живота си си спомням онези текстове, които казваха по какъв начин англичаните са убили на практика текстилното производство на Индия, използвайки армията и насилието за завладяването на индийския пазар и за заменянето на хубавите и качествените индийски платове с недотам добрите английски сурогати. Значи процесът е продължавал с пълна сила и тогава, когато България беше в плен на социалистическата идея.

Първоначално в нашата страна е имало някакъв ентусиазъм. Някъде този ентусиазъм е бил производителен и бригадирите са нареждали паветата по пътищата доста качествено, а на други места направо са си оставили ръцете /визирам южната страна на прохода Хаимбоаз/. По същата логика, изграждането на заводите на гола поляна е дало някакво самочувствие на работниците, че са нещо в този свят. Само си представете - аграрна България, само за едни 20 години се превръща в индустриална държава! Това не може да бъде отречено. Но също не може да бъде отречено, че за същото това време корейците в южната страна на своя полуостров са постигнали повече успехи в индустриализацията на страната си от нас, българите, уповавайки се на държавния капитализъм, който е смесица от диктатура на централно ниво, традиции от далечното минало и американска икономическа подкрепа. Но да се върнем към България.

Гледайки развитието на моя град, в досоциалистическа България е имало големи тютюневи складове и сушилни, занаятчийско производство и толкова. Първото съществено икономическо деяние на социалистите, което се е случило след преврата през 1944г., е била национализацията на тези складове през 1947г. След преминаването на сталинската ера, започва индустриализацията на страната и в частност на моя град - заводи, заводи, заводи. Нямат изброяване, както се казва. И хиляди и хиляди работещи, които всяка сутрин пъплеха към тези заводи, облечени семпло в работните си тъмносини униформи. Това бяха първите ми спомени от 60-те.

Как се постигнаха тези първоначални успехи? Отговорът е много прост - затвориха границите и издигнаха кльонове, които желаещите да бягат на Запад, трудно преодоляваха. Комунистическата пропаганда работеше с пълна пара и първоначално народът се върза на приказките и заработи. Докато в един момент се разбра, че работата е за лудо. Простичко казано, през 60-те години народът СТРОЕШЕ социализма, а през 70 започна да го КРАДЕ. През 60-те години хората, въпреки насилието, смятаха, че се гради нещо ново, нещо интересно. Десетилетие след това се разбра, че този градеж не е направен в име и в полза на обикновените хора. Как се е построило всичко това? Чрез робски труд, недостатъчно заплатен и чрез заеми от гадния Запад. Хората постепенно разбраха, че работят за лудо, както вече казах. И започнаха да крадат, защото нямаха достатъчно политическа сила, за да искат промяна. Крадяха яко и се правеха, че работят. Моите спомени са от същия текстилен завод, за който вече ви споменах. В кражбите участваха всички - от обикновения работник, до директора. Оправданията бяха тривиални - директорът изнасяше топове плат, за да "уреди" нещо от началството в София. Ставаше дума за някакви резервни части, бои и други неща, свързани с производствения и търговския процес. Всички, които са живели в това общество знаеха, че НЕ МОЖЕШЕ да се купи нищо свободно. Дали тези стоки стигаха "по предназначение", никой не знаеше. Обикновените хора гледаха това и започнаха и те да крадат. Човекът на портала беше инструктиран от началството, да пусне само онова, което директорът е разпоредил, но духът от бутилката беше вече изпуснат. Намесиха се и местните фактори - секретар на партията и други началници, които искаха да имат по такъв начин влияние в обикновения живот, защото всичко се уреждаше с връзки. Като имаш топ с плат, можеш да го замениш срещу телевизор, хладилник, печка и т.н. Ставаш влиятелен и от теб нещо започва да зависи.
Категория: Политика
Прочетен: 177 Коментари: 0 Гласове: 0
 Всички индекси, които цитира професорът са верни. Съгласен съм с това, че България е едно падение, невиждано на фона на една мирна за последните десетилетия Европа.


Не съм съгласен обаче, че това е следствие на либералният капитализъм. Защо ли?



Да, в БЪЛГАРИЯ ИМА НЯКАКВА ФОРМА НА КАПИТАЛИЗЪМ, НО ТОЙ НЕ Е ЛИБЕРАЛЕН. АКО БЕШЕ ЛИБЕРАЛЕН, НЯМАШЕ И СЕГА, КАКТО ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА, ВСИЧКО ДА СЕ УРЕЖДА С ВРЪЗКИ - И БИЗНЕС И ОБРАЗОВАНИЕ И МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ. ЗА ВСИЧКО ТРЯБВАТ ВРЪЗКИ ТАКА, КАКТО БЕШЕ ПРИ СОЦИАЛИЗМА. И ПРИ СОЦИАЛИЗМА НЯМАШЕ ЗНАЧЕНИЕ КАКВА ТИ Е ДИПЛОМАТА, КАКТО И СЕГА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ. ВАЖНОТО Е ДА ИМАШ ВУЙЧО ВЛАДИКА, КОЙТО ДА ТЕ ИЗДИГНЕ НАГОРЕ. ПОЗНАВАМ ДОСТА ЖЕНИ, КОИТО ПРИ СОЦИАЛИЗМА НАПРАВИХА ПАРИ, КАТО СЕ ИЗЧУКАХА С ПАРТИЙНИЯ СЕКРЕТАР. И В ПОСЛЕДНИТЕ 25 ГОДИНИ ПОЗНАВАМ ЖЕНИ, КОИТО СЕ ИЗЧУКАХА С ПРАВИЛНИЯ ЧОВЕК, КОЙТО ПРИТЕЖАВА ВЛАСТ И ПАРИ И СЛЕД ТОВА НАПРАВИХА КАРИЕРА. НА НИКОЙ НЕ МУ ПУКА КОЙ КАКВИ КАЧЕСТВА ИМА. ТАКА БЕШЕ И ПРИ СОЦИАЛИЗМА И СЕГА. БЕЗ ВРЪЗКИ, УРЕЖДАНЕ И ХОДАТАЙСТВАНЕ ОТ ПРАВИЛНИЯ ЧОВЕК НИЩО НЕ СЕ ПОСТИГАШЕ И ТОГАВА И СЕГА.

КАПИТАЛИЗМЪТ СЕГА НЕ Е ЛИБЕРАЛЕН. ДЕ ДА БЕШЕ ТАКА. ЩЯХМЕ ДА СМЕ ЦЪФНАЛИ И ВЪРЗАЛИ В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА. СЕГА КАПИТАЛИЗМЪТ Е КОМУНОКАПИТАЛИЗЪМ. КАПИТАЛИЗЪМ НА ДРУГАРИТЕ. ТЕЗИ, КОИТО НИ УПРАВЛЯВАХА ПРИ ТОДОР ЖИВКОВ, ПОД НЯКАКВА ФОРМА ИЛИ ТЕ ИЛИ ТЕХНИТЕ СИНОВЕ, ДЪЩЕРИ, ВНУЦИ И ПРАВНУЦИ НИ УПРАВЛЯВАТ И СЕГА. ЗАТОВА ПРОЦЪФТЯВА ВРЪЗКАРСТВОТО, ЗАЩОТО НА НИКОЙ НЕ МУ ПУКА КАКВИ КАЧЕСТВА ИМАШ И КОЛКО СИ УМЕН.

АКО БЕШЕ ИСТИНСКИ ЛИБЕРАЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ, ПО-УМНИТЕ И ПО-НАДАРЕНИТЕ ХОРА ЩЯХА ДА УСПЕЯТ. ЛИБЕРАЛНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ ИМА ПРАВИЛА НА ИГРАТА, ПОДОБНИ НА СПОРТА. ТАМ В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ, ОСВЕН АКО НЕ Е НАМЕСЕНА И ТАМ ПОЛИТИКАТА, ПОБЕЖДАВА ПО-СИЛНИЯ, ПО-БЪРЗИЯ, ПО-СПОСОБНИЯ.

ПРИ КОМУНОКАПИТАЛИЗМА ПОБЕЖДАВА "НАШИЯТ" ЧОВЕК.

ТОВА ГО КАЗВАМ НЕ КАТО БИВШ НАУЧЕН РАБОТНИК, А КАТО ЧОВЕК, КОЙТО ПОВЕЧЕ ОТ 25 ГОДИНИ Е БИЛ В БИЗНЕСА. ЗНАМ КОИ ХОРА НАПРАВИХА ПАРИ СЛЕД ПРЕВРАТА ПРЕЗ 1989Г. ТОВА НЕ СА БИЛИ НАЙ-ЧЕСТНИТЕ, НАЙ-УМНИТЕ, НАЙ-ПРЕДПРИЕМЧИВИТЕ БЪЛГАРИ. ТОВА БЯХА "НАШИТЕ" ХОРА.

КОМУНИСТИТЕ НЯМАТ НУЖДА ОТ ЛИБЕРАЛИЗЪМ, ЗАЩОТО ТОГАВА ТЕ ЩЕ БЪДАТ ПРИНУДЕНИ ДА СЕ БОРЯТ ЧЕСТНО ЗА ХЛЯБА СИ, НЕЩО, КОЕТО ТЕ НИКОГА НЯМА ДА ДОПУСНАТ. ТЕ ДЪРЖАТ И ХЛЯБА И НОЖА. ЗАТОВА БЪЛГАРИЯ ПАДНА ОЩЕ НАДОЛУ КАТО ИКОНОМИКА И СОЦИАЛЕН СТАТУС СЛЕД 1989Г. НЕ ЗАРАДИ ИЗМИСЛЕНИЯТ ОТ ПРОФЕСОРА ЛИБЕРАЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ, А ИМЕННО ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ КОМУНИСТИТЕ НАПРАВИХА ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО, ЗА ДА НЯМА ТАКЪВ ЛИБЕРАЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ.


ЗАЩОТО АКО ИМАШЕ ЛИБЕРАЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ, ПРОФЕСОРА ОТДАВНА ЩЯХА ДА ГО ИЗРИТАТ ОТ БАН ЗА НЕКАДЪРНОСТ, А ТОЙ ВСЕ ОЩЕ СТОИ ТАМ, ТРОВИ ОБЩЕСТВЕНОТО ПРОСТРАНСТВО С ГЛУПАВИТЕ СИ КОМУНИСТИЧЕСКИ БРЪТВЕЖИ И ПОЛУЧАВА ПАРИ ЗА СМЕТКА НА ВСИЧКИ НАС.


ЕТО НАКРАТКО - СЛЕД 1989Г. В БЪЛГАРИЯ НАСТАНА ВРЕМЕТО НА ПОСТСОЦИАЛИЗМА. ТОГАВА ТЕЗИ, КОИТО ВЛАДЕЕХА ВЛАСТТА, ТРЯБАШЕ ДА ПОЛУЧАТ ДОКУМЕНТ ЗА СОБСТВЕНОСТ. ПРИ СОЦИАЛИЗМА ТЕ ВЛАДЕЕХА СРЕДСТВАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, НО САМАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ИДЕЯ ИЗКЛЮЧВАШЕ НОТАРИАЛНИЯ АКТ ВЪРХУ ТЕЗИ СРЕДСТВА ЗА ПРОИЗВОДСТВО И ВСИЧКО БЕШЕ НАУЖКИМ. СЕГА ОБАЧЕ ДРУГАРИТЕ ТРЯБВАШЕ ДА ПОЛУЧАТ ТЕЗИ ДОКУМЕНТИ. И ЗАПОЧНА ЕДНО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА НАЦИОНАЛНО БОГАСТВО, ЕДНО КРАДЕНЕ, КОЕТО НЯМА АНАЛОГ В НАШАТА ИСТОРИЯ. А НИЕ СТОЯХМЕ ОСТРАНИ И ГЛЕДАХМЕ. БЯХМЕ ТОЛКОВА ЗОМБИРАНИ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ КОМУНИЗЪМ, ЧЕ НЕ НАПРАВИХМЕ НИЩО, ЗА ДА СПРЕМ ТАЗИ ОГРОМНА КРАЖБА. ОЧАКВАХМЕ, ЧЕ ВЛАСТТА ЩЕ СЕ САМОНАКАЖЕ САМА. ГЛУПАЦИ. ЗАТОВА СМЕ СТИГНАЛИ ДОТАМ, ЧЕ ТАКИВА КОМУНИСТИ КАТО ПРОДАНОВ ДА НИ НАБИВАТ В ГЛАВИТЕ ДОГМАТА, ЧЕ ВИДИТЕ ЛИ НЕ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ Е ВИНОВНА ЗА РАЗРУХАТА, ЗАЩОТО ТЯ ОРГАНИЗИРА ТОЗИ ЧУДОВИЩЕН ГРАБЕЖ, А ЛИБЕРАЛНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ, НИЩО ЧЕ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ ТАКОВА НЕЩО НИКОГА НЕ Е ИМАЛО. НА НАЛИ ЗНАЕТЕ ПРИКАЗКАТА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПРОПАГАНДА: КАЖИ ЧЕ СЕСТРА МУ Е КУРВА, А ТОЙ НЕКА ДОКАЗВА, ЧЕ НЯМА СЕСТРА.
Категория: Политика
Прочетен: 343 Коментари: 2 Гласове: 2
Последна промяна: 23.12.2015 14:55
 Професорът казва, че за четвърт век преход и еврочленство, България се срина от 27-мо на 59-то място в света по инвекс на човешкото развитие.


БРАВО НА ПРОФЕСОРА. ПОЗНА. УЛУЧИ ТОЧНО. ВЯРНО Е. ТАКА Е. ОТКРИ ТОПЛАТА ВОДА.


Обаче още след първото изречение, написано от професора, всичко стана мазало: " При неолибералния капитализъм всичко е за продан. Дали чрез "всичко за продан" обаче се постига "по-голяма грижа за човека".

С тези две изречения професор Проданов удря в земята Марк, Енгелс, Ленин, Сталин и Петър Емил Митев даже. Къде го чукат, къде се пука, както се казва. Нека да позная - професорът е макркист, ленинец и е член на БКП. Как такива ги пускат изобщо да тровят обществения ефир.



Вместо да обясни на читателите, какво разбира под "неолиберален капитализъм", та да разберем какво включва това понятие, професорът веднага го дамгосва, като философски заключава ни в клин ни в ръкав, че "всичко е за продан". В главата ви вече е пълен хаос. Какво за бога е за продан? Слънцето за продан ли е? Здравето на всеки един от нас за продан ли е? Децата ни за продан ли са? Чувствата за продан ли са? Кое всъщност "всичко" е за продан, за да не продължавам да импровизирам?


Има и друго обяснение - при социализма не беше ли всичко за продан? Жилище трудно се купуваше - веднъж за цял живот, ако компартията разреши. Но не го даваха безплатно. Значи е било за продан, а не за подарък.

Кола трудно се купуваше. Чакал съм 12 години за кола. Но не ми я дадоха безплатно, въпреки чакането. Значи е била за продан. Трудно се стигаше до нея, но беше за продан.

Образованието за продан ли беше? За продан разбира се. Имаше списъци, кой може и кой не може да стане висшист. Но като бръкнеш надълбоко, всичко се уреждаше. 
За какво безплатно образование говори професорът? Кога и къде е имало безплатно образование, с изключение в мозъците на такива комунистически професорски кратуни? 


За какво безплатно здравеопазване говори професорът? Заради това "безплатно" образование, останах без зъби, че трябаше да дам куп пари, за да лекувам последиците на "безплатното" образование при социализма. За професора може и да е било безплатно, но за мен не е било.


За каква грижа за човешкия фактор говори професорът? Грижата за човешкия фактор се изразяваше с това, че границите бяха опасани с бодлива мрежа и ограда, на която й викахме кльон, а войничетата, които пазеха тази свещенна ограда получаваха отпуск за всеки убит немец, който се опитваше да намери път от Източна Германия към Федерална Германия, пресичайки половин Европа. Концлагерът "България" ли е апотеоз на "грижата" за човека? А Българинът така и не се опитваше да пресече масово тази ограда, заблуден от комунистическата пропаганда и достатъчно подплатен с познатия ни политически конформизъм и открит мързел, насаден от същата тази комунистическа пропаганда. При социализма работеха само онези балами жени - многомашинничките. Всички други се скатаваха и яко крадяха от държавните заводи всичко, което им е нужно и всичко, което им е ненужно - важното беше да се отмъкне нещо.
Категория: Политика
Прочетен: 209 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.12.2015 10:00
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 1414020
Постинги: 3402
Коментари: 2740
Гласове: 1169
Календар
«  Декември, 2015  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031