Защото е по-лесно. Хората правят това, което е по-лесно. Те са възпитани в Андрешковщина от най-долнопробния й вид. Бедността носи келепирец. Можеш да разчиташ на 350лева енергийни помощи, на 37 кила хранителни продукти.... Защо не, нали не беше луд този който взема зелника? 

Няма по-мерзко нещо в съвременната политика от това, да организираш мащабна систематизирана  институция за създаване на лумпени и след това за тяхното обгрижване. Когато лумпените станат обект на всеобщо внимание, тогава значителна част от населението решава, че е изгодно да си лумпен и се втурват да се лумпенизират.
Какво трябва да се направи, за да се лумпенизираш. Разбиваш формално семейни имуществени обвързаности и по документи се превръщаш в лумпен, за който обществото трябва да плаща допълнително, само заради придобиването на формалното определение "лумпен". Боже, колко много желаещи да бъдат признати за бедни има!

Хора се развеждат, защото така ще получават по-висок размер помощи. Възрастни хора масово си "продават" имотите, за да изпълнят критериите за бедност. Морална развала на всички нива...


Медиите ни заливат с информация за бедни, болни, страдащи и нещастни хора. Започвам да се питам - ИМА ЛИ НОРМАЛНИ, ЗДРАВИ, СИЛНИ И БОГАТИ ХОРА В ТАЗИ СТРАНА. На тях кой ще им обърне внимание?

 Ето ви още една мисъл на Валентин Домил.

"Всеки писател си има своя цена. При социализма я определя властта. При капитализма- купувачът"
Ако журлистиката е също писателска работа, кажете ми в социалистическо общество ли живеем или в капиталистическо?

Кой плаща на журналистите? Властта или купувача?

На БНТ плаща властта. На БНР плаща властта. С нашите пари. Без да на пита.

Добре тогава. А частните медии?
Частните медии ли?

В разговор с видна журналистическа личност, която работи за национална частна телевизия, ми беше казано дословно следното: Съжалявам много, но ръководството ни забранява да говорим против правителството. 
Вие си направете преценките.

 Цитирам Валентин Домил, роден в Полтава, СССР, днешна Украйна, живее в Израел.

Най лошото общество е аполитичното общество. "Не знам", "Не ме интересува", "Не ме засяга", "Все ми е тая", "От мен нищо не зависи", "Не мога нищо да направя по въпроса" и т.н., превръщайки се неусетно в стадо. След това не ни остава нищо друго, освен да мърморим и недоволстваме, подсъзнателно разбирайки, че някъде нещо сме пропуснали или сгрешили. Ама е станало късно. Така загиват племена и народи, държави и цивилизации - от мързел, страх и от политическо дистанциране като цяло. 

ТРЯБВА НАЙ-ПОСЛЕ ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ ЛИЧНИЯТ НИ ИНТЕРЕС МОЖЕ ИСТИНСКИ ДА БЪДЕ УДОВЛЕТВОРЕН САМО В СРЕДА, В КОЯТО СЪВОКУПНИТЕ НИ ЛИЧНИ ИНТЕРЕСИ МОГАТ ДА ФОРМИРАТ ПОЗИТИВЕН И ЦЕЛЕНАСОЧЕН КЪМ БЛАГОДЕНСТВИЕ, ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС. СЕГА ОБЩЕСТВЕНИЯТ ИНТЕРЕС Е ЕДНО МЕНТЕ, ФОРМИРАНО ОТ ЛИЧНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ВОДАЧА НА КЛИКАТА, КОЯТО СМЕ ОСТАВИЛИ ДА СИ РАЗВЯВА БАЙРЯКА, ПОДКРЕПЕНА ОТ ВСЕОБЩОТО НИ БЕЗДУШИЕ.